Ако сте като много други родители, използвате едни и същи методи за възпитание и дисциплиниране, въпреки че не действат ефективно върху поведението на детето ви. Това, което следва са 25 алтернативи на наказанията, отнемането на вещи и другите често срещани възпитателни мерки.

Докато четете списъка, моля имайте в предвид следните неща:

„Дисциплината“ има за цел да научи детето на нещо; „Наказанието“ цели да накара детето да почувства болка. Фокусирайте вниманието си върху намирането на начини за обучение и инструктиране на детето. Избягвайте техники, които целят да причинят болка, унижение или срам.

Не винаги е нуждо да има „последствия“. Децата са способни да се учат от грешките си и без да им се добавя допълнително наказание. Вие можете да бъдете страхотен ментор и пример, като демонстрирате подходящи методи за комуникация, за справяне със стрес, за успокояване в трудни ситуации и колаборация.

Всяко дете е уникално

и всяко дете реагира различно на различни ситуации. Намирането на правилния подход към всяко дете може да отнеме време. Трябва търпение.

Вземете под внимание възрастта на вашето дето и етапа от неговото развитие. 2 годишно дете не може да се поучи от естествените последствия от различни постъпки; тинейджъри може да не приемат добре да им се поставя лимит. Други стратегии, като спокойния разговор са приложими за всички деца без значение тяхната възраст.

Изберете няколко техники,

които работят за вас и игнорирайте останалите. Не се оставяйте на външен натиск, че трябва да използвате и изпробвате всички техники и идеи. Някои техники ще сработят чудесно, други няма да работят грам. Това е нормално. Докато се стремите към обучителен метод, а не причиняване на болка, то значи се движите в правилната посока.

Най-ефективната дисциплина се полага авансово или когато всички са спокойни, вместо когато сте в най-напрегната част от ситуацията и сте изнервени и напрегнати.

Дайте си време.

Промените във вашите реакции към дадеда ситуация и реакцията на децата отнемат време. При някои деца понякога изглежда, че поведението им се влошава, след като родителите започнат да прилагат тези техники. Бъдете постоянни и покажете на децата, че сте отдадени да правите нещата по различен начин. Няма да е дълго, преди да започнете да виждате позитивни промени в реакциите на децата.

Говорете спокойно:

Независимо от родителските техники, използването на спокоен или неутрален тон е страхотен избор. Не само, че помага на вас да останете спокойно, но също така ще окуражи и вашите деца да реагират спокойно. Ако изпитвате трудности да говорите спокойно, поемете поне ЧЕТИРИ ДЪЛБОКИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ преди да заговорите отново. С други думи дайте си Тайм-аут.

Бъдете съпричастни:

Слушайте внимателно какво ви казват децата ви, и след това го повторете или перефразирайте обратно на тях. Ако сте ги разбрали грешно, децата ще ви коригират. Повторете им обратно правилният вариант. Тази техника не винаги е толкова лесна, колкото звучи, защото често започваме да рационализираме или да предлагаме решения. Придържайте се към техниката, докато децата ви не почусвтват, че вие наистина сте разбрали какво искат да ви кажат. Внимание: тази техника може да се изглежда достра странна в началото.

Изслушвайте:

Това е още едно решение, което на пръв поглед изглежда лесно и просто, но всъщност се имплементира трудно. Осъзнайте инстинкта си за прекъсване, формулирайте отговора си и обмислете решенията в главата си още преди детето ви да е приключило да говори. Фокусирайте се над това, което ви казва детето и показвайте съпричастност колкото пъти е необходимо.

Слезте долу:

Буквално се наведете/клекнете за да сте под линията на очите на вашето дете. Това ще редуцира шанса за скандал. Когато сте под линията на очите, мозъкът на вашето дете му дава сигнал да не се чувства заплашено и да не изпада в режим „бий се или бягай“. Съчетайте тази техника със съпричастност, изслушване и спокоен отговор.

Намалете „лекциите“:

Децата се експерти в това да изолират напълно лекции, дори и да сте с най-добрите намерения. Вместо лекция, по-добре бъдете отворени към свободен разговор. Това означава да изслушате и тяхната страна на историята дори и да не сте съгласни. Старайте се да показвате несъгласието си по уважителен начин или водете разговора към компромис.

Допълнително сближаване:

Вместо да изпратите детето в друга стая с цел наказание (или тайм-аут), по-добре се доближете до него още повече. Създайте среда в която те да се чувстват сигурни, че могат да покажат какво всъщност чувстват (гняв, тъга, т.н) под вашето наблюдение. Някои деца имат нужда от вашето пълно внимание само за няколко минути преди да отидат да играят отново.

Прегръдки:

Окуражавайте детето да се фокусира върху действията си или да продължава да играе. Синла прегръдка (но не болезнена), която да покаже на детето, че вие го подкрепяте може много да го успокои и да му даде нужната доза кураж и спокойствие.

Давайте избор:

Тази активност започва с избори, като „Синята или червената чаша предпочиташ?“ и може да продължи чак до избори, като „Предпочиташ да си направиш домашното по математика първо или първо по Английски език?“. Винаги търсете възможности как да дадете власт на детето да избира, а не вие да правите изборите вместо него/нея. Понякога разбира се има само по един избор, като седенето в детско столче в колата.

Слагайте времеви лимити:

Лимитите са идеални за игри от типа „да победиим рекорда“, да показвате на децата, когато им е изтегкло времето за дадена задача или да ограничавате някои игри. Намерете хронометър или детски таймер, за да осигурите визуална репрезентация.

Правете задачите, като игри:

Повечето деца биха предпочели да си хвърлят чорапите за пране, като баскетболна топка в коша, вместо да бъдат навикани, че трябва да си почистят. Ако успеете да превърнете задачите в игри, ще усетите, че децата стават по изпълнителни и вършат всичко с удоволствие.

Давайте по-малко команди:

Никой не обича да му казват какво да прави, особено ако се повтаря по цял ден. Ако имате усещането, че детето ви игнорира, опитайте се да намалите броя на напомнянията, командите и изискванията, които давате. Фокусирайте се на окуражаването, на позивитните действия и се старайте да похвалите детето за неща, които прави правилно.

Опростете правилата/очакванията:

Понякога правилата стават много сложни. Ако се затруднявате да запомните собствените си очаквания към детето или ако сте му задали прекалено много стъпки, опростете. Вместо да изброявате правила, като: без удряне, без плюене, без обиди, т.н., по-добре се опитайте да създадете семейна атмосфера на „уважение на личното пространство“.

Нека децата ви обяснят правилата/очакванията:

Елиминирайте нуждата от напомняния и повторения, като прехвърлите топката на децата. Помолете ги да ви обяснят как и защо тяхната постъпка/поведение е нарушило домашните правила или какви са правилата и очакванията, за да ползват видео играта. Окуражавайте обратната връзка относно правила, които децата смятат за нечестни или неподходящи.

Променете обстановката:

Уморени сте да гледате якетета на пода? Монтирайте закачални на нивото на децата. Омръзнало ви е децата да ядат лоша храна вместо плодове? Спрете да купувате лоша храна и я направете недостъпна. Опитайте се да прегледате обстановката от детска гледна точка и вижте дали има начини да я направите по-лесна и приятна и за тях.

Изградете навик/рутина:

Вместо да напомняте постоянно, по-добре работете с децата, за да изгратят смислен навик. Създайте визуална програма със снимки. Придържайте се към рутината, колко се може по-често. Децата се чувстват по-сигурни, когато знаят какво се очаква от тях и какво предстои.

Да заслужиш привилегия:

Вместо да отнемате вещи от децата за лошо поведение, по-добре изгратете начин, чрез който децата да заслужат предпочитата активност/предмет. Видео игри да се играят само след завършено домашно. Четене на книги преди заспиване, само след измити зъби и т.н.

Обучавайте:

Понякога децата имат нужда от повече инструкции отколкото наказания, за да спазват правилата. Детето ви може да учи по-лесно от визуални материали или може да предпочита повече практически занимания за учене. Все пак, винаги бъдете наясно, че децата учат много и от опит. Старайте се да устоявате на желанието да преподавате или обясните всичко. Например: помолете ги те да ви научат на нещо, например за ефектите от преписването и маменето.

Намерете липсващото умение:

В повечето случай детето е било насочено какво се очаква от него, но въпреки това не е успяло да завърши дадена задача. В този случай това може да се дължи на липсващо умение. Може би детето ви се нуждае от повече методи за контрол на гнева, когато загуби игра или трябва да играят ролеви игри и да се упражняват да искат съдействие от учител.

Упражнявайте се, когато сте спокойни:

Ако идентифицирате липса на някое умение, опитайте се да устоите на нуждата да форсирате детето да научи нещо точно в този момент. Изчакайте докато и двамата сте спокойни. Повдигнете темата в спокоен и незаплашителен тон и говорете за алтернативни начини за справяне с проблема. Дръжте дискусията кратка и небрежна.

Обсъдждайте решения:

Ако според вас нещо не работи, то тогава поставете темата на масата и отворете дискусия за възможно решения. Детето ви може да предложи решения, за които дори не сте помисляли. Ако ви се струва смислено, изпробвайте решението им. Ако не сработи, преоценете и изберете друго решение за проба.

Спрете да правите неща за тях:

„Спасяването“ е често срещана родителска техника, която премахва отговорността от детето, подкопава неговата независимост и намалява възможностите му да покаже креативност при измислянето на решения. Детето ви е много по-способно отколкото си мислите. Напълно приемливо е за дете да се затрудни и дори провали понякога.

Логически последствия:

Някои ситуации имат много логически последствия – нещо което е директно свързано с поведението или изборите на вашето дете. Ако избере да не носи велосипедната каска, значи няма привилегията да си кара колелото. Ако публикува нещо неподходящо във Facebook, трябва да бъде изтрито. Не винаги обаче има логически последствия. Ако не можете да откриете такива, не насилвайте ситуацията. Използвайте друга техника.

Естествени последствия:

Някои ситуации приключват с напълно „естествени“ последствия – нещо, което се случва по естествен път, като резултат от поведение или взето решение. Ако детето ви реши да не учи за тест, то може да бъде скъсано. Ако детето си остави ледената близалка на открито и тя се стопи, то няма да може да я изяде. И тук не всяка ситуация има естествени последствия. Ако не можете да откриете такива, не насилвайте ситуацията. Използвайте друга техника.

Отложете отговора:

Много родители се чувстват притиснати да намерят перфектния отговор, точно в разгара на дадена ситуация. Дайте си почивка. Вместо да бързате да отговорите, по-добре се фокусирайте да запазите спокойствие. Вземете си дори почивка, ако се налага. Обяснете да детето си, че ще продължите разговора, когато сте спокойни и двамата. Няма бърза работа. Ще можете да мислите трезво и да работите по добре заедно, ако дискутирате отново случката на по късен етап.

Отпуснете се:

Родителите са подложени на огромно натиск да отгледат добри деца, които винаги се държат перфектно и никога не бъркат. Това напрежение е не само безмислено, но и невъзможно. Всички имаме недостатъци: всички правим грешки, включително и възрастните. Детето ви ще рухне, защото е разочаровано от поведението си, ще се ядоса защото не може да изяде още една фунийка сладолед или са го скъсали на изпит по математика. Ако се фокусирате винаги да намирате наказание или някакъв вид последствие за такива поведения/действия, вие пропускате истинската цел. Помагайте на децата да се учат от тези преживявания и да се учат да правят по-добри решения.

Важно: имайте предвид, че никога не трябва да търпите емоционално или физическо насилие от деца или други възрастни. Ако смятате, че детето ви страда от паник атаки, фрустрация, гняв, тъга или друго поведение повече от други деца в тази възраст, то тогава може би имате нужда от консултация с професионален психотерапевт.

Ако се усещате, че се затруднявате да ползвате алтернативните родителски техники знайте, че не сте сами. Трудно е да се променят модели на поведение. Тренировките за родители дават важно образование, подпомагат и окуражават.

Източник. От Академия за родители, превод на Илия Мешенлиев!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара