С риск да прозвучи преувеличено, но и стряскащо, ще кажем, че алергичните състояния са най-големият проблем на XXI век. Статистиката и прогнозите сочат, че до 2025 г. половината от населението на Европа ще е с алергии. Огледайте се или направете импровизирана анкета – сами ще се уверите, че положението и сред възрастни, и сред деца съвсем не е розово.

При бебетата и малките деца тези състояния се проявяват първо под формата на атопичен дерматит. Процентът на предразположеност скача рязко, ако единият или двамата родители страдат от алергии. Добрата новина е, че има какво да се направи. Ако пък го направим навреме, то има реален шанс да обърнем статистиката.

Храненето на майката по време на бременност (и разбира се, на кърмене) си има своите специфики. Изненадващо или не, в този период могат да се спазват диети. Не е разрешено обаче те да изключват някой от макронутриентите. Също е важно какви точно продукти консумираме, защото например мазнините, за разлика от протеините и въглехидратите, се усвояват от бебето в същия вид, в който сме ги приели ние. Т.е. ако с храната приемем хидрогенирани мазнини, то хидрогенирани мазнини отиват и към бебето.

Какво е микробиом?

Защо са важни бактериите и къде живеят най-добрите от тях? С какви полезни бактерии бебето стартира живота си? Трябва ли бременната жена да яде „за двама“? С какво може и трябва да се храни през деветте месеца? Кои пробиотични култури имат превантивно действие спрямо алергичните състояния и колко време трябва да се приемат? Какво по време на раждането и в първите минути след него е важно за предотвратяване на алергиите?

Отговори на тези и други въпроси ще откриете в лекцията на Ася Демирева – майка на две деца и сертифициран консултант от IBCLC (Международен борд на консултантите по лактация) с над 10 години практика:

Източник: Академия за родители

Facebook Twitter Google+

0 Коментара