Ювелирното издание на дългоочаквания роман на рекламиста и общественик Радослав Бимбалов „Екстазис“ зае своето достойно място сред най-предпочитаните заглавия на книжарските вериги още със своето излизане.
Книгата отпразнува своята поява сред света на хората с официална премиера, която се проведе на 17 май. Малко след 19:00 ч. Аулата на НАТФИЗ се превърна в убежище за търсещите спасение от безмилостния дъжд на ежедневието.
Тъмнината на сцената прегърна феерията от емоции, предизвикана от нестандартната презентация на Радослав Бимбалов, комбинираща неговия собствен апел към човечност с вечните послания на Чарли Чаплин и Джони Кеш.
По време на този оригинален прочит на света авторът се оказа водещ и гост едновременно, а с помощта на литературния критик Митко Новков, поетесата, журналист и редактор на книгата Силвия Недкова, писателя и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев и талантливата актриса Яна Титова в залата се очерта невидимият кръг на вляво – мястото, в което любовта и смъртта съществуват паралелно. А присъствието на трима невидими гости пренареди вдишванията и издишванията в залата.
„Когато четеш „Екстазис” имаш чувството, че можеш да си измислиш собствено вляво и собствено вдясно. И това наистина успокоява”, заяви Силвия Недкова.
Митко Новков допълни: „Няма как да избягаме от любовта. Няма как и да избягаме от смъртта. Но онова третото в романа – това е разказът. Разказът на Михаил побеждава смъртта и той успява да приласкае любовта. Така че, ако тръгнем да редим нещата в книгата, на първо място ще сложа разказа, а после на една и съща позиция на стълбичката ще сложа любовта и смъртта.“
Кое е това, което различава хората от машините?
И може ли любовта да е онази вечна парола, властваща „отвъд и обратно“?
Вечерта завърши с екстазиса и утехата на думите, които всеки един от присъстващите отнесе у дома си. И с аромат на току-що сварено сладко от череши, споделено с любим човек.
Година след появата на сборника с разкази „Млък“, проницателното перо на писателя повежда читателя из криволиците на човешкото битие чрез крехката, но внушителна история на „Екстазис“.
В нея главният герой Михаил е част от онзи неизбежен десерт на живота – смъртта. Той е невидим участник в последните мигове на хора, отиващи си по особен начин – в момент на преживяване на силна емоция. Михаил събира последните им дихания по заръка на този, който е създал всичко и наричан ничий. И се справя с тази задача, докато из спомените му не се разлеят ръждивите коси на Лара. И любовта не се изправи пред смъртта.
Триумф на фантазията и думите, „Екстазис“ е свидетелство за новаторското майсторство и тънкия психологизъм, с които Бимбалов оголва човешката душа и припомня изконни ценности. Плътна и хипнотична проза, същевременно интимна и изящна, но и безпощадна в коментара си за съвременния свят.
„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“
Георги Господинов
„Потънете в „Екстазис“. Обещавам – ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм – ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“
Митко Новков
0 Коментара