Св. Никола е роден е през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Води праведен монашески живот и е избран за архиепископ на град Мира, Ликийска област. Умира на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. Мощите на светеца са в църква в италианския град Бари, където заедно го честват православни и католици.
Култът към светеца – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи.В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница.На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Според легендата, по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб.Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
В образа на свети Никола се преплитат
чертите на добродетелния християнин
и на езическия бог Посейдон.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба.На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на свети Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.
С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
В миналото рибарите не излизали в морето без молитва
пред иконата на свети Никола. На Никулден се подрежда празнична трапеза, на коятозадължително се поднася специално ястие – рибник,приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
В Западна Европа също честват деня на св. Никола. В Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември малчуганите оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци.
В много райони на Запада празненствата за свети Никола постепенно се трансформират в Коледа.
Ликът на свети Никола е най-често избраният светец, на когото се посвещава курбан в случай на преживяно премеждие.
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци
в България и в целия християнски свят. Неговото житие дава основание в една молитва св. Николай да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието. За свой небесен покровител го считат и банкерите.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на гр. Бургас, чиито жители са го избрали за свой небесен покровител. Около200 000 души в България носят името Николай, Николина и производни на тях. Най-често срещаното име е Николай, второ по популярност е Никола.
0 Коментара