Нели Чунчукова: Свободна съм да бъда себе си!

Нели Чунчукова е българска актриса и модел. Родена е в Пазарджик. Когато е на 18 години, печели два конкурса за красота. Отива да учи в София, където се снима като статист и получава малки роли в български и чужди продукции. След това подписва договор с известна модна агенция и започва да пътува по света.

Работи  като модел в Милано, Париж, Индия, Китай, Дубай с някои световноизвестни марки като GUESS, Triumph, Mango, H&M, Zara, Gap, Givenchy. Участва и в представяне на бельото Victoria’s secret в Китай. Участва в чужди и български продукции, като сериалите „Откраднат живот“, „Пътят на честта“. Играе дубльор на Мила Йовович в „Хелбой“. Можем да видим лицето на Нели и във филма на Силвестър Сталоун „Рамбо-Последна кръв“.

 

Каква беше за теб 2020? За хората на изкуството тя бе особено тежка.

Доволна и благодарна съм от това как се случва живота ми, как се развива кариерата ми. В края на март миналата година завършихме късометражния филм „Нарисувай ме“. И точно тогава – „БАМ“. Светът полудя, промени се тотално. Това ме стресира и депресира. Но успях бързо да изляза от това клатушкащо се състояние и да продължа да работя по проектите си. „Нарисувай ме“ беше избран за три филмови фестивала, което само по себе си е успех, тъй като съм дебютант в това.

В момента подготвям друг проект: „Да събудиш дракон“ по мотиви от книгата на Николай Теллалов „Да събудиш драконче.“ Свързан е с нашата митология. Сценарият написах по време на първата карантина. Въпреки всички трудности, не спирам да се боря и да се опитвам сама да създавам възможности.

Миналата година беше доста странна, меко казано. Но аз съм възпитала у себе си умението да виждам хубавото във всичко. И въпреки че пътуванията ми в чужбина бяха доста ограничени, попътувах повече из страната ни.  Посетих места, на които не бях ходила.

Миналата година се и сгодих. Случи се, докато празнувахме с моя приятел годишнината си в Истанбул. Винаги съм смятала брака и децата за най-страшното нещо на света. Не съм си мечтала да се омъжа. Исках да имам вълнуващ и интересен живот – като от книга, да постигна велики неща. Имам изключително свободен дух и не желая да бъда променяна от никой и нищо. На една от предишните ни годишнини, приятелят ми ме тества – като ми подари кутийка за пръстен, при което аз изтръпнах. Когато го отворих, видях бобено зърно, на което пише „обичам те“. Но миналата година вече не ми се размина. Предложението беше изключително романтично. Бяхме на разходка с корабче по Босфора. Слънцето залязваше, в далечината се виждаха птици и отразяващото се във водата и джамиите слънце.

Каква е жената днес – можеш ли да я “нарисуваш” с няколко думи? С какъв цвят я асоцираш?

Жената днес може и прави всичко. Има много лица. Занимава се с много неща. Това я прави многоцветна – като дъгата. Тя е модерна, технологична. Обича работата си. Иска да бъде успешна и призната.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравниш с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години?

Сега е щастливо време за такива като мен. Ако бях в друго, може би щяха да са ме изгорили на клада. Или както се шегуваме със сестра ми – ако живеех в крайно религиозна арабска страна, досега 100 пъти да са ме убили с камъни. Сега се чувствам в свои води и съм щастлива. Свободна съм да бъда себе си. Но пък и не съм чувала майка ми или баба ми да са се оплаквали, че са жени, въпреки че техният живот тогава е бил доста по-труден от нашия.

Основната промяна е, че сега жените искат да се развиват в много повече сфери на работа, имат много повече свобода във всяко отношение. И това е нещо, което ме прави изключително щастлива.

Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?

Как майка ми и баба ми са се грижили за мен, за това в семейството да има любов, топлина, вкусна храна. Жените в моето семейство са прекрасни, невероятни. Винаги ми се е струвало, че майката все остава недооценена за това, което е дала и дава непрекъснато. Майката е светиня.

Със сестра ми сме израснали в семейство с много любов, внимание, подкрепа във всяко отношение, както и предоставена свобода да бъдем себе си. Затова сме изключително благодарни и на двамата ни родители. Може би на светът му трябва повече от тази енергия, в която съм израснала.

Какво наследи от предишните поколения жени и какъв завет би искала да оставиш на онези, които сега влизат в света?

Наследих знанието, че жената може да бъде много нежна, любяща, обичаща и даваща. Но същата тази жена ще се превърне в лъвица в следващия момент, когато се наложи да защити някой или нещо важно. Това, което ми се иска жените да осъзнаят е, че не е нужно да следват външни влияния относно начин на поведение и външен вид. Да бъдат повече себе си – истински, автентични, натурални. Да вярват в себе си и да разберат, че няма нужда от 10 пласта грим или изкуствени устни, за да са красиви и желани..

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяш на 75?

Човек винаги трябва да расте и да се развива. В това е смисълът. Аз на 75? Никога не съм мислила за това. Надявам се да съм същото секси парче. Но много знаеща, много помъдряла. И може би с лек упрек към сегашното ми „Аз“.  Все ще се намери нещо, което сега ми убягва.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Трудно е да се сложат всички жени под общ знаменател. За мен жените се разделят на две групи – такива, които се влияят от общите изисквания към тях и такива, които имат характер и индивидуално мислене. За мен истинските жени са вторите – тези, които са истински и автентични, независимо от средата, в която са и какво им диктува общото. Като момиче, родено в доста патриархална страна и време, израснах в среда, която по никакъв начин не подхранваше мисленето, което винаги съм имала. Това, в което съм се превърнала е изцяло мое си – автентично, истинско, идващо отвътре. За мен винаги е било важно да съм умна, да имам силен характер, да развивам талантите си. Да имам хубава кариера, защото именно това ме прави самостоятелна, стабилна и независима. После идва семейството. Как да градиш семейство върху нещо нестабилно.

Не бих казала, че етикетът „феминистка“ ми харесва. Това е просто характерът ми, коя съм аз наистина. Уважавам много и жените, чийто приоритет е да имат семейство и деца. Нека всеки да прави това, което го прави щастлив. Какво по-хубаво от това. Стига разделения и конфликти.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Най-голямото предизвикателство на жените днес е да осъзнаят, че няма какво да доказват на никого. Няма защо да се състезаваме с мъжете, защото това поражда поредното разделение. На света му трябва обединение, особено сега. Това, което трябва да направят двата пола е да се допълват взаимно и да работят заедно. Единственото, което в момента ни прави неравноправни с мъжете е различното заплащане. След като това се оправи, всичко ще е наред. Не се възприемам като жертва. Винаги съм имала силен характер и той ми е помагал във всички ситуации. Не съм се напъвала да се правя на нещо, което не съм, да се състезавам или доказвам на когото и да е било.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Жената дава живот, тя е мила, нежна и любяща. Не обича насилието и войната. Винаги е било така и винаги ще бъде. Светът трябва да се управлява от жени, не от мъже.

Съществува ли женска солидарност?

Да, разбира се. Когато човекът е качествен и добър, той обича и подкрепя други такива хора. Заобиколена съм от приятелки, които са подкрепяли всичките ми начинания, радвали са се на успехите ми. Аз винаги съм подкрепяла жени, които се доближават до моята идея за това каква една истинска жена трябва да бъде. Няма как да подкрепя обаче нещо, с което не съм съгласна – това не ме прави несолидарна.