Националният дарителски фонд „13 века България“ за първи път ще връчи национална награда за изявени млади учени или хора на изкуството. Вече са ясни шестимата номинирани, само един от които ще получи паричната премия от 5000 лева, с които да покрие разходи по обучението си. Носителят на престижния приз ще стане ясен в края на юни 2020.
В конкурса участваха български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.
Задължително условие бе през 2019 кандидатите да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.
„Основната мисия на Националния фонд „13 века България” е дарителството. А то се крепи на емоция“, казва изпълнителният директор на фонда Слава Иванова. – Да, наистина победителят ще е само един, но на нас ни се иска да подпомогнем развитието на всички номинирани. Затова създадохме кампанията „Подкрепи таланта – дари“. Основната цел на инициативата е да бъдат финансово и морално подкрепени шестимата претенденти за следдипломната им квалификация в европейски висши учебни заведения“.
Подробности за номинираните и възможност за дарения на можете да откриете на лендинг страницата на кампанията: www.fund13veka.bg/talant или на сайта на НДФ „13 века България“.
Дарителската кампания на Фонда продължава до 20 юни 2020.
Любопитното е, че две от шестимата номинирани са млади дами, които се занимават с художествена обработка на стъкло.
Деница Тодорова: Енергията на стъклото е сакрална
Деница Тодорова е спецализирала в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия по Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм“. Тя е бакалавър в специалността „Живопис“ и магистър по „Дизайн на стъкло“ от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и докторант в катедра „Стенопис“ на същото учебно заведение. Участвала е в международни и национални изложби, пленери и фестивали
Ако трябва да разкриете вълшебството на стъклото в няколко думи, какво бихте казали?
За мен стъклото е необикновен материал, притежаващ енергия, която граничи със сакралното. Дава ми възможност да изразя въображение и сетивност, както и да съчетая похватите на живописта и скулптурата в него. Предоставя широк спектър от изразни възможности, които варират от една в друга крайност – може да е крехко или изключително здраво, да абсорбира светлина, но и да я пречупва, да бъде кристално прозрачно или плътно по цветност, да е двуизмерно или триизмерно.
Превръщането на безформената маса в художествено произведение ли ви привлича в горещата обработка на художествено стъкло?
Самият процес е уникален и предизвиква изследване върху възможностите на материала. Точно превръщането на безформена маса стъкло в художествено произведение ме привлича, тъй като отстрани процесът прилича на игра, а всъщност е много сложен.
Специализацията в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия, как повлия на творчеството ви?
Тази специализация ми донесе много позитиви, обогатих знанията си, научих нови техники в горещата обработка, създадох няколко нови произведения и добри контакти в областта.
Мнозина смятат, че горещата обработка на стъклото е опасно занимание. Преувеличено ли е това мнение или тъкмо в трудностите е тръпката?
В никакъв случай не е преувеличено, най-малкото защото не всеки издържа на високите температури и динамика, които изисква процесът на гореща обработка. В същото време, един път престрашиш ли се, въпросната тръпка от това докъде може да стигнеш е много зареждаща.
–
Лилия Пангелова: Чрез възстановяването на древноримски пещи преоткривам връзката на човека със земята и общността
Лилия Пангелова е бакалавър по „Дизайн на порцелан и стъкло“, Национална художествена академия в София. Магистър „Дизайн на керамика и стъкло“ от Университет по изящни изкуства „Мимар Синан“, Истенбул, Турция. В момента прави магистратура по образование и изследване на изкуството в Университета на Малта. Била е стажант по „Изработка на художествено стъкло“ в ателиетата „Бернард Хеесен“ и „Леердам“, Леердам, Холандия, и в ателиета „Нови Бор“ и „Зайец“, Чехия
Участвала е в проектите „Построяване на древна римска пещ за обработка на стъкло“, Археологически парк „Вила Борг“, Германия, и „Възстановка на древноримски техники по обработка на стъкло“, Провинциален археологически музей, Велзеке, Белгия.
Изненадани ли сте,че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?
Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този факт може да е само повод за национална гордост и престиж.
Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?
Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.
От специализациите ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове и начини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение на обстоятелствата?
Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.
В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?
Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на наобходимата температура за разстапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал. В тази връзка това, което намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и крайното изделие. Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.
Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?
Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и декорация на стъклото“ продължвам научните си изследвания на тема произход и методология на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София. Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.
Повече информация на: https://fund13veka.bg/
0 Коментара