Заглавието не е географска шега, а чиста истина. Единствено в най-западния индийски щат Гуджарат на Арабско море се въди азиатският лъв, една от седемте разновидности на Царя на животните, известна под латинското наименование Panthera Leo Persica.

За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред редкия им вид и са отделили 1421.1 квадрартни километра, гори, водопади и реки за резервата “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км. Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80. Две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват. През 2019 година животните вече наброяват 511 и продължават волно да се множат. Дори ги разселват по други национални паркове.

Когато им се дояде, веднъж на три дни, могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи… А ако им се прище нещо по-питомно – в буферната зона на резервата има 44 села, където хората гледат добитък. За да се запази не само еко- ами и мирното равновесие, селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на загиналата крава, овца или коза на мига. Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните.

Гир определено е място, където не само докосваш дивата природа, ами се сливаш с нея. Стига да спазваш строги правила. Конвоите от открити джипове не наброяват никога повече от 9 коли, строго забранено е слизането на туристите от машините, а шпорещите с мотопеди охранители изглеждат достатъчно заплашително с пушки на рамо. Останалите пазачи вардят повече пришълците да не хвърлят някой неорганичен боклук, отколкото да не бъдат изядени от лъв.

„Слотовете” за влизане на посетители в парка също са строго регламентирани – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 16 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.

коло езерата Джамбу, Карандж и Умро и Амли се припичат уж небрежно крокодили. Букетът от хищници в Гир се попълва от леопардите. Резерватът разполага с най-голям брой от “петнистите котараци” в Индия – повече от 300. Тигри не се срещат, понеже, оказва се, че не можели да съжителстват с лъвовете. Останалите животни, освен чакалите, тръстиковите и ръждивопетнистите котки, хиените и орлите, са главно за закуска на изброените по-горе – единствените четирироги антилопи в света – чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек… Над тях прелитат повече от 250 вида птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс 40 вида змии и земноводни.

А ако се чудите къде, по дяволите, ще нощувате в тази пустош потомъкът на сингхската империя принц Ранджит Синх Пармар е създал “Лайън сафари кемп” – селище от петзвездни палатки в буферната зона. То и без това цялата територия на националния парк преди 50 години е била личен резерват на дядо му, където си е стрелял по лъвове наволя.

Внукът му стреля само с фотоапарат. Близкият до природата проект от 12 изключително луксозни палатки, заобиколени от мангрови гори е истинската тръпка на Ранджит. От тях до резервата е едва няколко километра. Тента може да звучи спартански, но когато е с елегантна веранда и климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с всички удобства, усещането определено се променя.

Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата, където свещенодейства ливански готвач. Единствено басейн липсва, за да бъде разкошът пълен, но каквото и да е строителство в тази част на Гуджарат е тотално забранено. Дори за синьокръвни особи с финансови възможности.

Въпреки това „неудобство” желаещите да зърнат азиатски лъв на живо чакат на опашка, готови да платят по 150 долара за палатка на нощ. Струва си всеки цент!

През студения сезон – от октомври до март най-ниските температури падат до 10 градуса, но пък през деня са около 25-30, въздухът е кристално чист, без мараня и това е най-доброто време за правене на снимки. От април до юни жегата е неистова – 40 градуса, че и отгоре. Но ако не ви е страх, че ще получите слънчев удар, пак е подходящо за документиране на срещи с животните. Пред дъждовния период от юни до септември резерватът е затворен за посетители.

Как обаче лъвските семейства се насочват да минат за водопой точно по онази пътека, където ги чакат на пусия „навлеците с фотоапаратите” ? И откъде знаят, че баш в този момент отиват нахранени за вода, а не да замезят набързо с някой турист? Лъвските семейства, т.нар. прайд, в Гир са точно 90. И всяко си има лични охранители, но не с огнестрелно оръжие, а с… пръчки. Това са местни хора, постигнали симбиоза с животните. Единственият белег на цивилизация по тях са радиостанциите, с които съобщават за местонахождението на лъвовете. Така че всяка среща със зъбатия вид е по своему режисирана, но пък импровизациите с царя на животните могат за свършат твърде зле.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара