София Проданова – новата звезда на цигулката!

Младата цигуларка София Проданова през миналата 2022 г. влиза в Топ 3 на лауреатите в престижния международен конкурс на името на Й.С.Бах в Лайпциг. Със своята барокова цигулка тя става първата българка, взела награда в над 60-годишната история на конкурса.

Пловдивската цигуларка София Проданова гради кариера в различни стилове – от ранна барокова до съвременна музика, изявява се и като импровизатор. Обучението си по цигулка започва в НУМТИ „Добрин Петков“ в Пловдив при Евгения Ночева. През 2014г. получава пълна стипендия и място в престижното Yehudi Menuhin School. Там работи с преподаватели като Даяна Галвидите, Джена Шери, Наташа Боярски, Андраш Келер, Алина Ибрагимова, Робърт Левин и др.

От 2017 г. София учи в Guildhall School of Music and Drama, Лондон в класа по цигулка на Дейвид Такено, барокова цигулка при Павло Безносюк и импровизация с Дейвид Долан.
От 2020-2022г. София е Нов Ансамблист в Arcangelo – великобритански ансамбъл за старинна музика. С тях редовно свири в Уигмор Хол с партньори като цигуларката Луция Ибрагимова, мандолиниста Ави Авитал, сопраното Каролин Съмсън, записва дискове с челиста Никола Алтщед, контратенора Тим Мийд, а през 2021г. участва в изпълнението на „Матеуспасион“ от Й.С.Бах на BBC Proms в Роял Албърт Хол.

София Проданова често си партнира с членове на някои от водещите оркестри във Великобритания: Академията за старинна музика, Оркестърът от епохата на Просвещението, Английски барокови солисти. През този сезон София дебютира като водач на френския ансамбъл Pygmalion, с който често концертира в престижни зали в Европа Концертгебау Амстердам, Версайския дворец, Елбфирхармония  в Хамбург, Концертхаус Виена, Операта в Брюксел, Парижката Филхармония и др.

В Германия работи с Balthasar Neumann Ensemble, във Финландия с Helsinki Baroque, в Ирландия с Irish Baroque Orchestra, в Италия работи с проекта –  „музикалната лаборатория“ Spira Mi rabilis, известен с това, че изпълнява симфонични произведения без диригент.

От 2014 и досега София учи и партнира с пионера в класическата импровизация –  Дейвид Долан. От 2019 г. е част от научно изследване свързано с импровизацията по време на концерт, както и импровизационното състояние на ума, по време на изпълнение на композиран репертоар. Проектът включва професори от Imperial College, London, Tokyo Institute of Technology & Guildhall School of Music and Drama. Това дава отпечатък в стила на свирене на София – спонтанност, взимане на рискове и неповторяемост.

София живее в Лондон и е сред основателите на ансамблите Apollo’s Cabinet и Parnassus.

На 19 април от 19 часа в Централен военен клуб маестро Константин Добройков ще поведе „Софийски солисти“ с програма от творби на двама значими композитори – Анджей Пануфник и Арнолд Шьонберг. За първи път в България ще бъде изпълнен Концерт за цигулка и струнен оркестър на водещия полски композитор Пануфник, вдъхновен от майсторството на Йехуди Менухин. Гост-солист на концерта е София Проданова.

Как се срещнахте с цигулката?

Тъй като родителите ми са музиканти и свирят в оркестър, от малка прекарвах голяма част от времето си да слушам техните репетиции и концерти в Пловдивската концертна зала. Любимото ми място беше в средата на втория ред където някак си усещах епицентъра на звуковата маса на оркестъра. От там ми беше най-интересно да наблюдавам концертмайсторите и солистите – цигулари. Веднъж наша много близка приятелка от оркестъра ме провокира да подържа цигулката й… И това беше! Бях на 6 години.

Отне ли ви детството тя, както сме свикнали да смятаме?

Не мисля, че имах особено типично детство. В големите междучасия, свободните часове, след училище, не пропусках да притичам от музикалното училище до концертната зала, за да наблюдавам репетициите на оркестъра. Едно от най-вълнуващите неща за мен като дете беше да събирам и с огромен интерес да чета програмите от всичките концерти, на които ходех и да вземам автографи  от диригентите и солистите  – смятам, че тези контакти с по-възрастни и успели музиканти са ми давали огромни дози вдъхновение и мотивация да се развивам.

Разкажете за семейството си, какви музиканти са родителите ви?

Те са обоисти, но както казват някои – не гледат на музиката през дупката на обоя. Те ме насочиха към всякаква музика и ми дадоха безценни алтернативни знания. До ден днешен ги виждам като най-ценните учители за мен – не пропускам възможност да им пращам мои записи в процеса на учене на нови произведенията, за да ми дадат съвети относно каква част от моите музикални идеи и намерения всъщност са реализирани. Сестра ми пък е джаз музикант – от нея научавам за много интересни тънкости и детайли в този жанр, защото тя много обича да обяснява, като по-голяма сестра! Леля ми, чичо ми, братовчедите ми също са музиканти, всички имаме много сходен начин на живот и се разбираме на много дълбоко ниво.

Не се ли опитаха да ви спрат, защото знаят колко е трудно?

Напротив – подкрепяха ме. И именно защото те са в занаята, смятам, че винаги са знаели какво да ми кажат в трудните моменти на стрес, паника и страх от сцената и в моментите, в които губя търпение. През годините винаги съм имала чудесни учители, достатъчно строги и взискателни, които да ме научат на дисциплина при свиренето. Късметлийка съм, че в семейството ми винаги съм била заобиколена от хора, които наистина ме разбират и показват, че вярват в мен. Вярата е безкрайно ценна подправка, която в правилния момент може изцяло да спаси една музикантска гозба.

Защо младо момиче предпочита старинна музика?

Настоящото време, възпитанието и образованието у нас, отношението на държавата – не предполагат задълбоченост към сериозната музика. Всички знаем най-висшите изяви на архитектурата, изобразителното изкуство, театъра – те са все отпреди стотици години. И музиката не прави изключение според мен.

Какво означава барокова цигулка, обяснете го за непрофесионалисти?

По времето на Ренесанса и Барока, когато основно се е свирело на стари виоли с различна големина, се появяват и първите цигулки, с нова форма, нови размери, подчинени на сакралната геометрия, математически взаимозависимости, които обуславят характерния й тембър, почти непроменен досега. Заради вкуса на времето и технологиите на тях се е свирело със струни, направени от червата на коза, което прави звука по-мек, баланса на напрежението в инструмента е по-ниско. За мен тембъра, който кожените струни произвеждат, е много по-близък до човешкия глас. Изкуството не е предполагало виртуозността и блясъка на музиката от 19-20 век – вибратото не е било така интензивно от лява ръка, нюансите са се правели повече с лъка. С една дума – това е инструментът на тази епоха.

Как повлия на кариерата ви наградата миналата година на конкурса на името на Й.С.Бах в Лайпциг?

Наистина това е един много престижен конкурс в Германия. Странното е, че участието на германци беше минимално, а би трябвало да защитят името на техния гениален композитор. Както на всички конкурси оценката беше върху соловото свирене и за това беше и наградата. Но в бароковата музика основната изява е в малки ансамбли – от двама-трима до малки оркестри. Соловото свирене не винаги е „коз“ за изпълнителя, понякога изявените солисти не са добре приети като ансамблови музиканти. За щастие аз започнах от самото начало да свиря с елитни инструменталисти в Лондон, те ме приеха сред тях и с това започнаха ангажиментите. След конкурса просто се издигнах още малко в техните очи. Получих и покани от различни други формации във Англия, Ирландия, Шотландия, Франция, Германия, Италия, Финландия, Нидерландия и не на последно място в България!

Защо искате кариера във всички стилове, не е ли по-трудно?

Честно казано, в момента имам много енергия и идеи за това как да се развивам, като музикант и… трудно няма докато желанието кипи. „Жонглирам“ с три цигулки и 4-5 различни лъка, защото различния репертоар изисква да свиря на различен строй, различни струни и адекватен тип лък отговарящ на епохата.

Включвате се в различни новаторски проекти, какво ви дава това? Не ви ли разсейва?

Благодарение на професора ми по импровизация Дейвид Долан се докоснах до начини на изпълнение, които много се доближават до съвременната музика и композиция. Новаторско за мен беше да свиря например определено произведение пред аудитория, акцентирайки върху посочен темперамент. Просто да изразя в момента някакво друго чувство, отражение на моето, провокиращо публиката, независимо каква е „традицията“. И така с експерименти – както с цялото, така и с отделните елементи, човек открива себе си – как да изпълни произведението така, както намира за правилно, да изрази отношението си към заложените афекти. Донякъде е догма да се каже, че „авторът така го е написал“… Много редактори са се „произнесли“ след неговия ръкопис, а истината е само в манускриптите. Моят професор по цигулка Дейвид Такено ме провокираше всеки ден да свиря Бах и Капричии от Паганини от манускриптите им.

Други новаторски аспекти в музикалния ми живот наскоро включиха няколко проекта с нова музика и близка работа с композитора, както и проект със солистите от Ню Йоркския Балет (за музикантите това е еквивалента на Метрополитън опера), с които моя ансамбъл делеше сцената равноправно – не свирехме в оркестрина. Този близък контакт с най-зашеметяващо добрите балетисти от Щатите беше истински обогатяващ!

Престижно ли е в Европа да си български цигулар?

Европа е отворила врати за цял свят. Добри музиканти има отвсякъде и за щастие и българите са ценени по достойнство.

Има ли ден в живота ви, в който не сте докосвали цигулката?

Естествено! Това е напълно нормално. Дори и сърцето си почива между свиването и разпускането!

На какъв инструмент свирите?

В Лондон, за мое щастие, се намериха подходящи личности, които да ме подкрепят и благодарение на тях свиря с английска барокова цигулка Едуард Памфилон от около 1680 година, а съвременния ми инструмент е копие на Андреа Амати от 1570! Наскоро имах щастието да посвиря и на оригиналния инструмент и мога да потвърдя, че майстора на новия инструмент успешно е пресъздал характера и звучността в копието!

За какво успявате да отделите време, освен за музиката?

Мисля, че времето в Лондон не стига…

Любовта е вдъхновение за всеки творец, открихте ли своята?

Разбира се! Преоткривам различните нюанси и форми на любовта във всеки контакт с хората и природата!

Какво да очаква публиката на предстоящия ви концерт в България?

Като тийнейджър в Yehudi Menuhin School имах честта да участвам в изпълнението на прекрасния концерт на Андржей Пануфник, но като част от оркестъра. Спомням си колко огромно удоволствие беше за мен да съм част от красивите хармонии и забавните ритмики в оркестровата ми партия, докато солиста или свири много докосващи мелодии, или е в разгорещен диалог с ритмиките. Обичам този концерт, защото е чиста камерна музика между солиста и оркестъра! Нямам търпение да изживея активното слушане и реагиране на Софийски Солисти!

Освен това като кадър на Yehudi Menuhin School, Менухин, за когото е написан концерта, е част от моя живот.

Какво друго ви предстои?

Имам ангажименти с Лондонския ансамбъл „Арканджело“, които включват записи на три диска в следващите месеци и концерти в Уигмор Хол, концерти с Ирландския Бароков оркестър, Парижкия –„Пигмалион“, „Masques“, „Il Pomo d’Oro“, рецитал в Естония с чудесна теорбистка, турнета с „The English Concert“, но най-важната изява за мен лично е новосъздадената от мен и още няколко ентусиасти камерна формация „Parnassus“, през юни ни предстои дебютен концерт в една нова зала в Лондон. В програмата има барокова и малко романтична музика за няколко инструмента и сопран, но подробности – като мине концерта…