Пандемията започна да създава нови термини и в науките за душата (психотерапия, психология, психиатрия). Един от фокусите в момента е тревожността, провокирана от zoom и други платформи за видеовръзка и срещи. Проявите на zoom тревожността са най-често в следните симптоми потрепване на ръката; тикове; горещи вълни; повик за уриниране, а понякога и усещане за идваща паническа атака или настъпването й. Допълнителна екстра е страхът, че другите могат да забележат тези симптоми и да разберат как се чувстватe всъщност.
Кои са засегнатите?
На първо място хора, които към момента на началото на пандемията през 2020 вече носеха в себе си тревожни разстройства или имаха предпоставки (фамилна обусловеност или травми) за тях. Особено рискови са онези със съществуваща социална тревожност, която от общуване на живо се видоизмени в прехвърли и задълбочи в онлайн средата.
Хора със съмнения, свързани с външния им вид и/или такива, които не приемат как изглеждат. Тук не става въпрос само дали сте фотогенични, а за срещата със собственото си лице пред камерата и понякога дори отвращението от това как изглежда то. Прекарвайки часове наред пред екрана и съответно пред собствения си образ, в пъти повече отколкото пред огледалото, в някои хора това води до специфична подтиснатост за външния им вид и тревожност как ги възприемат другите – а от там проблеми със самочувствието. Тук поставяме и групата на хората с хранителни разстройства, които имат по-голяма чувствителност в този аспект.
Перфекционистите. Милите ми перфекционисти често страдат от zoom-тревожност, защото както Вселената, така и дигиталните инструменти неминуемо носят риск от технически проблеми, които те смятат, че могат да предотвратят. Ще тръгне ли презентацията, чува ли се добре, кой изчезва, каква е връзката – това са част от причините да се чувстват некомфортно с видео разговори.
Добавям и групата на тези, които не се чувстват достатъчно технически грамотни, което още преди да са сгрешили ги кара да се чувстват зле и тревожни как ще се справят, което още от началото повлиява на поведението им и обичайната спирала към ада на общуването.
Неочакваната група е на тези, които никога досега не са имали подобни преживявания дотук и са искрено изненадани от себе си и се опитват да се самодиагностицират като скрити интроверти например. Допреди година те не са очаквали, че присъствието онлайн може да ги изнерви до такава степен, нито да ги накара да се безпокоят, докато сега се напрягат само при мисълта за идващите срещи, букнати в календара. Това са социално интелигентни хора, които са загубили една от важните си опори в общуването – телесното присъствие и цялостната невербална информация, която то дава. Според някои по-радикални данни, 85% от общуването между хората е чрез езика на тялото – а екраните скриват част от него и усещането, че пропускаме нещо води до несигурност в тази група хора.
Няколко подхода за облекчаване на zoom базираната тревожност
Почивки, почивки, почивки. Ако мениджърите създадат адекватен график с по-малък брой разговори на ден, особено видео, вероятно ще се остави и повече време за свършване на истинска работа. Все пак работата преди не беше един голям Биг Брадър? Или беше? Както и да е било, в момента времето за почивка между срещите – дори да е за една студена вода върху лицето – е задължителна. Срещите back to back водят само до свръхумора, не до свръхпродуктивност.
Минимализъм. Новата „производителност“ може да е загуба на време. Ако работата може да се свърши със списък със задачи, няма какво да се гледате с хората; камерите не са нужни също във всеки случай. За работещите следва да се приеме, че не е нужно камерата да е фронтално, т.е. да не трябва да се гледат и себе си.
Минимализъм на средата. Изберете място, от което камерата не вижда много за средата, в която сте, например стена или рафт с книга. Това допълнително успокоява хората, че споделят от вътрешния си свят.
Минимализъм на прозорците. В изследване на Станфорд и коментара на проф. Джереми Бейлисън препоръчва да минимизирате екрана спрямо монитора и да стоите на клавиатура разстояние. Причината за това е, че очният контакт, на който сме изложени е твърде силен, а размерът на лицата е неестествен, което влияе на повечето хора. „Когато лицето на човек е толкова близко до нашето в реалния живот, мозъкът ни го интерпретира като интензивна ситуация, която или ще доведе до чифтосване, или до конфликт. „Това, което се случва всъщност, когато използвате Zoom в продължение на много, много часове е, че сте в това хипер възбудено състояние“, обяснява той.
Не се отказвайте да кажете каквото имате. Жените обикновено имат повече проблеми да бъдат чути по време на срещи, отколкото мъжете, а видеоконференциите могат да влошат това. Оказва се, че има неравенството между половете, присъстващо при лични срещи и групови настройки и жените, които като група са по-несигурни към външния си вид по-често се притесняват повече как изглеждат/говорят и т.н. Като цяло мъжете се приемат като по-компетентни да говорят по-дълго, а жените са много по-склонни да бъдат прекъсвани или да се говори, което се влошава във видеоразговорите.
Когато тревожността ви е подобна на тази по време на срещи лице в лице, добрите стари изпитани методи за преодоляването й оставят в сила – репетирайте презентацията си или това, което има да кажете; подгответе се технически добре като тествате връзката с приятел или колега и накрая – изправете се срещу страховете си, като ги оборите с онези примери, които сами сте виждали – как например хората обичайно реагират на технически проблеми и че паузите са нещо обичайно по време на презентации.
0 Коментара