Клюки съсипват живота на една от най-прочутите ни оперни певици. В две европейски столици – Прага и София, злостна мълва заклеймява примата Христина Морфова в любовни връзки с жена.

Тъмно петно е лепнато върху шеметната й кариера. За да спре клеветите, Морфова се омъжва за свой съученик от гимназията. Но дотук спират опитите й да запуши устата на завистниците. От брака й не се получава нищо, но затова пък стресо­вете на родна земя докарват на певицата тежка болест.

През лятото на 1906 година едно седемнайсетгодишно момиче плахо пристъпва по улиците на Прага – загубило е адреса на познатите, у които трябва да преспи. Има само няколко гроша, но твърдо е решило да учи в прочутата чешка консерватория. Случайно среща български студент и това преобръща живота й. Младежът я завежда в дома на Людмила Прокопова, в семейството на която всички са музиканти. Пианистката Людмила е запленена от гласа на Христина Морфова, от миловидното й лице с детски очи, озарено от доброта.

Двете почти не излизат месец и половина от къщата – Прокопова подготвя момичето за изпита в консерваторията.

Така започва една дружба, продължила 30 години. Людмила е постоянен спътник и мениджър на Христина. Лансира я в музикалните среди в Чехия а по-късно и в цяла Европа. Тя е най-близкият й човек до последните й мигове.

Нито огромният успех на певицата, нито мерзките шушукания за чистотата на тяхното приятелство успяват да ги разделят.

Цели 20 години Христина е най-добрият сопран в Европа. В чужбина я приемат с възторг и възхищение, а в България – с омраза и завист. Въпреки славата тя е дълбоко нещастна, орисана с тежко детство. Когато родителите й сключват брак, баща й е вдовец с четирима сина, а майка й – вдовица с три дъщери. Христина е едва на четири години, когато родителите й се разделят. Тъй като нямат пари да издържат многото си деца, оставят малката Христина в семейството на кмета на казанлъшкото село Габарево. Там тя събира дърва и върши всичката черна работа, а вечер спи върху скъсан чувал в килер зад вратата. Разболява се от малария и по време на дългата и тежка болест сънува все един и същи сън – върви с красивата си майка през зелено поле и двете се надпяват –  щастливи, че са заедно. След много години Морфова казва пред свои ученици, че този сън и досега свети в душата й.

От жестоките осиновители я прибират братята й. Вече е на 17 години, когато я изпращат да учи в Стопанско училище в Прага. Тогава тя среща Людмила. На нея дължи пробива си в европейската опера и шеметната си кариера. Още като студентка на знаменитата професорка Мария Поводова, Христина започва да получава предложения да пее в Пражката опера и почти мигновено е забелязана от критиката. По време на обучението и първите й изяви на сцена неотлъчно до нея е Людмила. Близките на Христина започват да недоволстват от тази дружба. Тогава тя получава и първото си предложение за брак – от Любен Лукаш, който живее в София, но има чешки корен. Той идва в Прага специално, за да поиска ръката й. Получава обаче категоричен отказ. „Аз съм се посветила на изкуството. Не бих желала да рискувам бъдещето и кариерата си заради семейство“.

Няколко години по-късно Лукаш се записва студент в Прага и отново прави предложение на певицата. И получава нов отказ. Влюбеният младеж обаче, запленен от невероятната й доброта и неустоимо излъчване, се настанява да живее под наем срещу жилището на двете приятелки. Двете жени обаче не променят начина си на живот – те са винаги и навсякъде заедно. Вече упорито се носи клюката, че между Людмила и Христина има някакъв „по-особен роман“. Затова през 1921 г. Христина най-после дава съгласието си за годеж, а през 1926 г. се венчават. Морфова вече е на 37 години и е на върха на славата. При всяко турне с нея е Людмила. Съпругът е на заден план и накрая съвсем бива забравен. Неговият и нейните братя разговарят с Христина, опитват се да я променят. Тя обаче отбива атаките им. „Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие.“ Изглежда тя успешно успява да брани личния си живот, но стресовете, тежкото наследство от детството и стремглавата кариера пречупват организма й. Постъпва в болница със симптоми на диабет. Но въпреки болестта тя страстно желае да пее на родна сцена. Щом я изписват от болницата, Христина отново превзема сцените на Прага, Виена, Париж, Лондон, Милано, Берлин. През 1931 г. двете с Людмила пристигат в България. Христина си купува къща на ул. „Пареснсов“ и жените заживяват под един покрив – не се интересуват от сплетните, които софийското общество веднага създава за тях.

Морфова е приета в Народната опера и е назначена за редовен професор по солово пеене в Държавната музикална академия. Домът й се изпълва със студенти, които взимат уроци от двете приятелки. Щастието в България обаче е кратко. След посещение в Съветския съюз, Морфова е предупредена, че ще пее на сцена само в много редки случаи. Отнемат й преподавателското място. Заради концертите в Москва през 1935 г. и заради срещата й с Георги Димитров Христина остава без работа.

Светските среди в столицата продължават да шушукат за странния личен живот на певицата – всички го намират за неприличен и загадъчен. Отвратена от всичко, тя намира успокоение единствено в компанията на Людмила и на своите ученици.

Обхваната е от несигурност и затова приема поканата на свои приятели да се разходи из Розовата долина. Преди да тръгне, сънува лош сън – покойният й баща я вика при себе си. За пръв път Христина пътува без приятелката си. Преди да излезе, й оставя бележка. „Така не ми се тръгва. Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да тръгвам без теб!“

Но все пак тръгва. На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който е певицата, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя. Людмила не напуска България, а когато умира и роднините й от Чехия искат да я погребат в родината, научават от завещанието й, че трябва да я погребат в гроба на Христина. Така през 1939 г. двете жени отново са заедно – завинаги.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара