Станислава Георгиева е филолог по образование и душа. От първи клас пише стихотворения, а по-късно и статии за различни медии. Сега редактира светски и културни текстове във vevesti.bg, изработва ръчна хартия, пише в туитър и копнее за малък бар на голям плаж. Дано! Представяме си я като най-поетичната барманка по цялото карибско крайбрежие.
***
И тъгата
има своя край.
Каза той
и я целуна.
***
Вдъхновението
е мъж.
Идва и си тръгва
в най-неподходящия
момент.
***
Лятото си отиде
като
голямата любов.
Плаках
и за него.
До следващото.
***
В ритъма
на
локвите.
Танцувам. Танго.
***
Стоя си
малка,
тиха,
черна.
Кротко
на паважа
си рисувам.
***
Водата
беше толкова
студена,
че подви опашка
и засрамена
си тръгна.
***
Имах нужда
от приятел.
Намерих си.
Или си купих книга.
***
Разбих си
коленете.
Протестирам
срещу
скуката си.
***
Реши
да си тръгне
от самотата.
Тръгна си
в обедната
почивка.
***
Лутам се,
лутам се в
тоя живот,
пък
току седна
да изпия една бира.
***
Колко
грижливо
прибира спомените.
Подрежда ги в
чекмеджета
един
по един.
Фън шуй
на тъгата.
0 Коментара