Кара Делевин е едно от най-разпознаваемите лица в световен мащаб. След дългогодишна работа като модел и посланик на международно признати модни компании като „Шанел“ и „Бърбъри“, през 2012 г. 25-годишната Делевин сменя посоката и прави своите първи стъпки като актриса в екранизацията на „Ана Каренина“ на Джо Райт, последвана от едноименния филм по романа на Джон Грийн „Хартиени градове“ през 2015 г., „Отряд самоубийци“ и „Валериан и градът на хилядите планети“ през 2017 г. – всички отличаващи се с главна роля на младата британка.

Последната трансформация на Делевин в кариерен план е насочена към света на литературата.

Дебютният роман на Кара „Огледалце, огледалце“ среща читателите с четирима 16-годишни приятели – Рижи, Роуз, Лио и Наоми. Всички те се оказват в социалната периферия на своето училище по ред причини, докато харизматичният им учител по музика не ги окуражава да сформират своя музикална банда. Съюзът на четиримата младежи обаче се оказва далеч по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед – не само музиката, но и приятелството, доверието и чувството за принадлежност са неща, обединяващи симпатичните аутсайдери. Всичко звучи почти приказно до момента, в който Наоми не изчезва безследно, преди да бъде открита ранена и в безсъзнание, а Рижи, Роуз и Лио не се сблъскват с една дълго пазена мрачна тайна…

До този момент тийн литературата е неизследвана територия за Делевин, но не и за нейния съавтор Роуън Колман, позната като писател на съвременна художествена литература за деца и възрастни. И макар „Огледалце, огледалце“ да включва всички на пръв поглед очевидни компоненти на една история за подрастващи – дисфункционални взаимоотношения между деца и родители, бягство, злоупотреба с алкохол и наркотици, – историята и посланията на Делевин се простират далеч отвъд тривиалното. Теми като чувството за идентичност, сексуалността, сложния свят на социалните мрежи и дори насилието над деца са само част от разискваните от авторките съвременни проблеми. В този смисъл може да се каже, че донякъде романът е отражение на самата Делевин – той е откровен, различен и провокативен.

„Исках да напиша роман, който показва нецензурирана картина на това колко труден и болезнен може да бъде процесът на съзряване, на прехода към това да станеш възрастен. Съществува огромен натиск върху младите хора да бъдат съвършени и моята цел беше да покажа, че който и да си, ако си щастлив такъв, какъвто си, ти си идеален,“ споделя авторката.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара