Двата тома на „Залезът на Запада” излизат веднага след Първата световна война – 1918 г. и 1922 г., и предизвикват страхотен интерес, успели са да изразят усещането за упадък, разпад и крах и в Германия, и в Европа. Най-известното произведение на немския културен антрополог Освалд Шпенглер е интелектуална провокация, която предлага нов прочит на историята на човечеството. Блестящо написана, тя се чете като художествено произведение, а не като научен труд.
Вдъхновена от Гьоте, Ницше и Шопенхауер, книгата
разглежда света като съвкупност от култури, а не от епохи
Под култури Шпенглер разбира отличителната страна на епохата, която придава вътрешно единство на формите й на мислене, на стила, проявяващ се в духовния, религиозния, икономическия и политическия живот и в изкуството. Културите са осем: египетска, индийска, вавилонска, китайска, гръко-римска (аполоновска), византийско-арабска (магическа), западно-европейска (фаустовска) и култура на маите. Всяка има душа, която се изразява в символни форми: на египетската е пътят, на индийската – нищото, изразено от нулата, на античната – моментното материално съществуване, въплътено в статуята, на византийско-арабската- магическият синкретизъм на пещерата и арабеската, на западноевропейската – безкрайността, намираща израз в готическите катедрали, фугата и музикалния контрапункт.
Движеща сила на всички култури е съдбата.
При нея няма причина и следствие, както при природните явления. Съдбата е необяснима и този фатализъм пронизва културите и ги задвижва. Те изминават хилядолетни цикли с едни и същи етапи на развитие, както при биологичните организми: раждане, съзряване, зрелост, старост и смърт или пролет, лято, есен и зима. Всяка култура умира, когато изчерпи всички определящи я възможности като нации, държавни форми, религии, науки, литература и изкуство. Културите не могат да си влияят, те са недосегаеми една за друга, общуването между тях е невъзможно.
Старческата възраст на културата е цивилизацията,
тя е неизбежният залез, преходът към небитието и без историчността. Популярното разбиране за цивилизацията е, че тя предполага високо равнище на интелектуално и материално развитие на обществото и е тъждествена с прогреса. Шпенглер счита, че докато културата е време, в което хората са обладани от творчески ентусиазъм, развиват се изкуствата, философията и религията, в епохата на цивилизацията тези феномени започват да западат; появяват се масовото общество и космополитният град, развиват се политиката, техниката, стопанският живот и спортът, парите заемат ключово място. Това е краят на културата.
Египетското Ново царство, античният елинизъм, ислямът в магическата култура, будизмът в индийската и империализмът в европейската, бележат техния залез. Като сравнява тези култури, Шпенглер стига до застрашителното заключение, че започнала през 10-ти век,
западноевропейката култура е преминала своя апогей
след 8 столетия и върви към неизбежен творчески упадък.
Културата е религиозна, тя произлиза от култа, немислима е без свещените предания, докато цивилизацията се изчерпва с идеята за световното могъщество. Империализмът е неизбежният край на една култура, той е чиста цивилизация, а това е коловозът, по който се движи Западният свят. Този коловоз води до сблъсък на културите и расите и до разпадане на държавите.
Залезът на Запада не е нищо повече от излизането на сцената на нов човек, забързан и практичен, тръгнал да завладява цялата земя. С него, с „неотменна необходимост” настъпва смъртта на Запада и от хаоса отново ще се роди поредната култура, но в друга раса и с друга душа.
0 Коментара