Писателят Макс Фриш разказва: След подписване на важен търговски договор през 1930 година швейцарският посланик в Съветския съюз поискал да види картини на авангардисти, скрити в Ермитажа. Една функционерка показала това-онова. Последното му желание бил „Черният квадрат“ на Малевич. „Защо точно това? „Ами защото го има, и е тук.“ Те обаче не искали да го изнесат. Черен квадрат – това е известно, не е никаква тайна. Накрая му позволили да види картината за няколко минути. Черен квадрат. И двамата с жената изпаднали във възторг. „Разбирам, казал посланикът, че това няма да говори нищо на руския народ, както и на швейцарския: един квадрат, черен и нищо повече. Защо не закачите веднъж и него, редом с картините на социалистическия реализъм, където вашият народ вижда себе си, как се труди за себе си и обществото и той би си казал: „Малевич е вятър работа.“ Дамата слушала внимателно. „Шегата настрана-продължил дипломатът, няма нужда да го криете в мазето.
Народът няма да го оцени.
Придружителката се разсмяла. „Лъжете се. Народът не би разбрал какво символизира този черен квадрат, обаче ще види, че има нещо друго, извън обществото и държавата.“
Петдесет и две години преди това Казимир Малевич се ражда край Киев, за да се превърне в един от основоположниците на авангардизма. През 1913 година той създава своя собствена система за абстрактна живопис, която нарича „динамичен супрематизъм (supremus-най-висш)“ или нов, живописен реализъм, концентриран върху безпредметност и ново развитие на пространството. Теоретичните му позиции са синтезирани в програмната брошура „От кубизма и футуризма до супрематизма“. В нея той твърди, че супрематизмът е начало на нова култура, висш резултат от всички предишни революции в изкуството. Виждането на Малевич е пронизано от патоса на пространството, универсално и безкрайно като Космоса.
„Черният квадрат“ е най-дискутираната и мистериозна картина в цялата история на изкуството. Ако бъде изнесена на пазара,
днес би струвала над 40 милиона евро
Тя представлява черен квадрат с бяла рамка и не би представлявала проблем за който и да е бояджия. Но и досега се приема за нещо сакрално, за мит, за символ на руския авангардизъм, за естетически манифест на няколко поколения. Самият Малевич я нарича „живият царствен младенец“, дошъл да спаси света от видимата живопис. Дни наред след рисуването й той не могъл нито да яде, нито да спи, измъчвайки се от въпроса: „Какво създадох аз?“
Пластичният й първообраз се появява във футуристичната и абсурдистка опера „Победа над слънцето“, музика М. Матюшин, либрето А. Крючоних. Идеята на операта, създадена през 1913 година, непосредствено преди Първата световна война, е как старото, природно, вечно и неръкотворно слънце, символ на „реда на нещата“, ще бъде изтръгнато насила и заменено с ново (и съвършено) слънце, подвластно на човешката воля. Квадратът се явява в Първо действие, Пета сцена, изразявайки
надмощието на човека над пасивната природа
– Черен квадрат вместо Слънчев кръг.
Много малко хора знаят, че идеята си Малевич е плагиатствал от французин. Журналистът, хуморист и художник Алфонс Але представя на изложбата „Развързаното изкуство“ в Париж черен и бял правоъгълник под названията „Бой на негри в тъмна нощ“ и „Първо причастие на страдащи от анемия момичета в снега“. Картините са приети като плитка шега и не предизвикват никакъв интерес.
Защо „Черният квадрат” на Малевич предизвиква такъв фурор както в Русия, така и в Европа? Може би заради надеждите за обновление на света, с които е посрещната младата съветска държава. А може би и заради тревожното предчувствие за черната сянка, за черния покров, който тя ще хвърли над себе си и света.
Картината – черно ленено платно с размери 79,5 на 79,5 см, е изложена за пръв път на футуристичната изложба 0,10 през 1915 година в Петербург, колективен проект на десетима автори, в чийто творби всичко трябва да започне от нулата. Малевич се стреми да зачеркне дотогавашната култура, стигайки до пълен пластичен лаконизъм – квадратът е нулева форма, а черното е не-цвят: пустота на небитието. Поставяйки я в „червения ъгъл“ на изложбата, място за иконата в руската къща, той я обявява за „икона на нашето време“. Според някои тълкувания
„Черният квадрат“ е обратна икона
Вместо „прозорец към светлината“ и „врата към трансцедентното“ е „прорив към небитието“ и „прозорец към вечната тъма“. Френският критик Роберт Кох нарича картината „жест на гибелна гордост, в който художникът се равнява със създателя“. Бенуа-критик и художник, съвременник на Малевич, пише: „Квадратът не е шега, а самоутвърждение на онези начала, които се назовават мерзост на запустението и които, чрез горделивостта, чрез отстраняване на всичко нежно и любовно, ще отведат всички нас до гибел“.
И действително, след тържествения демарш на „Черният квадрат“ през изложбените зали в Цюрих, Берлин, Мюнхен и Варшава, Сталин започва кампания срещу авангардното изкуство. Картините на Малевич, Кандински, Ларионов, Гончарова, Татлин, Шагал са
арестувани и заточени в подземията на Ермитажа
А това са родителите на най-авангардните течения на съвременното изкуство-лучизъм, конструктивизъм, супрематизъм, абстракционизъм и сомнамбулизъм.
Понякога съм си мислел, че ако те, техните ученици, техните школи бяха оставени да се развиват свободно, Русия днес щеше да бъде най-модерната държава в света. Сега знам, че съм грешил. Ако Ленин не беше умрял рано, или Троцки не беше допуснал Сталин да го измести, нещата щяха да се развият по същия начин. Защото привлекателният лозунг за всебщо равенство, всъщност прикрива идеята за еднаквостта в мисленето, за слушащите хора.
Епохата на социалистическия реализъм е епоха на създаването на новия човек. Човекът, който вярва безрезервно. Човекът, който не задава въпроси. Не зададе въпроси, дори когато през 60-те години на миналия век портретите на Сталин заеха мястото си до картините на Малевич.
Горделивата идея за създаване на ново (и съвършено) слънце, подвластно на човешката воля, роди триумфа на „Черният квадрат“.Начало на формуляра
0 Коментара