„След един месец правителството, а и всички, които го съветваме, трябва много сериозно да помислим. Дали сме склонни да удължим това плато или сме склонни да пуснем младите на амбразурата. Да оставим рисковите, възрастните, пенсионерите, вкъщи. Айде, младите напред. Да си ходят на работа и да видим.
Те да поемат удара, да направят едно здраво имунно общество,
готово да посреща вируса без никакви проблеми, да можем да се сблъскваме с тази епидемия и дори да не я усетим, да постигнем един групов имунен статус, но тази отговорност трябва да поемат младите. Всички рискови контингенти у дома и се тестуват тогава, когато някой от тях има симптоми.“ Това заяви проф. Коста Костов, пулмолог от УМБАЛ Св. „Анна“ Окръжна болница и председател на Медицинския експертен съвет , който отговаря на въпроси за коронавируса на живо в студиото на Dir.bg .
Според проф. Костов строгата карантина в рамките на един месец е адекватна, тъй като камо само добре осигурени държави с мощни здравни системи могат да си позволят по-лек режим, а ние не сме такава държава.
„Нашият модел е строга карантина. Тя предполага продължително плато с недопускане на пик в един и същи момент. А част от специалистите, но само тези в силно подготвените мощни здравни системи като немската, казват, че една здравна система би могла в определен момент да поеме този пик, да бъде затруднена,
да изпадне в криза за много кратко време,
но след това излиза от нея и нещата тръгват по обичайния начин.“, каза Костов. И допълни: „Не трябва да допускаме възможния натиск от голям брой инфектирани и заболели, защото нашата система няма да издържи и смъртността ще се качи изключително много“, смята проф. Костов.
Избраният от нас модел обаче също крие рискове: „Вторият модел е нашият – едно плато, недопускане на пик. Тази здравна система във времето се препълва в по-дълъг период от време от бавнонарастващите пациенти с COVID-19. Всички болници в период от 3-4 месеца се препълват, защото
отделенията се блокират, има заразни,
не могат да се използват всички места и т.н. Това е вече въпросът – какво правим с другите болни“, попита Костов. Според него рискът е, ако това се случи, много голяма част от болниците за хронични болести да бъдат загубени и смъртността би могла да бъде много по-висока, отколкото за един пиков момент да загубим определено количество болни. „Това е много дискутабилен момент. Всичко зависи от това какво е нивото, колко дълго ще е платото. В този смисъл е позицията по отношение продължителността на кризата.“, каза Костов. Затова той смята, че
след един месец ще е важно какво решение ще вземем.
Медицинският експертен съвет ще каже своето мнение по отношение на нататъшните строги мерки.
Проф. Костов още веднъж обяви, че се надява в България да върлува по-лекият от двата нови щама на коронавируса. Сигнал за това дава липсата на истински епидекиологичен взрив в страната към този момент.
Той смята и, че ние не знаем цялата картина с коронавируса и, че с начина, по който подхождаме никога няма да разберем пълния обем.
„В България не сме наясно какъв е този обем.
В страните, които са наясно, като Южна Корея, като Германия, смъртността, разстлана във времето и в обема вирусоносители, не е толкова голяма. В Южна Корея тя не надвишава 1.1%. В някакъв момент дори беше 0.6%. Забележете – в Сингапур доскоро имаше 0% смъртност.“, каза Костов.
Според него, за да имаме впечатление от обема на епидемията, трябва да има по-голям обем бързи тестове. Предложението на Медицинския експертен съвет е за масово тестване сред рискови контингенти – възрастни и болните с придружаващи болести.
„Ако след 3-4 месеца направим PCR на някого, никога няма да разберем дали този човек е минал през епидемията. Ако искаме да съставим картина на епидемичния взрив,
няма да успеем без бързи тестове.
Не само в края, а и в началото, защото и в началото, макар това да не са диагностични тестове, тези скринингови тестове ще натоварят много по-малко системата“, каза Костов. Това ще позволи на много хора да са по-спокойни.
„Да не говорим, че след 34-35-ия ден, когато вече няма да излъчваме на вируса, ами… отивай си на работа, човече, какво правиш, защо си вкъщи? Иди да играеш футбол,
излизай по парковете,
ходи си в офиса, отивай във фитнес залата. Тази възможност ни дава само IgG (бел.ред. – антитяло за траен имунитет). Този човек не може да стои 3 месеца вкъщи, ако това строго извънредното положение продължи толкова.
Ако съм шеф на фирма, след 40 дни ще си платя тестове, ще изследвам моите подчинени и всички с IgG ще ги пратя на работа. В друг смисъл, ако направя огромно или възможно по-голямо количество бързи тестове, може би
цели класове ще могат да отидат на училище
или студенти да се върнат да вършат ежедневните си занятия. Ако имаме информация за целия епидемичен взрив, по-нататък ще можем да правим и нашите анализи за бъдещето. Да знаем какъв е обемът, колко от тях са били диагностицирани с PCR, колко от тях са били позитивни на бързи тестове, колко са носители на IgM. Всичко това ще бъде една съвсем различна картина“, обяви Костов.
Цялото интервю вижте в Dir.bg .
0 Коментара