Неделя сутрин – най-мързеливото време. Търкаляш се в леглото и хем ти се иска нещо вкусно за закуска, хем изобщо не ти се занимава с нищо. Това е часът пик за „Мекица и кафе“ – заведението, което предлага точно онази закуска, която не ти се занимава да си приготвиш сам.
Снимки ЯНЕ ГОЛЕВ
„Мекицата“ се появи в центъра на София преди пет години. От тогава мина доста време, а традиционната българска закуска затвърди своето място на масата в сърцата ни и доказа, че може да е повод не само за носталгични спомени за баба, но и за добър бизнес.
За някои може да е странно да се води дълъг разговор за мекици, но днес разговарям с Адриана Делкова – една от собствениците, управител и основен двигател на заведенията с името „Мекица и кафе“. Това, което най-вече искам да науча е как един малък бизнес пораства, каква е тайната и възможно ли е изобщо в условията у нас.
Добър продукт
Идеята не е нейна, но тя е сред първите, които са повярвали в нея. Не само повярвала, че в нея „има хляб“, но и вложила енергия, емоции, средства, време. Приела е успеха на заведенията „Мекица и кафе“ като лична кауза, която отстоява ежедневно с цената на много труд. „Когато ти попадне добра идея, просто си длъжен да направиш всичко възможно, за да я реализираш“, казва Адриана. Сега трите заведения „Мекица и кафе“ са едно от любимите градски места за закуска, среща или разговор. Това е всъщност целта на Адриана – хората да се чувстват удобно, да им е вкусно и приятно, за да се върнат. „Всеки има своя идея за мекица – някой харесва малка мекица с шоколад, друг – със сладко или мед, трети – със сирене. Но дори твоята идея да е за мекица с халва и люти чушки, трябва да знаеш, че ние можем да ти я приготвим“, казва Адриана. „И ще го направим с удоволствие, с настроение и усмивка, защото това е нашата работа“, добавя тя.
Мекицата не е нещо уникално, има я във всички краища на България, има я в различни варианти и по целия свят. „Дори американските индианци предлагат мекици, само че те са със сушено месо. За да стигнем до перфектната рецепта, първо обиколихме Балканите и опитахме всички варианти, които предлагат съседите. После
изчетохме стотици рецепти –
стари, бабини записки, рецептите на готвача на Тодор Живков, модерни варианти. Пробвахме много, много пъти. Разбира се, и грешихме много пъти, например се опитахме да предложим мекица с хайвер, но не се прие. Смело мога да кажа, че това, което предлагаме днес е съвършената, перфектна, идеална мекица“, разказва Адриана.
Не е без значение, че всичко, което се предлага и като храна, и като изживяване, има уникалния, домашен нюанс. Всъщност Адриана е интериорен дизайнер по професия и като такъв за нея има значение не само основният продукт, но и всичко, което е свързано с него – уютната атмосфера с леко носталгичен уклон, малките ретро детайли, стъклените буркани и емайлираната кана, месинговите табли, старите радиоприемници. Има я и необходимата нотка съвременност – в пълнозърнестите мекици с веган-сирена, в леденото лате, в коктейлите… Основното, разбира се, е мекицата. Когато тя е поднесена с домашна лимонада и гарнирана с домашно сладко, има шанс да се почувстваш почти като у дома в неделя сутрин… Разбира се, това е игра с емоциите, но тя носи онази неподправена, чиста радост, която ще те накара да се върнеш и да изядеш още много идеални мекици.
Добър характер
Началото било трудно, най-вече защото липсвал опит – Адриана се захванала с начинанието с ентусиазъм, но без никакъв практически опит и знания. „Всичко, което правехме, беше на принципа „проба-грешка“, от отношенията с доставчици, персонал и клиенти, до новата рецепта за крема-сирене“, разказва тя. „Имаше и провали, имаше и сълзи… Когато наехме първото помещение, съседите ни убедено заявиха, че няма да просъществуваме и аз, разбира се, плаках. Но такива неща ме амбицират – приемам работата си сериозно и не мога да се откажа ей-така…“. Важно е да имаш конкретни знания, но ако нямаш упоритост и търпение, знанията няма да ти помогнат много, смята Адриана. „По-лесно щеше да е, ако имахме някаква позната пътечка, някакво ноу-хау, но сегашният ни успех се дължи до голяма степен на това, че не се отказахме въпреки трудностите. Точно те ни научиха на най-важното, което днес знаем за бизнеса – че нещата се постигат с много, денонощен и упорит, труд. А мисъл за провал просто не съществува.“
Коронавирусът
Пандемията оказала влияние върху бизнеса – свиването е наполовина, споделя Адриана. „Всичко се случи много бързо, за броени дни, затова и бяхме много неподготвени“, казва тя. „Ако имахме предварително някакви сигнали, че може да се случи нещо такова, щяхме да предотвратим част от последиците. Но ограниченията дойдоха изведнъж и нямахме полезен ход“. Въпреки това, точно през май отвори врати третото заведение с името „Мекица и кафе“. Тайната е в планирането, споделя Адриана. „Имахме бюджет, заделен специално за третото място. Бяхме определили конкретни средства за целта. Вече го бяхме измислили като концепция, знаехме точно какво искаме и оставаше само да наемем помещение. Харесахме си помещение, наехме го, ремонтирахме – и не остава друго, освен да работим. Заведението още е ново в квартала, но вече има своите редовни клиенти, което ни радва – значи, всичко е правилно“, казва тя.
Успехът не идва сам при теб
Едно такова начинание, разбира се, изисква много средства. Една от основните грешки, които младите хора правят, когато се захванат с някакъв бизнес е, че очакват бърза печалба, отбелязва Адриана. Не е реално в първата година да спечелиш кой знае колко, може дори да си на загуба, де се наложи да влагаш още средства… Не трябва да бързаш с очакванията, търпение е ключът, казва тя. „Трябва време, за да свикнат хората да те виждат на определеното място, да те забележат и не просто да те подминават, а да се спрат, да опитат, да харесат… И още повече време, за да те потърсят отново. През всичкото това време ти работиш – всеки ден, всяка минута си ангажиран. Не ти остава време за театър, за кино, за срещи, за почивка, но това няма голямо значение, защото работиш за успеха на собствената си кауза – каквато и да е тя, дори да е обикновена мекица с кафе в уютна атмосфера“.
Успехът има много измерения, но за Адриана най-важното е не финансовата част, а това клиентите да са доволни. „Върнах се от Германия, където живях известно време“, разказва тя. „Видях тук уморени, отчаяни хора, които правеха грозни неща без желание. Обещах си да направя, каквото мога, за това тук нещата да се променят, да са по-красиви, по-човешки и по-смислени. И точно това правя, спазвам обещанието си с всички сили“.
0 Коментара