Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Георги Ненов е създателят на един от първите български подкасти – „Свръхчовекът“. Както Георги, така и подкастът са насочени към вярата в себе си и многобройните възможности, които се разгръщат пред нас по всяко време и във всяка ситуация. С разговори с вдъхновяващи хора, които живеят живота на мечтите си. Георги цели да мотивира своите слушатели да вървят по пътя си с увереност в собствените си способности и така да сътворят едно по-добро бъдеще. За самия Георги най-важно е да знаете, че: обича Неда, семейството и приятелите си; обича да се среща с нови хора; да чете кинги, да слуша подкасти и да спортува. Георги обича да помага.
Защо се съгласи да участваш?
Съгласих се да участвам, защото искам да виждам повече хора, които говорят за смислени неща и създават собствени проекти, а психичното здраве е тема, която пряко ме интересува. Промяната идва от нашия личен пример и създаването на платформи като „Кожа“ създават огромна стойност за хората, които имат въпроси, но ги е страх да ги задават на глас, за да не бъдат сметнати за различни, за ненормални, за болни. Благодарен съм за поканата и щастлив да споделя моите наблюдения по въпросите, формулирани от теб, Ирина.
Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Да бъда мъж, за мен, означава да поемам отговорност – най-вече за собствените си действия и думи. Не го свързвам с биологичните си особености на пола, а по-скоро с примера на мъжете около мен. През целия си живот съм се учил какъв мъж искам да бъда от ситуациите, в които съм попадал и по-конкретно от поведението на присъстващите мъже – от собствения ми баща, от любимия ми дядо, от учителите, които са ме съпровождали в училище, университета и спорта, от моите приятели и други, непознати мъже. Преценявах дали поведението на тези мъже ми харесва и дали искам да бъда като тях или пък точно обратното. Точно тук идва и причината да свързвам мъжа с отговорност. Аз винаги съм искал да бъда мъж, който не дава обещания, които не възнамерява да спази и мъж, чиито действия следват неговите думи. Иска ми се да вярвам, че съм точно такъв.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имал ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Самочувствието ми е любима тема. Още от дете обичам съревнованията. В първи клас се състезавах с другите дечица, когато решавахме задачи по математика, тичахме на двора или четяхме бързо без да сричаме. Усещах нарастваща увереност. Всяко следващо предизвикателство беше свързано с това да съм пръв, да съм победител. Дори ми се случи учителката ми по математика в 7 клас да обяснява на родителите ми, че съм палячо, заради стремежа ми винаги пръв да си предам контролното. Аз не го правех, защото исках да съм палячо, а защото усещах, че мога повече, че мога да реша най-бързо задачите. Разбирах това, което правя и го правех с лекота. Всяко следващо контролно и олимпиада ме правеше по-уверен. Аз просто знаех, че мога да се справя. Нямаше стрес. Нямаше притеснение. Отивах, решавах задачите и си тръгвах. Загуба на време беше да седя до края. Така си обяснявам това умение, което съм развил още преди тийнейджърските ми години. В последствие осъзнах, че това е една от най-силните ми страни и тази, която ми помага да се справям с предизвикателства. Подхождам към всяко нещо, което се изправя пред мен с настройката „Аз вярвам, че мога да го направя. Аз ще успея.“ Не се замислям какво ще се случи, ако се проваля. Просто не мисля в тази посока, а ако се случи (защото понякога се случва) тогава осъзнавам напълно, че това е урок и започвам да анализирам защо не съм се справил. Не познавам другата страна от първо лице, но тъй като работя с доста хора, забелязвам, че самоосъждането и съмнението в теб самия, създава ограничения. Опитам се всячески да помогна на хората да повярват в себе си. Вярвам, че обръщайки внимание на това, мога да им помогна. За мен Свръхчовек е всеки, който е повярвал в себе си. Това е и мисията на моя проект – да вдъхне вяра, да извика неволята, да посее „Аз мога“.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Случвало ли ти се е да не можеш да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Какво ме плаши? До скоро най-големият ми страх беше да разочаровам някого. Най-вече моите близки и приятели, хората, като цяло. В момента сякаш се уча просто да приемам нещата, които ми се случват и най-вече реакциите на другите, тъй като нямам контрол над тях. Това е един от най-ценните уроци в живота ми и е свързан със загуба на близък човек – да повярваш, че има неща, които можеш да промениш и такива, които просто не зависят от теб. Спомням си и за моя детски страх. В тийнейджърските си години имах период, в който всяка вечер, заспивайки, си мислех какво би се случило, ако през нощта се случи авария в АЕЦ Козлодуй. Да, мислех си за смъртта. И ме беше страх. Много ме беше страх. Въпреки това дните ми минаваха безгрижно. Сякаш още тогава съм осъзнал, че това не зависи от мен. Сякаш се върнах в тъмната стая и в още по-тъмните мисли. Нямаше с кого да говоря за смъртта. Може би тогава съм имал нужда от помощ, но не съм я потърсил.
Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Какъв опит си имал до сега? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?
За мен интимното партньорство е като шофирането – мога и сам, но е страхотно, ако има с кого да го споделя. Перфектният „навигатор“ в моите очи е човек, чиято близост ми е приятна и освен това общувам леко и ефективно с него. Дори и когато пред нас стои предизвикателство, дори и когато гледните ни точки се разминават. Не мога да кажа дали има смисъл от него (интимното партньорство) за всички. Знам, че съм бил изключително щастлив и в моменти, в които съм бил сам. И знам, че трябваше първо да намеря момента на щастлие сам със себе си, за да се появи моя специален „навигатор“, който точно беше открил същото – вътрешния мир на щастливия човек. Сякаш около нас върлува някакво вярване, че твоето щастие зависи от някой друг, че някой друг ти го носи и отнема и така ние самите губим контрола над щастието си, предавайки го в чуждите ръце и забравяйки, че ние сме „главния герой в собствения си сценарий“. Моят опит през последните 16 години ме отведе до тези мисли и то по моя собствен начин да научавам неща – проба и грешка. Всяка неуспешна връзка ми даваше уроци. Аз ги научавах и постепенно изграждах в съзнанието си представата за човека, който искам до себе си. Преди 3 години я срещнах. Навигаторът, който когато пътуваме си слага ръката на бедрото ми, за да е още по-близо до мен, който не се страхува да ми каже, когато не знае на къде да карам и заедно изграждаме нашия общ план, който спокойно заспива докато шофирам, защото знае, че ще се погрижа да бъдем в безопасност.
Цялото интервю четете в КОЖА
0 Коментара