Случва се да сме объркани и да изпитваме съмнения относно чувствата си. Един от въпросите, които човек си задава, когато е пред дилема – раздяла или запазване на връзката, е този, свързан с истинската причина, поради която е бил с партньора си. Ето няколко примера, които ще ви помогнат да различите любовта от зависимостта?
За да разберем разликата, нека направим прост експеримент, съветват психолози. Те предлагат да вземем две чаши – да налеем обикновена вода в едната и олио в другата, а след това да прелеем водата в чашата с олиото. Водата леко ще премине надолу и ще остане на дъното, докато олиото ще се издигне и ще „легне“ върху водата като втори слой.
Това може да се сравни с любовта.
Двама души са възможно най-близо един до друг, движат се заедно към една и съща цел, без да се разтварят един в друг. Без да нарушават личните граници на партньора си. Тези двама могат да имат различни интереси, могат да се движат напред, да порастват успоредно с партньора. Но това не пречи на единия да разбира, споделя и уважава ценностите на другия.
Но ако вземете две чаши, като този път във всяка има само вода, и прелеете водата от едната чаша в другата, то тогава съдържанието на едната чаша ще се е разтворило напълно в съдържанието на другата. И вече не може да се види. Това е простият, но нагледен
пример за любовна зависимост.
Когато единият човек се разтваря напълно и изцяло в другия.
Човек, пристрастен към любовта е този, който обича до лудост. Избягващият пристрастяването е някой, който периодично се опитва да се дистанцира от партньора си. Любящият зависим постоянно иска да контролира своя избягващ зависим. Но не в смисъл да контролира действията му или да му казва как да живее или какво да прави. Той иска да знае къде отива, какви планове има за деня, за часа. Тук всичко е важно: какво обича моят партньор, как се събужда сутрин, от кой крак става. Река от въпроси в стил: „А кой ти се обади преди малко? И с кого ще излизаш тази вечер?“.
Влюбеният наркоман
се нуждае от тази информация, защото се страхува безумно да не загуби партньора си. Често това поведение води до свръхобожание. Безкрайни подаръци, 100% от времето, прекарано заедно, максимално желание да се угоди на партньора. В същото време катастрофално нарушаване на личните граници на партньора. Рано или късно, партньорът започва да се опитва да отблъсне влюбеният до лудост. И тогава започват представленията с истерии, сълзи и молби в духа на: „Ще направя всичко, което искаш и кажеш. Само не ме оставяй, не си отивай. Аз страдам от любов, загивам без теб. ти си моят въздух, моят живот!“.
Влюбеният наркоман е размил личните си граници и е
загубил собствените си интереси и желания.
Самооценката му на практика изцяло зависи от мнението на партньора му. Той не мисли като „аз“, а като „ние“.
Може да се каже, че зависимият човек живее живота на някой друг. Той не мисли за своя живот. Неговите цели и значения са като въздуха, за да се разтворят в живота на друг човек. Той не разбира какво иска, какво му харесва. В същото време не винаги го осъзнава и разбира.
Така че – не бъдете зависими, а просто обичайте – себе си и своя партньор.
0 Коментара