“Една сутрин Настрадин Ходжа увил едно яйце в кърпа, отишъл на градския площад и обявил на минувачите:

– Днес предстои важно състезание! Който познае какво е увито в тази кърпа, ще получи за награда яйцето, което е вътре.

Хората се спогледали, заинтригувани, и Настрадин Ходжа продължил:

– Увитото в тази кърпа е с жълта като жълтъка сърцевина, около нея има бяла като белтъка течност и всичко това е поместено в лесно чуплива черупка. То е символ на плодородието и ни напомня за птиците, полетели към гнездата си. Е, кой ще ми каже какво се крие тук?

Всички мислели, че Настрадин Ходжа държи яйце в ръцете си, но отговорът бил толкова очевиден, че никой не искал да стане за смях пред другите. Ами ако не било яйце, а нещо много важно, плод на богатото мистично въображение на дервишите? Жълтата сърцевина може би сочела връзка със слънцето, а бялата течност около нея току-виж се оказала някаква алхимична съставка. Не, не, този луд човек се опитвал да се подиграе с някого.

Настрадин Ходжа задал още два пъти въпроса, но никой не дръзнал да отговори, да не би да каже нещо неуместно.

– Всички вие знаехте отговора – обявил накрая той, – но никой не посмя да го изрази с думи. Такъв е животът на нерешителните: отговорите са под носа ни, но тези хора търсят винаги най-сложните обяснения и в крайна сметка си остават с пръст в устата. Само едно нещо прави невъзможна мечтата: страхът от провал.”

Разпознахте ли себе си в тази история? Колко силно ви се иска да направите крачка напред и да тръгнете в мечтаната посока? От колко време си мечтаете и си представяте да можете да започнете това ново начинание?

Но гласчетата на вътрешните критици и съпротива все казват “Хайде да не е сега, не е най-добрият момент; Нямаш достатъчно пари; ОК, изглежда примамливо, но нека да е следващия път. Следващия понеделник. Следващото издание. Другата година, от 1 януари; Това звучи хубаво, но не е за хора като теб; Твърде сложно е; Твърде скоро е; Ще се провалиш; Ами ако не успееш?; Ами ако хората не те харесат?”

Тези гласчета се опитват да те върнат в руслото на познатото. Защото за ума то е безопасно. Новото е дискомфортно. Силата на навика те дърпа назад. Вече минаха години, нали? А онзи момент, който все отлагаше за “утре”, така и не дойде.

Колко още време и възможности си готов да загубиш? Можеш да направиш промяна СЕГА.  Единственото, което спира успеха ти, е страхът от провал.

Доста често подминаваме и не виждаме решения, които изглеждат твърде прости и достъпни, за да са истина. А истината е, че само умът има нужда от усещане за сложност, защото си мисли, че толкова сложен проблем може да се реши единствено чрез сложно решение. А дали решението не е пред очите ви?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара