Марлене Дитрих седяла в кафене със свой приятел във Венеция. Било лятото на 1937 г.

Към тях се приближил непознат мъж. Актрисата демонстративно извърнала поглед, никак не обичала да я заговарят непознати. Но когато все пак вдигнала очи да го погледне, забелязала чувствените му устни, деликатните черти на лицето и очите на хищна птица. Когато непознатият се поклонил и представил, цялото му лице се преобразило. Това бил Ерих Мария Ремарк, вече популярен писател.

– Изглеждате твърде млад, за да напишете една от най-великите книги на нашето време – казала Марлене.

– Може би я написах, за да чуя някой ден един дълбок вълшебен глас.

Приятелят на Марлене деликатно се оттеглил, защото веднага разпознал любовта от пръв поглед.

„Мисля, че се запознахме в точното време. Чакахме болката помежду ни. Имахме твърде много минало и абсолютно никакво бъдеще.“

Из писмо на Ремарк до Марлене Дитрих.

Статус на Рени Нешкова във Фейсбук

Facebook Twitter Google+

0 Коментара