Популярна. Дефиницията на тази дума винаги е била малко неясна в главата ми. Знаех какво не означава. Не означава да те изберат последна. Не означава да ти се присмиват или да няма с кого да седнеш. Не означава да си сама. Но това вече не ми е достатъчно. Надявам се, че в края на осми клас ще знам какво е да си популярна. Възможно ли е съветите за популярност отпреди повече от половин век да са все още приложими?…
Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година. Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа ѝ да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.
––
Откъс от „Как да бъдеш популярна“:
Увод (или как започна всичко)
„Училището е дъното на живота“ беше казала веднъж приятелката ми Кензи. Амин. Моето училище не прави изключение. Първия учебен ден влизаш през издрасканата стъклена врата и животът ти се превръща в поредица от срещи с грубости и жестокост – играч от футболния отбор, който седи близо до тебе в час по естествени науки, те нарича тъпачка, стоиш по сутиен и свличащи се гащи пред шкафчето си за физическо, което не можеш да отвориш, а момичетата около тебе се хилят и те сочат, плачеш в тоалетната, защото не си знаела, че сърцето ти може да боли толкова. Има едно нещо обаче, което може да ти помогне да преминеш през това миризливо и мръсно дъно, и то е внимателното изучаване и разбиране на това как е организирана социалната хранителна верига.
СКАЛАТА ЗА ПОПУЛЯРНОСТ В УЧИЛИЩЕТО МИ
(от патриции към плебеи)
10. Волейболистки.
9. Футболна агитка.
8. Групата на богаташите (в това число и По-популярни момичета, които се обличат предизвикателно).
7. Музиканти в духовия оркестър.
6. Пеещи в хора.
5. Почитателки на готическата субкултура.
4. По-малко популярни момичета, които се обличат предизвикателно.
3. Бременни тийнейджърки (в момента имаме две – една в седми и една в осми клас).
2. Компютърни маниаци (такива почти няма).
1. Библиотечни плъхове (които непрекъснато четат и обичат японски комикси).
0. Тези, на които никой не обръща внимание (шестокласниците).
– 1. Отхвърлени от обществото.
– 2. Учители.
– 3. Учители по заместване.
Категоризират ви по това къде прекарвате времето си, с кого общувате и с кого не. Аз съм в групата на Отхвърлените от обществото, най-ниското ниво от всички в училище, на които не им плащат, за да са там. В моето скромно положение с отрицателен номер ми прави компания близката ми приятелка и довереница Кензи. През повечето време това означава тихо, еднообразно и незабележимо съществуване. Докато някой, от която и да е група над тебе, не те забележи и не започне да те тормози.
Как тези начело на таблицата организират системата в училище в своя полза?
В списания и книги за самопомощ има статии за това с какво да се обличаш, какво да говориш, как да се държиш и с кого да се сприятеляваш. Всъщност много преди дори да съм била родена, тате купил една книга от благотворителен магазин. Избелялата є корица била стара и скъсана, но както той казваше: „В нея имаше нещо“. Прелистил страниците и видял заглавието: „Ръководство по популярност за тийнейджъри“ от Бети Корнел. Написана била през 1951 година и била пълна със съвети как да постигнем това, което изглежда непостижимо – да подобрим социалния си статус.
Тате казва, че започнал да се смее на някои от остарелите съвети, още докато стоял в магазина. И понеже книгата била интересен екземпляр на ретро поп културата – а тук говорим за тате – той веднага я купил.
Дълго време тя стоеше в кабинета му (стаята със странните неща) в къщата ни в Браунсвил, Тексас. Събираше прах в един кашон, заклещена между каска от Първата световна война и череп, издялан от камък от някакво мексиканско племе.
Чакаше да бъде открита.
0 Коментара