Ако си дъщеря на прочута парижка красавица и на един от най-известните писатели на своето време – политик и общественик, превърнал се приживе в литературна икона, а самата ти си красива, очарователна, надарена с множество таланти, израснала в задружно и любящо семейство, и не на последно място – богата, се предполага, че те очаква интересен, щастлив живот, изпълнен с успехи и любов до дълбоки старини.
Но съдбата има други планове и от всичко изброено се сбъдва само „интересен и до дълбоки старини“. Вместо това името ти става символ на израза “луда от любов“ и
на теб кръщават психично разстройство.
Такава е историята на Адел Юго, най-малкото дете на великият френски писател Виктор Юго и невероятно красивата му съпруга Адел Фуше. Адел младша или Деде, както я наричат близките й, се ражда през 1830 г. Тя е пето дете в семейството и втора дъщеря. Израства сред каймака на висшето парижко общество. Гостите в дома на родителите ѝ са известни литератори, музиканти, художници, политици и общественици. Самият Виктор Юго далеч не е само писател, той е деен участник в обществено-политическия живот на Франция. Бил е кмет на район в Париж, депутат и активен защитник на републиканските идеи, противник на смъртното наказание и бранещ свободата на словото.
В тази атмосфера израства Деде. В живота ѝ не липсва нищо, защото освен всичко баща ѝ е и много заможен човек. Тя обаче съумява да блести със собствена светлина. Красива, с фини черти, тъмни искрящи очи, буйна тъмнокестенява коса, обрамчила с къдрици лице с прекрасна кожа, осветявано от мила, малко свенлива усмивка – това ще видите, ако погледнете портрети на Адел Юго. А също и елегантна стройна фигура, облечена по парижката мода от средата на XIX век.
Но външният вид далеч не е най-голямото ѝ достойнство. Умее да рисува, наследила е от баща си писателска дарба, Адел е също и много талантлив пианист. Не е чудно, че с тези дарби, външност и произход,
Адел Юго е желана партия за брак в тогавашен Париж.
Тя е обект на ухажване и получава множество предложения да се омъжи, които отхвърля, било по съвет на семейството си или защото, като романтична натура, очаква да срещне голямата любов.
Семейството ѝ се примирява, че ще остане стара мома, понеже вече е по-близо до трийсетте си години, възраст надхвърляща в онези времена подходящата за омъжване. Това обаче се променя през 1854 г., когато тя среща английския офицер Албърт Пинсън и се влюбва в него. Ако потърсите историята на тази любов в съвременните сайтове, склонни към сензация, ще останете с впечатление, че това е внезапна, непредизвикана с нищо страст, а самата Адел е някаква луда маниачка, преследваща непознат мъж. Това съвсем не е така и до момента, в който любовта ще се превърне в мания има още много време.
През 1851 г. във Франция има държавен преврат и политическото устройство на страната преминава в монархическо с установяване на Втората империя. Виктор Юго, като републиканец, остро критикува това. Синовете му са осъдени на затвор по политически причини, а той самият е принуден да напусне Франция. Установява се първо в Белгия, а после на Нормандските острови. Семейството му го следва и имено при едно от тези пътувания Адел се запознава с лейтенант Пинсън. В началото тя не е активната страна в това ухажване. Според някои сведения, даже отхвърля първото предложение за брак на Албърт. После обаче нещата се променят. Макар да не блести с никакви конкретни достойнства, а и да е доста по-възрастен от нея, не може да се отрече, че лейтенантът има чар, обигран светски лъв е, умее да общува галантно с дамите и е почти професионален ухажор. Така че Адел размисля, приема ухажването и се влюбва силно в Пинсън. Съобщава на семейството си и въпреки спорната репутация на гуляйджия и комарджия, съпътстваща бъдещия зет, семейството ѝ подкрепя брака. Тази подкрепа е малко изненадваща, но може би се дължи на това, че роднините ѝ не са запознати добре с обстоятелствата около Албърт Пинсън, или пък на личния му чар, или на голямата любов на дъщеря им и нейната настойчивост, но така или иначе благословията за този брак е дадена.
Той така и никога не се състои.
Вятърничав по природа, а може би и изплашен от силните чувства на Адел, лейтенантът никак не бърза да се ожени, а по-късно става ясно, че въобще няма такива намерения. Това обаче никак не му пречи да приема финансова помощ от нея и макар и самата мадмоазел Юго да е вече нежелана, това не се отнася за парите ѝ, с които Адел неколкократно покрива дълговете му от комар и разточителен живот.
През 1861 г. Пинсън получава назначение в Халифакс, Канада, и заминава без въобще да съобщи на Адел. За него явно техните отношения са приключили. За нея обаче нещата не стоят така. Любовта ѝ не само не намалява, но постепенно се превръща в обсебваща живота ѝ лудост. Тъй като не се съмняват в почтеността на лейтенанта, в това, че той ще се върне и че бракът ще се състои, родителите ѝ финансират пътешествие на Адел из Европа, а тя вместо това заминава за Канада, за да търси Албърт Пинсън. Пристигайки в Халифакс, тя се представя за мис Луели, вписва се в местния обществен живот и го открива. Макар и да си е тръгнал инкогнито, той не показва присъствието ѝ да е нежелано и приема тя да е наблизо и да покрие натрупаните от него дългове.
За брак обаче и дума не може да става.
Но Адел не признава поражение.
Да бъде негова съпруга се превръща в единствен смисъл на живота ѝ. Съобщава на семейството си, че сватбата се е състояла и вече е омъжена, започва да подписва писмата си като Адел Пинсън и убеждава родителите си, че е щастлива семейна жена. Виктор Юго дори поръчва съобщение, каквато е тогавашната практика във вестниците на остров Гернзи, където живее, за да оповести щастливото събитие. Пинсън, от своя страна, се опитва да се отърве от Адел. Нещо повече – сгодява се за дъщерята на местно много заможно семейство. Мадмоазел Юго не е готова да се предаде, представя доказателства за обещанието за брак към нея, избухва скандал и годежът на офицерът е развален. Самата Деде най-после признава в писмо до брат си, че всъщност не е омъжена, но продължава да твърди, че това е въпрос на време и е абсолютно сигурно.
Следват други назначения на Пинсън и Адел го следва винаги.
Когато той заминава за Барбадос, тя без колебание го следва в Западните Индии и се установява там. Превърнала се в призрак на някогашната красавица, тя броди по улиците, рошава и измършавяла, в тъмни раздърпани дрехи. Смятат я за местната луда, децата дюдюкат след нея, но не изглежда да я интересува нещо извън любовта й към Албърт Пинсън и невъзможността да споделя живота си с него. И тогава идва последният удар.
Той се връща в Англия и се жени.
Адел е съкрушена. Приятел на семейството ѝ помага да се върне във Франция. През изминалите години всички нейни близки са починали, с изключение на баща ѝ. Неговата мила Деде е развалина и с явни признаци на психично разтройство. Първоначално тя е поставена под наблюдение на лекари у дома, но по-късно, заради състоянието ѝ, което се влошава, е настанена в психиатрия. Личността и парите на Виктор Юго осигуряват на дъщеря му пребиваване в тази институция в далеч по-добри условия от типичните за онова време. Но нищо не помага на Адел Юго да възвърне разсъдъка си. Специалистите диагностицират състоянието ѝ като букет от биполярно разстройство, мания и шизофренни прояви. За това има обяснение и извън любовта. В семейството има наследственост в психиатричните разстройства. Чичо ѝ е с такова. Има и предпоставки. Когато Адел е на тринадесет години сестра ѝ Леополдин, с която Адел е много близка, се удавя при разходка с кораб. Съпругът ѝ също загубва живота си опитвайки се да я спаси. За Деде и семейството ѝ това е много тежък удар. Виктор Юго е поразен от скръб и за години спира да пише. Майка ѝ не може да се примири със загубата и се опитва да се свърже с духа на Леополдин чрез спиритически сеанси, в които въвлича цялото семейство. Адел изпада в депресия и когато се налага да напусне Франция, последвайки баща си, далеч от Париж, депресията ѝ се засилва и придобива суицидни черти. Освен това тя е чувствителна натура, възпитана в духа на романтизма и
вярваща в голямата истинска любов.
В това състояние на духа тя среща Албърт Пинсън, който се превръща в нейната съдбата. Съдба по-трагична от шекспирова драма и викториански роман.
След време в психиатрията се появява термин Синдром на Адел Юго (Adele Hugo Sindrome), който макар и да не фигурира в официалния списък на психическите заболявания, се използва за описание на специфично личностно разтройство. То се характеризира със следните прояви
- силна маниакална любов към обект несподелящ или неприемащ чувствата
- преследване на любимият човек
- безразличие към всичко в живота извън чувствата към любимия
- неглижиране на здравето и външния вид
- загуба на сън, апетит и телесно тегло
- саморазрушителни желания
- депресия, суицидност, фетишизъм, емоционално изнудване на обекта на несподелената любов
Всичко, което е изпитвала Адел Юго към Албърт Пинсън.
Адел никога не напуска пределите на психиатричната клиника, в която баща ѝ я посещава до смъртта си. Тя го надживява с трийсет години, наследява състоянието му, което не може да използва по своя воля, но и не иска. Единственото, което иска е да остане в пределите на помраченото си съзнание, обсебено от любовта ѝ към Албърт Пинсън.
До края на дните си пише в дневника си за тази любов и писма, които никой не изпраща. Писма, подписани с името Адел Пинсън. Умира на осемдесет и четири години, надживяла всички, които е обичала.
През 1975 година Франсоа Трюфо ѝ посвещава прекрасния си филм ,,Историята на Адел Ю“. с Изабел Аджани в главната роля.
0 Коментара