Забелязали ли сте, че много често в партньорските отношения единият партньор бяга и отстоява независимостта и свободата си, а другият го преследва, търси любов и близост, и се страхува от изоставяне? А да ви се е случвало да си разменяте ролите? Или пък с един партньор да сте в едната роля, а с друг – в противоположната?
Тези два модела на поведение са най-често срещаните и се създават в ранното детство според американския семеен психотерапевт Д-р Харвил Хендрикс. С помощта на партньорката му д-р Хелън Хънт и Международния институт Имаго по партньорски взаимоотношения, той разработва Imago теорията. Според нея нашите модели за партньори се изграждат на подсъзнателно ниво най-вече до 18-месечна възраст. Партньорът, който избираме на подсъзнателно ниво, има лошите черти на ключовите хора от нашето детство, и в същото време може да запълни липсите, които сме изпитвали.
Д-р Харвил Хендрикс създава модела “изолатор-потребител”.
Партньорът, който се чувства застрашен и има неудовлетворена нужда от автономия, се нарича “изолатор”. В ранната му възраст родителите му са застрашавали неговата независимост и са се чувствали несигурни, когато е далече от погледа им. Причините за това се коренят в детството на родителя и водят до нуждата детето му да бъде зависимо от него. Когато малкото момиче излезе от стаята, несигурната майка може да извика: “Не отивай там, защото може да се нараниш!”. Детето се връща в скута на майка си и в същото време се страхува и изпитва гняв, защото неговият вътрешен стремеж към автономия се отрича. Момиченцето се страхува, че ако винаги се връща обратно към майка си, то ще бъде погълнато и заловено в симбиозен съюз завинаги. Този страх от поглъщане подсъзнателно се превръща в ключова част от характера му. Когато то се превърне в жена, става това, което Д-р Хендрикс нарича “изолатор” – човек, който несъзнателно отблъсква другите:
Тя държи хората на разстояние, защото трябва да има “много пространство” около нея.
Тя иска свободата да идва и да си отива по нейно собствено желание.
Тя не иска да бъде “привързана” към една единствена връзка.
През цялото време под този студен външен вид се крие едно двегодишно момиченце, на което не са позволявали да задоволява естествената си нужда от независимост. Когато то порасне и се омъжи, нуждата да бъде отделно “аз” ще бъде върхът, който винаги ще изкачва.
Д-р Хендрикс нарича партньора, който е израснал с неудовлетворена нужда от привързаност, “консуматор” във връзката. В този случай детето е израснало с родители, които са го отблъсквали, когато е имало нужда от утеха. Например:
Не ме закачай, зает съм.
Остави ме, отиди да играеш с играчките си.
Престани да се лепиш за мен. Отивай да си играеш.
Родителите не са били готови да се справят с чужди нужди, а само с техните собствени, и по тази причина децата им са израснали с чувство за емоционално изоставяне. Това са хора, които имат ненаситна нужда от близост. Те искат “да правят нещата заедно” през цялото време. Ако техният партньор не се появи в определеното време, те се чувстват изоставени. Мисълта за развод ги изпълва с ужас. Те изпитват нужда от физическа привързаност и често трябва да останат в постоянен физически и/или словесен контакт с партньора си.
Под това прилепващо поведение се крие едно малко дете, което се нуждае от любов, внимание, грижа и повече време в скута на родителя си.
По ирония на съдбата, консуматорите и изолаторите се привличат и са склонни да живеят заедно и да се женят помежду си. По този начин, те започват вълнуваща игра на привличане и отблъскване, която не оставя нито един от партньорите удовлетворен.
Емоционално здраве – независимост или привързаност?
По време на детството ни ние преминаваме през различни етапи на развитие. Нашите родители отговарят по различен начин на нашите променящи се нужди и това оформя нашето емоционално здраве. В някои от етапите родителите ни са се справили по-добре, отколкото в други. Например те може да са се справили отлично при първия ни изблик на гняв или когато сме показвали нашата любознателна природа. Когато сме били на пет или шест години, може да са се чувствали застрашени от привличането ни към родителя от срещуположния пол. Една част от децата израстват с хора, които до голяма степен удовлетворяват техните нужди, а други живеят в мъката на неудовлетворените нужди и когато пораснат, пренасят тези нужди в любовните си взаимоотношения.
Много често в една любовна връзка партньорите реагират по противоположен начин относно ангажимента да останат заедно. Обикновено единият партньор се чувства облекчен, а другият се чувства застрашен. Този, който се чувства облекчен, обикновено е “консуматор” във връзката и е израснал с неудовлетворена нужда от привързаност. Онзи, който се чувства заплашен, е “излолатор” и има неудволетворена нужда от автономия. Причината, поради която консуматорът се чувства облекчен, е, че стабилността във връзката намалява съзнателния и несъзнателния страх от самота и изоставяне. За него този страх винаги съществува и е по-изострен в проблемна връзка. Причината, която кара изолаторът да се притеснява, е страхът му от поглъщане, останал “за спомен” от детството.
През повечето време двамата партньори са изправени пред невидима бариера в опитите си да задоволят двойните си нужди от независимост и привързаност. Обикновено човек се грижи за една от тези нужди – единият напредва в усилията си да задоволи неудовлетворената нужда от привързаност, докато другият се старае да задоволи нуждата от независимост.
Някои двойки остават заключени в тази танцова стъпка по време на цялата си връзка, а други достигат до неочакван обрат. Човекът, който обикновено се вкопчва в партньора си, започва да се оттегля. Този, който обичайно се оттегля, става преследвач. За голяма изненада на всички, изолаторът изведнъж открива неподозирана нужда от близост, моделът е обърнат и сега изолаторът извършва преследването. Сякаш партньорите се договарят да поддържат определено разстояние помежду си, като в аржентинското танго. Ако един човек започне да нахлува в чуждата територия, другият започва да се оттегля. Ако единият започне да се освобождава територия, другият започва да го преследва. Във физиката магнити с еднакви заряди не се привличат, когато са един срещу друг заради отблъскващата магнитна сила между тях. Подобно нещо се случва и във връзките, в които няма достатъчно сигурност в отношенията между партньорите, така че те да се чувстват комфортно и да бъдат по-тясно свързани.
Избягване на интимност – гняв и страх!
За да постигнат спокойствие и баланс, партньорите стават изобретателни в търсенето на изходи. Това са начини да избягат от чувствата, вместо да ги облекат в думи и да проведат диалог с партньора им. Например много по-лесно е да останете до късно на работа, вместо да кажете на партньора си, че се чувствате нещастен всеки път, когато се прибирате вкъщи. Понеже не искате да се чувствате депресиран, не се прибирате вкъщи и проблемът е решен.
Освен това, нужна е свръхдоза смелост, за да обясните на партньора си как наистина се чувствате заедно и какво ви притеснява. Най-лесният изход от ситуацията е да останете на работа до късно и да избегнете болката и драмата вкъщи.
Фактът, че толкова много двойки пробиват взаимоотношенията си с изходи, повдига очевидния въпрос: Защо мъжете и жените отделят толкова време, за да избегнат интимността? Има две основателни причини за това: гняв и страх.
Защо гняв? В романтичния стадий на връзката партньорите смятат, че е относително лесно да са интимни, защото са изпълнени с очакване, че желанията им ще станат реалност.
Те проектират положителните качества на мама и татко в партньора си
и се надяват, че ще получат същото внимание и грижа, както от родителите им преди това.
Месеци или години по-късно те осъзнават, че партньорите им са посветени на удовлетворение на собствените си нужди, а не на техните, и се чувстват предадени. Тайното споразумение, което са сключили в началото на връзката, е нарушено и за отмъщение те издигат емоционална барикада. Това, което казват по този начин, е: “Аз съм ти ядосан, че не отговаряш на моите нужди”. След това започват систематично да търсят удовлетворение извън отношенията с официалните им партньори.
Другата причина двойките да избягват интимността е страхът. Особено страхът от емоционална болка, която би могла да възпроизведе онова, което те са преживели в детството си. Много хора реагират на партньорите си сякаш са врагове, без да го осъзнават.
Всеки човек – родител, партньор или съсед – който първоначално удовлетворява нуждите ни, а след това спира да го прави по някаква причина, се възприема от подсъзнанието ни като източник на болка. А подсъзнанието ни свързва болката със спектъра на смъртта!
Ако вашият партньор не се грижи за вас и не отговаря на вашите основни потребности, част от вас се страхува, че ще умрете. Още повече, вярвате, че вашият партньор е този, който позволява това да се случи. Когато основната липса на грижи е съчетана със словесни атаки и дори с физическо насилие, партньорът става още по-голям враг. Причината, поради която някои хора избягват партньорите си, не е, че търсят друга връзка, а просто се опитват да избягат от смъртта. В повечето случаи страхът от партньора е несъзнателен. При тези двойки страхът е леко безпокойство един за друг и желание да бъдат с други хора или да участват в дейности без техните партньори.
Всяко преживяване оставя отпечатък върху нас, но отпечатъкът от преживяванията в детството ни е най-дълбок и остава за цял живот. Ако не сме получили достатъчно любов, грижи и внимание от родителите си, ние ще се превърнем в изолатори или консуматори на чувства в бъдещите ни връзки, за да запълним липсите, които сме имали като деца. Подсъзнателно си избираме партньори, които имат обратната нужда и често оставаме разочаровани, когато осъзнаем, че те се опитват да задоволят нея чрез връзката с нас, а не нашата собствена нужда. Така ставаме част от един порочен кръг, от който не знаем как да се измъкнем, но и нямаме смелостта да поставим картите на масата пред партньора ни и да поговорим за проблема.
Очевидно правим грешка, но тя е “по-малкото зло“
пред вероятността да не ни разберат, да не ни подкрепят или още по-зле – да ни изоставят. Избягваме разговорите заради гнева и страха, породени от отношението на партньора ни и търсим алтернативни решения, които реално само влошават положението. Според Имаго теорията единственият изход от ситуацията е взаимно осъзнаване, откровен разговор с партньора ни и изясняване на всички недоразумения, натрупали се до този момент. Във всяка връзка има надежда, стига и двамата партньори да желаят да преодолеят емоционалните травми от детството и да изградят стабилна връзката с партньора, когото обичат.
0 Коментара