Технологиите промениха традиционната учебна среда. Създаването на персоналния компютър внася в процеса на културно развитие и приемственост революционни изменения, сравними с изобретяването на книгите. Обемът и скоростта на предаване на информация нарастват хилядократно. Обществото встъпва в нова, информационна ера. Компютърът се превръща в най-универсалното техническо средство за обучение, използвано някога от учителите. Появата на глобалните телекомуникационни мрежи, чрез които информацията може да бъде предадена за части от секундата до всички точки на планетата, тяхното интегриране с мултимедията и виртуалната реалност води до нови промени.

Живеем във времето на интерактивността, в което съчетаването на възможностите на дигиталните медии с всички човешки сетива е предпоставка за по-добро преподаване. Днес светът на образованието е различен от този на нашите родители и на нашето собствено образование. Това е свят, който се движи от индустриалната епоха към, както американският учен Тереза Франклин нарича,

„епохата на споделяне“

заради броя на Web 2.0 приложенията и желанието на хората да се свържат, обменят, споделят, преосмислят с приятели посредством технологиите.

Учителят трябва да бъде наясно, че пред него стои един ученик, който е също толкова любопитен, умен и съобразителен, колкото този преди 20 години, но който мисли по друг начин.

Новото поколение деца учи по различен, визуално-кинетичен начин. Продължителните занимания с електронни игри и гледане на телевизията, безкрайното сърфиране из интернет в непрекъсната връзка с мрежа от приятели и ресурси, са развили у тях пространствено визуално мислене, многозадачност, многоканалност и бързина на възприятията. В училище децата очакват да получат информацията по същия начин.

Повечето ученици имат достъп до информация с лесни за използване мобилни устройства по всяко време и на всяко място. Цялата информация е „на една ръка разстояние“ чрез таблети и телефони с активна интернет връзка. Според немския учен Иса Янке лесният достъп до информация обаче не прави задължително ученето по-лесно; достъпът до съдържание не означава непременно, че човек учи. Както няма учебен напредък без рефлексия, така и смартфоните, таблетите и лаптопите не могат да накарат потребителят да разсъждава.

В традиционната класна стая комуникацията е ограничена и само учениците, които са част от нея, си взаимодействат. С технологиите те могат да се консултират чрез своята онлайн мрежа. Традиционната концепция на класната стая като социална система еволюира в комуникационни пространства.

Все по-често поколението на съвременните деца се разглежда като „поколение Z“, „нет поколение“ или

„дигитални туземци“

Тези деца боравят с технологиите с естествена лекота, за разлика от по-възрастните поколения, наречени „дигитални имигранти“. Това е най-образованото поколение в човешката история (80% продължават образованието си след 12-годишна възраст) и същевременно литературните форми на комуникация не могат да съществуват самостоятелно при тях. Реализираната от уеб-базираните общности Уикипедия се възприема по-лесно от хартиената енциклопедия Британика, съставена от академици. При това поколение говорим за визуален свят. Това е мултимодално поколение и с него трябва да се комуникира чрез ангажиране на различни познавателни канали.

Според някои изследователи, когато днешните юноши достигнат зряла възраст, видео изображенията ще са заместили писането и изговаряното слово като основен носител на съобщения, а хората ще „изживяват” събитията вместо само да ги виждат, да слушат и да четат за тях, чрез някаква развита форма на виртуална реалност.

За „поколението Z” психолозите твърдят, че то е доста нетърпеливо, иска редица неща да се случат „тук и веднага”, търси бърз индивидуален просперитет, без много усилия, има по-ниска степен на концентрация. Доста от тези деца проявяват хиперактивност и различни видове агресия, имат по-високо равнище на индивидуализъм.

Родителите са повече съветници,

а не авторитарни агенти, налице е стремеж за по-бързо консумиране на удоволствието на възрастните. Представителите на това поколение избягват да четат книги и други материали на книжни носители с изключение на развлекателни издания.

Ежедневният контакт с цифрови технологии формира у „нет поколението” възприятия, умения и начин на мислене, твърде различни от тези на предходните поколения. Днешните деца нямат психологически бариери в използването на технологиите и предпочитат:

  • да получават информация бързо от множество източници и интерактивни системи;
  • да комуникират едновременно с множество потребители;
  • да учат чрез изображения, звук и видео вместо с текст;
  • да работят онлайн в партньорство с преподаватели и връстници и с възможност за свободен избор в пространствено-времеви аспект;
  • да получават удовлетворение и незабавно възнаграждение за положеното усилие;
  • да учат теми, които са полезни, непосредствено приложими и дори забавни.

Разривът между поколенията днес по-упорито от всякога препятства прехода от хартиено-центрично към дигитално-центрично познание, обръща приемствеността между „хартиените” и „дигиталните” поколения. Властта в семейството и училището в много случаи принадлежи на по-старите поколения, които не притежават инстинктите на новите комуникатори. Получава се така, че дигиталните книги, като повсеместно революционно нововъведение, все още не могат да се възприемат от мнозинството

„гутенбергови” авторитети

Естествено е да очакваме бъдещите обучавани да бъдат отегчени и незаинтересовани от класическия подход на преподаване в училище, където обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно. Ако не се предприемат необходимите мерки за адаптиране към новия тип обучавани, ще се получи следното разделение на обучението: формално (в училище и в университета) – по принуда, без мотивация, само за получаване на диплома, и неформално – с пълна ангажираност и мотивация в личното виртуално пространство, включващо социални мрежи, социални медии, споделени ресурси, споделени връзки, IM (Instant Messaging) комуникация.

Образованието на „поколение Z” е една вълнуваща и жизненоважна отговорност. Тя изисква училища, които не са застинали като музеи, а с много енергични и силни възможности, изградени около качеството на възпитание и обучение и в адаптивни начини за тяхната реализация по времето на дигиталната епоха.

За първи път в историята на човечеството наблюдаваме

обърнат модел на предаване на знания

– от по-младото към по-старото поколение. Оттук възниква въпросът за ролята и мястото на учителя в съвременното обучение.

Един начин за ангажиране на вниманието на учениците и студентите към формалното обучение е да се интегрират в учебния процес онези средства, които те използват ежедневно в личното си виртуално пространство. Съвременното педагогическо взаимодействие обаче трябва да бъде насочено към отстраняване донякъде на неприятните последици за новите поколения от рода на: пристрастяване към информационните и комуникационните технологии, загуба на чувствителност към другите, непрекъснато стоене пред компютъра, отсъствие на потребност от общуване лице в лице, заместване на живия живот от виртуалния и др.

Научните изследвания показват, че за успешното обучение най-важен е човешкият фактор, а именно – вдъхновен учител, който развива потенциалните възможности и таланти на учениците за бъдещето. Поколението, което сега е в училище, има по-голяма нужда от човешко общуване, отколкото от представяне на нова информация.

–-

Доц. Лазарова е преподавател в Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“; директор на Център за дистанционно обучение при ВТУ. 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара