Анна Ангелова е журналист  с над 12-годишен опит в БНТ. Учила е в СУ „Св. Климент Охридски“ – специалностите „Журналистика“ и „Продуцентство и креативна индустрия“.

Работила е в новини, различни предавания и специални проекти на медията като водещ, репортер и продуцент. От началото на февруари т.г. е продуцент и водещ на „Библиотеката“ – предаване за книги, хора и идеи, както го определя тя.

Коя е Анна Ангелова, когато не е пред окото на камерата?

Винаги съм била естествена със зрителите и с гостите. Предпочитам да виждат и да усещат истинския образ, истинския човек насреща. За мен това е задължително условие за изграждането на доверие с аудиторията. Разбира се, професията ни изисква много голяма дисциплина и концентрация, която генерира и много напрежение, защото по време на едно интервю мисля едновременно  за събеседниците, за зрителите, за смисъла на разговора, но и за всяка секунда телевизионно време. И този хронометър, който постоянно работи в главата ми понякога отнема от естествените емоции или пък ме прави по-строга, отколкото съм.  Но и в ефир, и извън него съм любознателен човек, с чувството за хумор и независимо какво правя се раздавам докрай.

Как може днешната жена да се съхрани в този динамичен свят?

Много е тънка границата между градивна еманципация и псевдо-еманципация. Мисля, че трябва да пазим женствеността си, независимо как се променя светът. В това е и нашата сила, и нашата слабост. И най-голямата ни стойност. Това е причината да бъдем обичани. И има моменти, в които просто трябва да натиснем паузата, да се огледаме около себе си и да си кажем „Това е моят танц.“

Ти си една от най-женствените и харизматични дами в света на телевизията. Как поддържаш баланса между водещата и жената Анна Ангелова?

Благодаря за оценката, защото хич не е лесно. Винаги едната пречи на другата. Понякога водещата прави от жената войник,  понякога жената подхлъзва войника 😉 Но трябва  умение да се ходи и с ботуши, и с токчета.  Мисля, че това, което обединява водещата и жената са инстинктите. Независимо дали взимам решение в професионалния или в личния си живот, доверявам се на инстинктите. А добрият външен вид за мен е възпитание, отговорност и  отношение – към себе си и към околните. Независимо колко усилия ми коства, независимо колко съм преуморена, мисля, че имаме дълг към добрия вкус и естетика.

Кои са тайните ти ритуали, които ти помагат да си винаги в блестяща форма?

Да отида някъде извън града и да се наспя. Спорт и след това масаж също е добра комбинация за физическата форма. Но мисля, че това как изглежда един човек зависи и от това как се чувства. Едно споделено преживяване, било то концерт, пътуване или нещо друго – това е най-добрата терапия, защото не просто възрастта, а емоциите са това, което ни променя.

Къде е ролята на „Библиотеката“ в днешно време?

В медиите. В ефира на БНТ.

Как се подготвяте за ефир и кое е водещо при избора на гости и представяне на заглавия?

Подготовката е най-важното нещо, но тя не е само в разработката на конкретна тема, не е само в това да прочетеш конкретна книга, тя е свързана с всичко, което правиш, преди ефир. Тези, които ме познават знаят, че съм много прецизен човек и че държа да няма  грешки. Обикновено следя целия процес – проверявам всяка една буква, редактирам и променям сценарните редове,  преглеждам всеки един визуален елемент от съдържанието и отговарям за реализацията на снимките. Водещото при избора на теми и гости са споделените ценности, които имам с моя екип. Ние сме съмишленици, които се вълнуват от съдържанието, от това да бъдем актуални и интересни за зрителите, а не за приятелите си. Стремим се към разнообразно и смислено съдържание без ограничения в жанровете и в рамките на добрия вкус. Търсим литературата навсякъде – в книгите, в музиката, в киното, в театъра. Затова казвам, че ние сме „предаване за книги, хора и идеи“.

В навечерието на празника на българската просвета и книжовност, успяваме ли да пазим езика и традициите си?

Аз си мисля, че езикът пази нас, езикът е нашата имунна система. Затова е много важно как е изградена тя  и срещу какво имаме антитела. Езикът ни води във времето, той ни съхранява като нация, той ни свързва с най-важните хора в живота. Ние сме общ организъм от букви, думи, емоции и истории и езикът е нашата споделена тъкан.

Как влияят дигитализацита и новите технологии на българския език?

И помагат, и пречат. От една страна общуваме много повече, използваме езика много повече, но големият въпрос е как? С всички тези приложения на телефоните ни определено се пише много повече, но и с много по-малко усилия и отношение. И става така, че се пише повече, но и повече се греши. Защото скоростта на дигиталните мрежи някак претопи чувствителността към правилния език и нехайството се превърна в стандарт. Не сме на изпит, когато пишем съобщение в Месинджър или Вайбър, но пък когато получим грамотно написано съобщение е някак по-хубаво, нали?

Пречи или помага „мишката“ на „книжката“?

Въпросът е „мишката“ да не изпревари „книжката“. Защото там, където има книжка, може и с мишка.

С какво впечатляват съвременни български автори?

Със своята чувствителност, прозорливост и умението да се надсмиват над собствените ни недъзи и комплекси. Със способността да надмогват географските граници и да разказват истории, провокирани от заряда на нашия език.

Убива ли писането на латиница книжовния български език?

Вие какво предпочитате да прочетете: Obicham te или Обичам те? Представете си едно любимо стихотворение на латиница и сами ще си отговорите на въпроса. А той засяга не е само  книжовната норма…

Оскар Уайлд казва: „В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“. С какво се различава съвременната литература и как читателят се ориентира в морето от автори и литература?

Доколкото знам Оскар Уайлд все още го четат 😊 Факт е, че много хора написаха книги и ги издадоха. Някои от суета, а други – поради талант. Както има лоши, така има и добри примери, защото новите възможности дадоха път на хора, за които иначе не бихме разбрали. Но аз не раздавам присъди, а задавам въпроси. Това противопоставяне между поколенията винаги ще го има, но книгите няма да изчезнат. И преди, и сега има хора, за които четенето е важно и такива, за които не е. По тази причина съвсем скоро ми хрумна идеята за кампанитя: #четенетоЕважно. В нашия ефир, както и в социалните мрежи може да видите кратки видеа, в които известни личности ни казват защо четенето е важно. За мен, четенето е важно, защото изгражда личности, създава нови светове и генерира  онези молекули смисъл, които ни свързват всеки ден по различен начин.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара