„Всичко започна на един коктейл. Една дама ме помоли да изнеса за нея много хубава вилица. Така и не разбрах за какво й трябва. Стана учудващо лесно“ – така известният професор, кинокритик и изтъкнат кулинар Владимир Игнатовски описва началото на своята мания да колекционира прибори „само от скъпи и изискани ресторанти по света“.
Известният кинокритик казва, че не може да се отърве от този навик и го оприличава не на клептомания, по-скоро на спорт –
в преживяването има много адреналин
В момента откраднатите вилици, ножове и лъжици са десетки. За съжаление той не сподели пред „Жената днес“ как точно крие приборите, когато ги изнася. „Това е тайна, ако я кажа, всеки ще може да го прави.”
Професорът е завършил театрознание в Московския ГИТИС през 1967 г. Игнатовски е доктор на науките, преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Но това съвсем не е всичко.
Неговата мания за „прибиране” на прибори е тясно свързана с една друга, много силна страст на професора – кулинарията. Тя му става хоби по принуда. „Бях студент в Москва, стипендията не стигаше. Почти всички се хранеха в общежитието. Един ден и аз реших да изпържа салам. Нямаше кой да ми каже обаче, че трябва да сложа и олио. А салам, пържен без олио, се превръща в черна, изгоряла подметка”, спомня си Владо Игнатовски.
След опита, който натрупал в готвенето през бедните студентски години, той се усъвършенствал допълнително, приготвяйки най-различни ястия за двамата си синове – Александър и Владимир. Професорът е стигнал висоти в кулинарията и единственият упрек към него от синовете му е, че не умее да прави гювеч. В и двамата като студенти са учили международни икономически отношения в Амстердам. Но само на Владимир му се наложило да прибегне до бащиния опит. „За да се издържа, той работи в кафене. Веднъж ми се обади да му изпратя рецепти за супи. Пратих му няколко за крем супа, защото там най-лесно се прикриват грешките. После каза, че е направил от карфиол и холандците си облизали пръстите.“
Пак в Амстердам, но през 1976 г., професор Игнатовски се влюбва в китайската кухня. „Това ми беше първото излизане в Европа, след като завърших в Москва. Направо от летището ни заведоха в китайски ресторант. Преживяването беше незабравимо. Спомням си, че ядох ориз, панирани скариди, пилешко със сладко-кисел сос и оттогава нищо не може да се сравни
с любовта ми към китайската кухня“
През годините страстта на професора към китайската кухня прераства в две книги. Освен стотиците рецепти в тях има още пъти по толкова прилежно събрани в папки. За „Жената днес“ обаче професорът избра ястия, които нямат общо с китайската кухня. Но все пак от сърцето му се откъсна един „китайски” съвет: „За да е хубаво едно ястие, в него трябва да има поне 3 цвята. Защото освен да радва езика, ястието трябва да радва и окото.“
Правилата за готвене на кинокритика
- Научил съм от китайците, че когато готвиш, не изхвърляш нищо. Всичко, което ходи, плува, хвърчи, ако не е влак, кораб или самолет, става за ядене.
- Фаст фуд е най-ужасното нещо на този свят. Когато откриха в Рим първия „Макдоналдс“ италианците седнаха на площада пред заведението и бавно и методично ядоха паста в знак на протест.
- Големите готвачи винаги си купуват продуктите сами. Или сами приготвят всичко. Когато известният китайски готвач Кен Хом правеше своите демонстрации, забелязах, че готви с вода, а не с бульон. „Защо?“ – попитах го, а той заяви: „Не мога да готвя с бульон на кубче, но вкъщи винаги сам си приготвям бульона.“
- Микровълновата фурна е убиец на хубавото ядене.
- Готвенето трябва да е бързо, но храненето да е бавно, а насладата от него да е близка до преживяването от изкуството.
Рецепти:
Крем супа от тиква
Тази рецепта научих в Германия. По време на Хелоуин бях в прекрасното малко градче Биберах. В ресторанта поръчах крем супа от тиква. Преди бях ял подобни, но все не ми харесваха. А тази беше великолепна. Отидох при готвача и го попитах как я прави. За разлика от други шефове, които грижливо крият тайните си, този беше млад и с удоволствие ми разказа рецептата. Но първо каза: „Има магия!“
Необходими продукти:
1 глава лук, 1/2 тиква, 1 ч. ч. бяло вино, 2 с. л. сметана, 1/2 л зеленчуков бульон, масло, сол, пипер, джинджифил
Приготвяне:
Нарязвате на ситно лука и го задушавате с маслото, солта и пипера. Почиствате и нарязвате на парчета тиквата и я прибавяте към лука. Слагате бялото вино и задушавате всичко, докато омекне. Пасирате със сметаната. Добавяте бульона. А магията е, че се прибавя джинджифил, който убива сладост на тиквата.
Сервира се с белени печени тиквени семки, но може и с орехи.
Броколи с гъби
Необходими продукти:
500 г броколи, 300 г гъби, 2 с. л. сметана, 1/2 ч. ч. зеленчуков бульон, 4 с. л. бяло вино, горчица, бял пипер и сол на вкус
Приготвяне:
Сварете броколите на пара. В отделен съд задушете гъбите със сол, бял пипер, бяло вино, сметана, зеленчуков бульон, горчица. След като омекнат, прибавете броколите.
Пюре от целина
Необходими продукти:
1 глава целина, 20 г масло, индийско орехче, няколко стръка копър, 4-5 печени ореха, 2 с. л. сметана, копър
Приготвяне:
Почистете, нарежете и сварете целината. После пасирайте с маслото, сметаната, индийското орехче и копъра. Накрая прибавете орехите и ситно нарязания копър.
Пиле в сусам
Необходими продукти:
500 г пилешки филенца, бял пипер, сусам, сол, алкохол (този път вкъщи имаше крушова ракия, но и всяка друга също върши работа).
Приготвяне:
Нарежете на тесни ивици пилешките филенца. Мариновайте ги с крушовата ракия, солта и белия пипер. Оваляйте ги в сусама и ги изпържете.
0 Коментара