Евелин Костова е от онези момичета, които моментално те обезоръжават с естествената си красота и абсолютна честност. Пристига на срещата ни точно навреме и отговаря на всички въпроси с неочаквана доза самоирония. По нещо прилича на екстравагантната Ивон от новия сериал на bTV „Съни бийч“ – Евелин е спонтанна и пълна с живот, но за добро или лошо, е лишена от огромното самочувствие и суета на героинята си.

Снимки ДИЛЯН МАРКОВ, bTV

По стечение на обстоятелствата обаче тя все играе свръхсамоуверени жени – и в сериала „Столичани в повече“, който я направи популярна, и в романтичната кинокомедия „Завръщане“, и на сцената на Театър „Българска армия“. Вероятно след „Съни бийч“ 26-годишната актриса ще трябва наистина да си вирне носа – дръзкото й присъствие на малкия екран със сигурност ще бъде и забелязано, и запомнено.

Евелин, „Съни бийч“ стартира в края на зимата по bTV. Как обаче започна сериалът за теб?    

С екипа пристигнахме да снимаме сериала в Слънчев бряг преди разгара на сезона. Попаднахме в курорт-призрак, празен и тих. Постепенно, пред очите ни, той започна да жужи – появиха се магазини, сергии, барове. Дефектите по улиците и фасадите изчезнаха – не че ги поправиха, просто ги замазаха. Междувременно започнахме да работим, а си идвахме в София за ден-два като на екскурзия. Беше ни много хубаво!

След снимачния ден всички – актьори, сценаристи, режисьори, отново сте били заедно. Какво правехте, когато и последната клапа щракнеше?  

Продължавахме да работим, обсъждахме сцените за следващия ден, сменяхме реплики в движение. Разбира се, и купонясвахме. Късата клечка беше в този, който имаше сцени, планирани за рано сутринта, и трябваше да си легне пръв.

Слънчев бряг е синоним на безкраен купон. Самата ти преживявала ли си месеци, дори години, в пълно безгрижие?

За съжаление, нищо не продължава безкрайно. Всеки купон свършва, а аз винаги мисля за последствията. Просто такъв ми е характерът. Да не можеш да се отпуснеш напълно понякога е доста уморително.

С кой актьор от сериала се сближи най-много?  

Всички си станахме близки, просто беше неизбежно. С Лидето (актрисата Лидия Инджова, която също има основна роля в сериала – бел. ред.) се харесахме много. Двете сме студентки на Мастъра, а това винаги е било нещо като знак за нас, учениците на Стефан Данаилов, че сме от едно семейство, от едно котило.

В „Съни бийч“ с нея играем сестри – по сценарий аз съм по-голямата, въпреки че в реалността съм по-малка с осем години. Лидето обаче е много младолика, а аз, може би, вече не изглеждам толкова добре, както си мисля (смее се). Страшно се забавлявах и с Иво Аръков, който е в ролята на спасител. Умирах от смях на сцените с него.

Героинята ти – Ивон, е ефектна, секси, а облеклото й не оставя много на въображението. Как се чувстваше в нейните дрехи, от които е спестен доста плат?

Стресирана! Преминах през жестока вътрешна борба, докато свикна с костюмите. Преди да започнем снимките, направихме проби, а с всяка следваща дреха, която стилистката Августина Маркова-Тути ми обличаше, изпадах в шок! Някои рокли и панталони бяха толкова къси, че като седнех, платът сякаш изчезваше, а кожата ми „пипаше“ стола.

Но ти си много красиво момиче, не носиш ли подобни „миниатюри“ и в ежедневието си?

Не, обичам да ми е удобно и свободно, а дрехите на Ивон ме съсипваха психически. Всяка вечер преди снимките на поредната сцена отивах при момичето от гардероба и питах: „Утре какъв ще ми е костюмът?“, за да мога, докато спя, да се настроя. В началото видът ми беше толкова екстремен, че с колегите от екипа ни беше неудобно да се гледаме. Облеклото на героинята, плюс гримът и прическата й, бяха предизвикателство, но пък и ми помагаха, защото разказваха за персонажа.

Промени ли Ивон твоя стил? Донесе ли ти повече блясък, екстравагантност?

Не, не търси блясък при мен. Не обичам да пазарувам, повечето ми по-интересни дрехи са купени от майка ми и сестра ми.

В последно време да си секси означава да си „монтираш“ устни, дупе или гърди. Подобен ъпгрейд теб изкушава ли те?

Не. Но от една клиника за пластична хирургия ми предложиха да им стана рекламно лице. Какво обаче ми казаха – първо, Евелин, трябва да ви направим подарък – цици! Умрях от смях! Благодаря за подаръка, но не го искам.

Подаръци не искаш, а неприлични предложения приемаш ли?

Случи се да ме поканят да участвам в реклама, а впоследствие се оказа, че някой ме е харесал като жена, не само като актриса, и иска нещо повече. Отказах, а ангажиментът пропадна. Опитвам се да съм честна и открита. Когато покажеш ясно кой си и къде са границите ти, никой не ги прекрачва.

Сигурна ли си?

Да, според мен човек има избор в подобни ситуации, въпросът е какво ще ти донесе той. И дали имаш характера да издържиш това, което си избрал.

В актьорските среди обаче активно се говори за сексуалния тормоз – по-скоро на Запад, отколкото у нас, разбира се …

В нашата професия винаги е имало намеци и подмятания от мъжете към жените. Всичко обаче е въпрос на баланс, на мярка. Според мен важното е да не се стига до крайности – някой да бъде наранен или да загуби нещо. В „Съни бийч“ тази тема също е застъпена.

Повечето ти героини са прями, нахакани. Доколко приличат на теб?

В характера ми има и такъв елемент, но не го използвам в реалния си живот.

А когато играеш подобни момичета – и на сцената, и пред камерите, имаш ли някаква отправна точка, вдъхновение или модел?

Луд фен съм на Анджелина Джоли, особено на първите й филми от деветдесетте – „Луди години“, „Хакери“, „Джия“, когато тя се подлагаше на драстични визуални промени. В много мои персонажи съм намирала нещо от нейните героини.

Според теб, кое е най-важното в актьорската професия?

Дисциплината. От една страна, ние работим с емоциите си, а от друга, трябва да ги владеем, защото иначе положението става неконтролируемо. В театъра е важно да можеш да повториш една емоция, един, два, три пъти, и така, вечер след вечер. Дисциплина ти трябва и за да се държиш в един колектив така, че да няма излишни дразги и скандали.

Вероятно обаче напрежението избива някъде?

Да-а-а… Прибираш се вкъщи, където нещо дребно не е прибрано или някоя чиния не е измита, в главата ти гръмва експлозия и започваш да крещиш. Може би това е най-големият ми недостатък – в професионална среда съм овладяна, а дребните битови неща могат да ме сринат.

Има ли нещо, което те уморява в работата ти?

В театъра, когато си на турне, и в киното, когато снимките са на различни места, пътуваш много, обикаляш цяла България и всяка вечер си в различен хотел. Понякога се събуждам в непозната стая и буквално не знам къде съм.

Коя е най-голямата ти професионална мечта?

Да участвам в проект, който изисква дълга, задълбочена професионална подготовка. Да имам възможността да се потопя изцяло. Също си мечтая за мюзикъл или биографичен филм за личност, чийто живот не е близък и познат на публиката.

А далеч от киното и театъра как минават дните ти? Какъв за теб е съвършеният живот в един кадър?

Карадере, шатра и щастливи лица – това е „снимката“ на моя живот през лятото. Всяка ваканция прекарвам с приятели, с които се познавам главно от Академията. Опъваме на плажа голяма тента като цирков купол, която шие майката на колега, и всеки прави каквото си иска – един се набира на лостовете, друг се люлее на хамака, трети играе карти. Морето е пред теб, гората – зад теб, а нощем звездите са над главата ти. Най-хубавото от всичко е, че нямаш обхват на телефона. И никога не ти омръзва.

Вярвам, че няма нищо по-хубаво от това да си създаваш приятни емоции – да отидеш някъде неочаквано с приятели, да споделиш преживяванията си с голяма компания или с човека до теб. Хубавият живот е животът, прекаран с близки хора.

Спомена, че Стефан Данаилов е твой учител. Кой е най-силният ти спомен с него?  

Никога няма да забравя как между трети и четвърни курс с Мастъра репетирахме дипломно представление. Бяхме приключили трето действие, оставаше последното, четвърто. Беше лято, всички се бяхме разлетели по морето, но Мастъра настоя да направим едно четене и ни извика по средата на сезона за три дни. Личеше си обаче, че му е адски гузно, че ни е прекъснал почивката.

Преди да започнем репетицията, ни заразпитва. „Какво правите на Карадере? Сигурно си нямате палатка? Или ви е стара? Аз ще ви купя една нова, голяма. Я проучете колко струва и утре ми кажете!“, отсече, без да ни даде възможност да протестираме. Показахме му на следващия ден огромна палатка в интернет сайт, а той ни даде пари, за да я купим. До ден-днешен я опъваме, като отидем на море. В палатката на Мастера спят всички наши приятели, които минават да ни видят за ден-два.

Превърна ли някой от съветите му в твоя житейска философия?

Стефан Данаилов ни караше да гледаме светло на живота, казваше ни: „Винаги ще се намери някой да ви каже, че не заслужавате това, което сте постигнали, или че талантът ви е под въпрос. Усмихвайте се, каквото и да става!“. Самият той беше над нещата и не се притесняваше кой какво ще каже за него.

А има ли жени, които са ти повлияли силно?

С майка ми сме много близки, приличаме си по много неща. Всичко, което някога ме е дразнело в нея, сега го притежавам. Тя е екстровертна, емоционална и шумна, смее се силно и е голяма купонджийка. Работи като учителка в детска градина, но много дълго не ми беше казала, че някога е кандидатствала в НАТФИЗ и не са я приели. Сега преживява с мен всичко, което ми се случва и винаги й е интересно да си говорим за работата ми.

Много съм близка и със сестра ми, и с кръстницата ми Анастасия Ингилизова.

Струва ми се, че си много привързана към семейството си …

Обикновено човек оценява семейството си, когато порасне и се откъсне от него.

Помня, че когато бях малка, вкъщи трябваше да спазвам някои прости правила, които много ме дразнеха. Вечерята, например, винаги беше в 20.00 часа. По това време всички трябва да сме на масата, макар че аз настоявах да съм навън с приятели. Баща ми обаче беше категоричен, че това е единственото време, в което се събираме като семейство и всеки трябва да разкаже как му е минал денят. От дистанцията на времето оценявам тези моменти като страшно хубави. И сега, като се прибера в Перник при нашите, ми е много приятно.

С времето се промених. Като тийн все гледах да съм навън, а сега по два дни съм в състояние да не изляза от вкъщи, ако нямам ангажимент. Като типичен представител на зодия Телец, обичам да лежа на топло и да ям вкусна храна.

А как желанието ти да си стоиш вкъщи се съчетава със страстта ти към екстремните спортове?

Всъщност, аз съм една бъзла със сноуборд. Хем ми се иска да карам, хем ме е страх. Никога не излизам от пистата, а засиля ли се малко повече, започва да ми трепери душичката.

Най-големият ад за мен е да стана сутрин по тъмно и да тръгна към планината, защото обичам да спя до късно. Преодолявам се някак, натоварваме се с цялата екипировка и пристигаме на Витоша, където ме очаква следващото изпитание – борбата с лифта. Винаги е замръзнал и задължително ме отнася с идването си. Когато все пак успея да се кача, си ударям главата в нещо или цапардосвам някого с борда по главата. Обаче стигна ли до върха и пусна ли си музика в слушалките … обзема ме невероятно усещане за свобода.

Знам, че имаш сериозна връзка. Каква си в любовта – всеотдайна или по-хладна?

Много съм всеотдайна, понякога даже досадна. С Мишо (актьора Михаил Петров) сме заедно от седем години. С времето всеки се промени заради другия и сега живеем в хармония и в постоянни, здравословни спорове.

Интересно за какво се карат двама актьори, които са и партньори в живота?

Основният въпрос, когато репетираш някоя пиеса е: „Каква е мотивацията на героя? Какво иска да каже с тези думи?“. Обикновено нашите кавги са свързани с тези въпроси. Професионално изкривяване. Споровете ни често са вечер и по неизвестна и за нас причина – в коридора! Живеем на първия етаж, точно до асансьора и винаги си представям как съседите ни, които се прибират от работа, слушат нашия домашен театър. Разбира се, той продължава точно петнайсет минути. След това всичко утихва.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара