Женски приказки

Нали сте чували брадатия лаф, че женското „не” в повечето случаи означава „може би”, понякога е равно на откровено „да” и само изключително рядко е наистина „не”? Е, смятам, че безпомощни мъже са го измислили. По темата има изписани стотици статии в списания и милиони коментари в интернет форуми. В тях надълго и нашироко е обяснено, че жената е едно нелогично, но пък хитро същество, което никога не се изразява в прав текст, за да може да омотае мъжа в тънките си мрежи, да му вземе париците и да му изпие кръвчицата. Затова той трябва да се въоръжи с дебел женско-мъжки речник, откъдето да тълкува женското „не” според случая, интонацията и лунния цикъл.

Особено силно вярват в изменчивата природа на женските „не”-та точно тези мъже, които смятат себе си за неустоими и разчитат отказа на жената като покана да опитат пак, хем по-настойчиво. Което води до недоразумения, описани подробно в Наказателния кодекс.

За Бога, съставители и читатели на подобни речници, сестрите Бронте отдавна са изстинали и векът вече не е XIX-и! Смешно е да флиртуваш с „не”-то, когато цялото ти поведение излъчва банално и безинтересно „да”, че даже и промоционалната му цена му виси отстрани. Днес „не” означава само „не”, а ако искате интересен разговор, просто си намерете интересен събеседник.

За щедростта на жените, които рядко казват „не”, питайте Васил Панайотов, който със строго изследователска цел посети конкурса „Мис Плеймейт”. За жените, които са успели да разграничат своите „да”-та и „не”-та, прочетете текстовете на скъпите ни автори от темата на броя. А ако искате да опознаете една жена, чиито думи наистина тежат, Мерил Стрийп е вашият човек.

Да ви е сладко!