Децата в България не учат за секса. Имат урок за половата система по биология, но сексът не е само това, нали? Четох интервю на сексолога доц. Околийски, в което той разказва за осмокласници, т.е. 14-15-годишни ученици, които питат може ли да се заразят с ХИВ при мастурбация и възможно ли е мъж да забременее.

Същевременно България е водеща държава в тъжната статистика на ранното забременяване и абортите. Същите тези 14-15-годишни научават за секса от първа ръка, така да се каже: гледат порно, чатят с непознати, пращат и получават интимни снимки, попиват информация по всички канали, но могат да се осланят само на шанса, че няма да бъдат наранени,

докато изучават секса на практика.

Аз бих предпочела детето ми да знае, че ще го хване ток, ако бръкне в контакта. Затова разчитам на часовете по физика. На кого да разчитам, че същото това дете ще знае кога, с кого и как е безопасно да практикува секс? Не е ли по-добре теорията да предшества практиката?

Ето една книга, която ще дам на моята тийнейджърка, за да замести поне известна част от липсващото сексуално образование.

Това дава „Плодът на познанието“ –

малко теория за женския полов орган.

В комикс, със съответния за формата хумор, който облекчава тежката история на отношението към жените и техните полови органи. Авторката Лив Стрьомквист разказва картинно и смешно за подозрението, с което културите на различните епохи (задължително доминирани от мъже) са се отнасяли към женските тела. За забраната жените да извличат удоволствие от секса, за отрязани клитори, за обявяването на жени за вещици заради формата на половите им органи.

Но дори днес, когато жените поне в цивилизованите държави имат думата, някои табута са все още живи. Например тези, които се отнасят до размера на срамните устни (защо, за бога, е срамно нещо, което имаме по природа?). Или пък другата стигма, че жената по време на месечния си цикъл е омърсена и затова до ден днешен рекламите на

дамски превръзки обещават „свежест“ и „сигурност“.

Лив Стрьомквист не прави някакви велики научни открития, но съм сигурна, че за много жени точно в 21 век нейните смешни рисунки биха били истинско откровение. Жени, които не знаят (защото никой не им е обяснил) каква е разликата между вагина, вулва и клитор, които приемат женската еякулация за болест и които са се самообявили за фригидни, защото не са изпитвали вагинален оргазъм.

Вероятно най-символичният образ от целия комикс на Стрьомквист е

рисунката на голи мъж и жена,

издълбана върху алуминиева плочка и изпратена в космоса през 70-е години в търсене на извънземни цивилизации. Та на тази рисунка мъжът е изобразен, напълно логично, с пенис и тестиси. Виж, жената е нарисувана гладка отдолу. Като кукла. Вулвата е нещо неприлично, не бихме искали да шокираме извънземните с непристойни картинки.

Ей така си караме до ден днешен. Не показваме, не говорим, не споменаваме, за да не стреснем извънземните, децата, старото поколение или чувствителните привърженички на течната демокрация.

Добре, че има комикси.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара