Всяка година на 20 декември празнуваме Игнажден. Тази година обаче денят на Игнатий Богоносец се празнува днес – 19 декември. Свети Игнатий Богоносец е ученик на свети Йоан Богослов, избран след време от съвета на апостолите за епископ на църквата в град Антиохия (днешна Антакия), в която учениците за първи път били наречени християни. Там Игнатий неуморно проповядвал божието слово, пръв въвел в богослужението пеенето на псалмите от два хора (антифонно пеене) и служил на хората цели 40 години, успявайки да ги опази и от гоненията на тираничния Домициан, обявил християните извън закона.
По-късно, когато император Траян (98-117) спечелил поредната война и заповядал на гражданите да принесат жертва на езическите боговете, та да им благодарят за победaта му, eпископ Игнатий отказал да го стори и приканил християните да не свеждат глава пред лъжливите божества.
Минало време и императорът тръгнал на друга война. Спрял се той в Антиохия и пожелал да види епископа, който почитал само разпънатия от Пилат Понтийски на кръста Иисус Христос и отказвал да изпълни заповедите му. Срещнал се с него и го попитал какво означава името Богоносец, а Игнатий му отвърнал, че Богоносец е този, който носи Бога в сърцето си и ако императорът Го познае, престолът му ще стане още по-велик и могъщ. Траян дълго слушал всичко що изрекъл епископа за езичеството, а после отново му заповядал да се отрече от вярата си, като му
обещал друга слава и висок свещенически пост.
Епископ Игнатий и този път отказал да се подчини, а ядосаният император наредил да го оковат във вериги и да го изпратят в Рим, където да бъде разкъсан от диви зверове, като най-срашното за онези времена наказание.
На тръгване от Антиохия, Игнатий се помолил за църквата и съгражданите си, благословил ги и съпровождан от верни последователи поел към Рим. По време на дългото си пътуването, влизал в храмовете и наставлявал християните да изживеят дните си с любов, уважение и в непрестанни молитви. Срещал се с други епископи и дякони, писал послания и уверявал вярвашите, че доброволно желае да умре в името на Бога и не иска никой да му попречи.
И когато най-сетне пристигнал в Рим, и го изправили на арената пред празнуващите тълпи, епископ Игнатий смело заявил, че не е осъден на смърт заради злодеяние, а заради любовта си към Бога. “Аз съм Негова пшеница и ще бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист хляб за Него”. След тези му думи римляните пуснали два кръвожадни лъва, които веднага го разкъсали и изяли. Останалите от светеца кости, били събрани от вярващите и положени на тайно място извън града.
Като минало време те ги пренесли тържествено в Антиохия, за да пазят жителите й, да лекуват болните и страдащите. А император Траян, като разбрал за достойната смърт на Игнатий, се разкаял за стореното, забранил доносите и
престанал да преследва християните.
По-късно (637г.), мощите на светеца били върнати обратно в Рим и положени в църквата “Свети Климент”, където се намират и до днес.
В представите на нашия народ родилните болки на Богородица започват от Игнажден и продължават до Коледа (тези дни са наречени “мъченици”) и затова по това време съпрузите строго се ограничават и спят поотделно.
Денят се нарича още Полазовден,
заради обичая “полаз”, свързан с първия човек, който прекрачва прага на къщата. Ако той е здрав, добър, честен и работлив, го посрещат със специална пита и други постни лакомства, защото неговите качества ще “полазят” дома и ще определят живота на семейството през следващата година.
“Полазникът” трябва първо да разбърка огъня и да пожелае на стопаните да имат толкова деца и животни в дома си, колкото искри има в огнището.
Вярва се, че ако “полазникът” е бременна жена, здравето, плодородието и късметът ще бъдат двойни.
На трапезата българката поднася пита, омесена с мая, поръсена със семена и сушени плодове; вари жито и царевица, които подслажда със захар, мед; готви сарми, или постна плакия, която сервира със ситно сдробен лук(праз)и кисело зеле; слага още туршия; тиква, ошав и орехи. Прави кравайчета (колачета) за всеки член от семейството и за сурвакарите, които ще обикалят в ранните часове на новата година.
На този ден не се изнася нищо от къщата
(особено сол и жар), за да не избяга късметът и плодородието; не се дават пари и вещи назаем, за да се запази изобилието; не се пере, плете, шие и чисти, за да се почете паметта на Свети Игнатий и да се избегнат болестите в семейството; не се зачева дете, за да се роди здраво; бременните жени си почиват, за да родят лесно; не се впрягат коне, магарета, биволи, за да са пъргави през цялата година и не се местят кошерите, за да не отлетят пчелите.
На Игнажден празнуват Игнат, Игнатка, Иго. В по-нови времена – Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла, Светослав.
От Игнажден започват коледните празници, които са едни от най-обичаните и почитаните от нашия народ, а аз се надявам, че в година като тази, нуждата ни от вяра в доброто и способността ни да виждаме реалността извън собственото ни аз, ще ни помогнат да преодолеем трудностите и да заживеем в бъдеще, което не ще погълне душите ни.
0 Коментара