Улицата на консервните фабрики в Монтърей, Калифорния е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян.
Чие перо би било по-подходящо за описването на тази някак сива, но и много интимна атмосфера, ако не това на Стайнбек?
Животът на улица „Консервна“ е специален и простичък, лесен за обичане, но сложен под повърхността. Стайнбек не пише, той рисува историите. Показва на читателите прашните улици, разхожда ги из консервните фабрики и малките барове, води ги от тротоар на тротоар през малките часове на нощта, когато уличните фенери угасват, когато е вече почти светло, но слънцето все още не е изгряло. Тогава улицата сякаш съществува извън пространството, а времето спира. Читателят може да види котки, пробягващи между сградите, красиви и пищни жени, клатушкащи се в прегръдките на весели моряци, излизащи от някой бар, небрежните поздрави на обитателите и всичката задружна обич, която сякаш витае между фабриките.
„Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“ са две от най-обичаните творби на Стайнбек. „Консервна“ не би могла да съществува така пълноценно без продължението си, а онзи „четвъртък“ щеше просто да предхожда поредния петък. Двете произведения са емоционална епитафия, приятелско писмо до Ед Рикетс, близък приятел на Стайнбек, променил живота на писателя. Биолог, съдържател на лаборатория за препарати и морска фауна в Монтърей. Ед Рикетс- духът на улица „Консервна“. Човекът, който не познава и не харесва богатите, но се радва, че не живее като тях, който учи на доброта, уважение, обич и щедрост, който умее да дава и да взема ценното от душата на всеки, когото среща по пътя си. Човекът, който оставя дупка в сърцата на всички, след като напуска света завинаги, но и онзи, който ще живее вечно в образа на Док.
Двете произведения са философска приказка за добродетелите на възрастните. В страниците на романите красиви и любими са дрипавите – тези поетични и чисти сърца, които са способни на безгранично отдадени приятелства и големи любови. Те са онези прашни мъже, които пият в близкия бар и гледат на живота така, както малко дете гледа на профучаващия влак – със затаен дъх и ентусиазъм. Тези хора притежават всички характерни качества, съпътстващи неудачниците – доброта, щедрост, честност, разбиране, емоция. Затова не са успели, затова не са богати. Пътят на лъскавото бъдеще не е този, по който те някога биха поели, защото там царуват несметни количества алчност, нетърпимост, лакомия, низост, егоизъм .В тази своя приказка Стайнбек учи читателите си на първична доброта в най- чистата й форма, разказвайки историите на Мак и момчетата – безгрижни и приятни, честни хора, които не се страхуват от истината – тази тяхна опасна любовница.
Във времена като днешните, когато амбициите, нетърпението и завистта разкъсват другите на парчета, те са безгрижни. Всички ония, които наричаме „преуспели“, са хора болни, с развалени стомаси и развалени нерви, докато Мак и момчетата са здрави и необикновено чисти.
0 Коментара