Човек, който не е пострадал, не цени това, което има, и разпилява всичко, което му е дадено.
Нели е сляпа. Страда от онкологично заболяване. Тъкмо написах последното и си дадох сметка какво глупаво клише лепнах до името на тази храбра, мъдра и провиждаща жена. Защото сме свикнали да твърдим, че когато някой има увреждане или боледува, непременно е измъчен. Тя не е измъчена. Може би е пострадала, но след това не спира да се наслаждава на безкрайните възможности, които животът често дава по трудния начин. Възможности – да помагаме на себе си и на хорското страдание, трансформирайки го в малки победи и тържества на духа. Нели Стойчева пише стихове, помага на жени, пострадали от насилие, и пее в хора на слепите. Майка е на две деца и живее с всичката сила на света. Тя е още едно от имената на куража, още един от автентичните „пациенти на съдбата” с необратими диагнози, за които ви разказваме съвместно с предаването „Духът на здравето” по bTV.
По неустановени от докторите причини, на десетгодишна възраст зрението на Нели рязко намалява и започват прегледите, в резултат на които слага очила. Близо шест години не й поставят диагноза. Централното зрение намалява неумолимо, периферното частично се запазва. Нели определя като тежко бреме състоянието, в което
се налага да свикваш с безвъзвратното потъване в мрака
Да заживее в обществото на зрящите, които не разбират как живеят хората в нейното положение. Слава на бога, Нели е завършила музикалното училище със солово пеене, а впоследствие учи и в консерваторията като частен ученик. „Музиката изважда човека от всичко. Като ми е най-тежко, сядам и свиря, а когато спра – се чудя за какво съм тъгувала. Забелязвали ли сте хората, които чрез музиката засияват въпреки мрака в очите им. Тази светлина и възторг се постига само с музиката. Тя е път за изцеление”, споделя Нели.
Мислила е какво дава на човека това ограничение – слепотата, особено пълната слепота. Когато останеш насаме в мрака и се питаш: защо на мен?, проумяваш, че когато човек не е пострадал, той не цени това, което има, и разпилява всичко, което му е дадено, а ощетеният успява да достигне до едни други вътрешни ценности и да прецени кои са истински важните неща. В тези моменти си даваш сметка кой си. Това потъване е важно и е път към себепознание и оценка.
По-късно Нели преминава два пъти лечение с химиотерапия на нехочкинов лимфон. Това е рак на лимфните възли. Кръвно заболяване, но на лимфата най-често е с лош изход. Лечението трае година. Модерен американски метод, сърцат доктор и музиката я измъкват, както сама разказва: „Моята лекарка казваше – по-тежко болни от теб се излекуват, по-леко не успяват. Или, както казва Дънов – няма нелечими болести, има нелечими хора. Лекарката ме караше да отивам и да пея. Свирех по ресторантите, не знам как успявах, едва стоях права, но пет часа бях на крак и пеех. Това е друго състояние. Сестра ми идваше и казваше, че там съм друго същество – греела съм. Осем-девет години бях в ремисия. След като преодолях кризата първия път, загубих майка си. Тогава проумях колко силна връзка имам с нея. Нападнаха ме много въпроси. Започнах често да я сънувам. Много отговори дойдоха със сънищата, и то от хора, които са напуснали земята. Имах усещането, че не съм загубила истински връзката. По това време дойде вътрешното ми убеждение, че
нещата не приключва там, където започва смъртта
Чудех се защо идват тези послания. След това открих жив духовен учител. Започнах да се обучавам в древно египетско знание, учения на древността, чието вътрешно зърно е единно. Това е Единното учение, което аз изучавам. Започнах да упражнявам много нови практики и се чувствах страхотно. Целта, както казва моят учител, е да се обърнеш назад и да не познаеш себе си. Тогава заявих: Аз съм здрава!. Такова нещо никога повече няма да заявя. Човек трябва многократно да преминава през изпитанията. Казват седем пъти и ако на седмия се провалиш, започваш от едно. Има уроци, които трябва добре да се научат. Втория път, като разбрах, че имам рецидив, започнах да се правя, че не е така. Първия път имах тригодишно дете, втория – дете на две години. Трябваше да се оцелява. Никой не можеше да им даде онова, което аз можех да им дам. Искаше ми се да не чувам и да не виждам симптомите. След това, разбира се, си дадох сметка, че трябва да разбера срещу какво се изправям.”
Не ми се иска да я прекъсвам с този неин ангелски глас, но я питам какво получава в този процес на работа с жени, пострадали от насилие.
„Има моменти, когато получавам голямо удовлетворение. Когато видя, че след разговора човекът е готов да се справи с вътрешната си безпомощност, да погледне напред и да продължи въпреки всичко. Според Нели най-сериознато поражение за един човек е, когато престане да оценява стойността на собствения си живот. „Нашата голяма трагедия, с която трябва да започнем да се справяме, е, че потъваме в унифицирането. Много важно е да осъзнаеш, че ти си уникален. Животът ти е уникално важен, колкото е важен и този на човека до теб. Всеки подхожда по индивидуален начин към страданието и към онова, с което му е отредено да се справи. Всекиму е дадена силата да се справи. Няма човек без страдания, но когато започнеш
да ползваш страданието си като собствен учител, то престава да бъде страшно
Когато прецениш, че има спасение, че може да мине, то тогава, от другата страна, може да кажеш: Благодаря.”
Нели пише от момиче – „Първо за удоволствие, след това започнах да пиша неща, вдъхновени от духовното учение. Имаше период на пълен застой, докато през 1997 година сънувах мои близки покойници. На този сън дължа стихотворението Златните треви, което стана и заглавие на стихосбирката ми.Тогава прописах отново и се установи, че имам рецидив. В такъв момент те нападат мислите. Вече обаче идваха в стихове. В много от стиховете съм вложила емоцията от личната си практика, защото по време на цялата втора терапия, която проведохме, практикувах духовни практики, които ми позволяваха буквално да не усещам болката. В стиховете са преплетени слова, молитви и самата мъдрост на учението. Една от практиките е, когато човек прави анализ на собствения си живот. Тогава се срещаш с хората от миналото, които са били важни за теб и трябва да поискаш и дадеш прошка за всичко, което те е наранявало.
Преглътнатото е причина за болестите, още повече че раковите
заболявания се дължат на натрупване на тежка енергия затлачване от обиди. В такъв момент се отръскваш от безсмислието и започваш да виждаш живота във всяко мъничко нещо”.
Нели е майка на абитуриент в музикалното училище и на първокласничка, която също свири на пиано. Разговаря много с децата. С момчето е по – отговорно, защото трябва да се подготви за всичко, което му предстои. С малката е различно. Тя е късно родено дете, както казва Нели, нея я е гледала с друго търпение и философия, навярно затова първокласничката като че ли всичко си знае. Бавна и различна е и е най-големият подарък, казва Нели.
„ Винаги пожелавам на всекиго любов. Много ми се иска всеки да проумее, че ако вложи отношение, възторг към качествата и постиженията на другите и те го оценят, той също ще бъде оценен”, споделя Нели. Разказва, че поетесата Надежда Захариева я е научила, че стиховете се нуждаят от намеса и след появата им, че ако не те е срам поне мъничко от това, което си написал, значи няма смисъл да го показваш на хората.
Стиховете на Нели за хората, които страдат. „В тях няма друго, освен вяра че пътят трябва да се извърви и ако намериш своя начин на творческо бягство, то ти остава само да изкачих стъпалото нагоре. Всичко, от което ме болеше, ми помогна да размишлявам за смъртта и безсмъртието. И така се освободих от искането, казва Нели.
0 Коментара