В навечерието на осмия „София индипендънт филм фестивал”, като негов създател и двигател, с какви очаквания си към това издание?
Осмицата е символът на безкрайността и се надявам, че това, което дотук направихме, което аз създадох, ще продължи да съществува, дори когато аз вече няма да се занимавам с него. Надявам се, че създадохме традиция София да има своя независим фестивал. Нашият фестивал дори като финансиране е независим – общественото и общинското участие е по-малко от 10%. А успехът се дължи на хората, чиито филми участват във фестивала, на вярната аудитория, на верните спонсори и на всички, които го подкрпеят с труд или средства. Нашият фестивал е кауза, той не е бизнес! Аз самата работя за него като за кауза. И въпреки че е много изморително, всяко издание за мен е и страшно зареждащо, защото хора, които вярваме в една кауза, се събираме и се опитваме да правим най-доброто.
Доколко независим е „София индипендънт филм фестивал” все пак?
Тази година фестивалът ще е по-независим от всякога. Сега още повече следваме и реализираме формулата на най-големия независим и култов за нас фестивал – „Сънданс филм фестивал”. Сега за първи път ще имаме международен конкурс. Фестивалът ни започна като фестивал на независимото американско кино, но то вече е само един фокус от цялата програма. Тази година имаме конкурс за независим игрален и документален филм и кандидатстваха десетки филми от цял свят. Избрали сме 9 игрални и още толкова документални филма, които международно жури ще оцени и награди. Имаме и огромна съпътстваща програма от независимо световно кино, от нискобюджетно кино, т.нар. no budget и low budget кино, тоест не просто нискобюджетно кино, а филми от цял свят, създадени с почти джобни пари. Има много интересни предложения отвсякъде. Зрителите ще могат да се докоснат до това какво с минимум средства автори от цял свят са направили в областта на киното – филми от Япония, Русия, Америка, Европа, България. Отделно показваме българско независимо кино с около 20 заглавия. Това са 20 филма, които са създадени извън системата за държавно финансиране от смели и талантливи хора, които независимо от обстоятелствата искат да се изразяват чрез това изкуство. И, разбира се, късометражният конкурс, който е международен също. И отделно показваме български късометражни филми, които ще бъдат журирани за втора година.
Нашият фестивал досега беше от филми, които аз селектирам и купувам техните права от дистрибуторите, тази година инициативата и желанието за участието във фестивала идва от самите създатели на филмите, което е страхотно. Очаквам с нетърпение реакцията на зрителите.
Това показва, че фестивалът вече си е извоювал име.
Фестивалът ни има изключителен стоеж в международен план и това се доказа от така наречения оpen call for submissions – сложихме фестивала на една от международните фестивални платформи и казахме – ние сме „София индипендънт филм фест”, ето това и това правим, по това време на годината, ето предишните ни издания как изглеждат. И заваляха от цял свят стотици желания за участие. И това е голямо признание.
Какво ще е новото, различното на осмото издание на фестивала?
То е по-богато, има няколко конкурса, има няколко много интересни филмови течения, ще има много интересни гости отдалече, както и много интересни членове на журита. Освен това за втора година ще дадем наградата на „Ню Бояна“, която се осигурява от тях – щедрите 50 000 евро в услуги и 5 000 лева в брой, с които да се направи следващият независим филм по проект в развитие, който ще бъде избран от жури. Миналогодишното издание на този конкурс вече роди своя пръв заснет филм – това е проектът „Прасе“ на Драго Шолев – един много любим и интересен млад режисьор за мен. Драго засне първия си независим филм, в който няма един лев държавно финансиране, с подкрепата на „Ню Бояна”. Така че много скоро, когато Драго е готов с филма си, „Со индипендънт филм фестивал” ще има своето първо отроче, така да се каже, и аз съм безкрайно щастлива. И тази година ще бъде избран нов проект в развитие, който да се превърне във филм.
Фестивалът се случва между две шумни киносъбития, каквито са „Киномания“ и „Синелибри“. Какво отличава „София индипендънт филм фестивал”?
София има много богат и добър културен афиш! Смея да го кажа като човек, който 20 години живее в Ню Йорк. София има много богат, завидно качествен културен живот и събитията и филмовите фестивали са наистина интересни. Тук са „София Филм Фест”, Международният кинофестивал на късометражния филм, случват се и много интересни нишови киносъбития като Sofia Biting Docs, София Менар, Кино за пътешественици, Седмица на скандинавското кино, Седмица на португалското кино, на ибероамериканското, на азиатското кино и т.н. „Синелибри“ е нов фестивал, амбициозно се развива. Той е тематичен. „Киномания“ е панорама с дълъг живот. Нашият фестивал си има определена ниша и е важно това да се запази. Чарът ни е, че сме некомерсиални и че сме истински. Аз съм обещала, че нашите зрители ще виждат само и единствено стойностни, иновативни филми. Тук ще спомена, че ние за първи път показахме и много сериозно се занимаваме с виртуална реалност, със срещите между киното и високите технологии – тази година зрителите ще видят най-доброто и от VR киното. Нашият фест има чара, че не е корпоративен, че зад него не стоят парите на държавна институция или голяма корпорация, а е свободен, истински и не прави компромис с качеството на филмите.
Цял живот си се занимавала с кино. Кога си се чувствала най-независима в личния си живот и в кариерата си, в контекста на киното, правейки кино?
Това се случи, когато започнах да се занимавам с продуцентство. Аз може би затова и започнах – почувствах нужда от независимост. Има една реплика на актрисата Кортни Кокс, която направо се заби в главата ми. Когато си актьор, ти си много зависим от това хората да те харесат, да те изберат или пък да не те изберат, тоест – и от субективните възприятия и от обективните обстоятелства. Както много често се случва – режисьорът много те харесва, обаче филмът не се случва, защото няма кой да го финансира. Тоест ти си зависим от нещо. Не мога да се оплача от моята актьорска кариера, защото бях изключително ангажирана като актриса. Не съм имала нито месец, в който да не съм играла – било в театър, било в кино. Обаче на психологическо ниво някак чувствах, че ми пречи да порасна повече в професията, ако се съобразявам само с преценката на другите и от това да зависи дали ще работя, или не. И тогава открих тази реплика на Кортни Кокс, когато я питат защо почти всеки успял холивудски актьор има продуцентска фирма, тя казва: Защото в един момент започва да ти пречи да си контролиран от другите и професионалният ти растеж започва да иска ти да контролираш това, което правиш. Бих казала, че независимостта е относителна, тя е някакво вътрешно усещане, иначе всеки от нас зависи от всичко. Но откакто започнах да се занимавам с продуцентство на фестивали, на кино, получих едно вътрешно усещане, че това, в което вярвам, мога да се опитам и да реализирам.
В кое от всичките ти амплоа се чувстваш най-добре – на жена, на актриса, на създател на фестивал, на продуцент, на майка, на човек, който се е посветил на някаква кауза?
Всички тези неща са си мои неща, имала съм големия късмет да не ми се налага да правя компромис с това, с което се занимавам. Нещата, които правя, е защото така съм пожелала и защото вярвам в тях. Обаче най-добре се чувствам, когато съм спокойна, а пък всички неща, които ти изброи, предполагат и носят със себе си един дълбок риск и когато има риск, е трудно да си спокоен. От друга страна, ако не поемеш риск, не може да очакваш или да искаш да бъдеш независим. Така че се чувствам най-добре, когато има баланс между тези неща. А иначе най-добре се чувствам в амплоато на почиваща на Средиземноморието…
0 Коментара