Често в живота на някои хора се случва едно трагикомично събитие, а именно – да си оставят главата някъде вкъщи (нали не я ползват особено), а после да не могат да си я намерят. Удивително наистина, но продължават да си живеят така – без глава, осланяйки се културните условности и порядки да диктуват поведението им. Някои въобще не забелязват. Други (като умник Гюро от народната приказка) започват да се чудят имал ли е Гюро глава, или не е. При трети се появява едно неудобство, чувстват се някак ограбени, манипулирани. Гледат: няма им главата и започват едни съмнения. Но пък нали не върви сами да са си виновни, та конструират какви ли не хипотези за рационализиране на липсата. Най-популярни сред тях са теориите на конспирацията. В масовия случай главата се смята за открадната от агентите на мащабен заговор за нов световен ред, организиран от зидари (масони), осветители (илюминати) или хора с розов кръст (розенкройцери). За последните казват, че розовината по кръста била резултат от някакви тайни ритуали или от цветна дископатия (със сигурност едно от двете). Та целта била в израстъка да се
имплантира електронен чип за следене или мозъкът да се изглади с ютия
американско производство.
Интересното е, че напоследък в мрежата се наблюдава скупчване на хора без глава, които с мастодонтски ентусиазъм и взаимно подклаждан хъс си споделят конспиративните теории. И понеже тези теории неминуемо си приличат (най-малкото във всичките е открадната глава), това се превръща в доказателство, че са верни. Ето например, гмуркам се аз в мрежата като волна къртица и попадам на текст за летището в Денвър, щата Колорадо. Чета и се пуля (те и къртиците могат), щото ми се обяснява, че това всъщност било замислено като таен масонски център или концентрационен лагер (със сигурност едно от двете).
„Според мнозина изследователи то не е само летище, а нещо много повече! В буквалния смисъл на думата става въпрос за един окултен храм, осеян с окултни символи, тайни знаци и пророчески послания!”
Оглеждам се за изследователи наоколо, щото ги няма в текста, но съм все тъй сам в стаята. Явно става въпрос за онези, които се имат предвид в изрази като „Казват…” и „Говори се…” и които никога не знаем по име. Чудя се също какво ли ще да значи горното твърдение, ако не го приемем в буквалния смисъл.
Но пък то не всяка глава разбира от абстрактни метафори, еле пък липсващата.
Освен това на най-горния камък имало масонски символ и пишело „Нова Световна Въздушна Комисия”. Въх, казвам си, че тези са навсякъде. Обикалял съм надлъжно и наширно Америка и във всеки голям град съм виждал такива нови световни представителства – нов световен търговски център и прочее. Пък на всичкото отгоре и работя в такъв. Ужас. Налягат ме едни подозрения. И то не за да се натискаме, а за да ме натискат. Може да се окаже, че и аз съм таен агент на тази организация. При това толкова таен, че дори аз не знам.
Промили са ми мозъка като в „Манджурският кандидат” и ме използват за свои цели. Продължавам да чета и преглъщам на сухо, щото ми е заседнала буца на гърлото.
Авторът ми съобщава, че под летището имало поне осеметажна база с площ 88.5 кв. мили и даже цял подземен град с площ 4.5 кв. мили. Тези мащаби са толкова грамадни, че мозъчните ми процеси блокират напълно и изпадам в ступор на уплах и мнителност. Такива размери недвусмислено сочат към съмнителни дейности и тайни общества (подобна база е твърде голяма само за едно от двете).
На всичкото отгоре на летището имало група стенописи, които били „измежду най-гротескните неща, които някога сте виждали” –
трупове на деца, мъже с автомати, черепи и прочее.
От това ми става още по-зле, защото се оказва, че много от любимите ми художници като Гигер и Бош (воглаве с половината модернисти) най-вероятно също са от тази групировка. Започвам да се подозирам, че съм извратен, пък и наскоро ходих на изложба на одрани човешки фигури в Лас Вегас. Вече съм почти сигурен, че и аз съм замесен в заговора. Бучката в гърлото ми нараства.
„Цялостният анализ на наличната информация води неминуемо до едно заключение – този гигантски комплекс е нещо много повече от едно обикновено летище! То има капацитета да побере огромна маса от хора и превозни средства, което дава основания да се предполага, че става въпрос за военна база и дори концентрационен лагер, който може да се използва в близкото бъдеще.”
Взирам се да видя цялостен анализ, но дори половинчат не виждам. Идеята за 88 кв. мили (около 140 кв. км) ми се струва нереална. Подобен подземен строеж би отнел десетилетия и милярди долари, а после ще трябва да избият целия строителен персонал (поне няколко хиляди души), за да си остане таен. А пък същата „масонска символика” по случайност е и разпространен символ на строителната и архитектурната професия.
Като се замислиш, излиза, че е така. Но като спреш да мислиш, излиза, че не е така. В този момент влиза брат ми, гледа ме учудено и ме пита
защо си държа главата под мишница.
Поглеждам, вярно е там. Слагам си я на врата и внезапно се сещам, че всъщност съм бил на въпросното летище в Денвър и ми се стори стилно и функционално. Сещам се също, че скоро ще защитавам докторат по психология и съм специалист по критично мислене и развитие на съзнанието. Отдъхвам си с облекчение. Разминах се на косъм да се окажа член на световен заговор и коварна масонска организация. Взимам си бучката от гърлото и си я слагам в чая. Брех, опасна работа са това теориите на конспирацията. Трябва да се направи нещо по въпроса, да се предупредят хората, щото както си седиш невинно вкъщи и се радваш на живота, изведнъж се оказваш жертва или дори агент на някаква гнусна машинация. Затова нека разгледаме психологическите механизми зад подобни мисловни гевреци.
Първият е известен в психологията като „грешка на атрибуцията”. На нормален език това означава, че хората по принцип (а онези без глава конкретно) имат тенденцията да прилагат двоен стандарт, когато съдят себе си или околните. Ако някой друг направи грешка или лоша постъпка, приписват това на неговите качества (той е тъп, тя е безотговорна), но когато те сторят същото, го приписват на обстоятелствата (бях уморена, шефът ме мрази). Колкото по-развито е мисленето ни, толкова по-голям е шансът да не правим тази грешка.
В случая с конспирациите, хората са склонни да намират причините за объркания си живот във външния свят, а не в себе си.
Някой друг им е виновен, че нямат контрол върху съдбата си,
че не са удовлетворени и не се чувстват свободни. А истината е, че всеки сам носи отговорност за битието си и може да постигне сравнителна независимост от външните условия, стига да положи усилие. Но пък свободата е отговорност, а както е забелязал Достоевски, за много хора е по-лесно да я делегират на институциите, като същевременно, за да запазят достойнство си, не спират да мърморят против тях или да измислят конспиративни теории.
Друг фактор е мисленето ни в причинно-следствени връзки и съпътстващата го потребност да намираме обяснение на всичко, дори ако трябва да си го измислим. Странични ефекти са тенденциите да рационализираме всяко свое действие и да търсим под вола теле. Дори когато не намерим под вола теле (щото „който търси, намира”), а само муха, правим от мухата слон (пък слонът си е просто теле на стероиди). В този смисъл, когато един човек без глава се сблъска с нещо, което надминава когнитивните му способности, си го превежда на нивото, на което функционира. Иначе казано, двуизмерното зрение вижда кръг вместо сфера.
Истинската трагедия не е в измислянето на конспиративни теории, а в леконравното оставяне на главите ни в килери и избирателни секции, което води до живот под упойка, в който няма активно отношение към битието, поемане на отговорност и реализиране на уникалния ни потенциал. Затова на нож братя (и сестри) или поне на тръни, но не в буквален смисъл, а в метафоричен.
0 Коментара