Дразнеха ме букинистите на площад „Славейков“, сега пък започнаха да ми липсват и отидох да ги видя в градинката пред хотел „Рила“.
И там, неочаквано и за щастие, попаднах на сборник с разкази на аржентинеца Хулио Кортасар. Заедно с Габриел Гарсиа Маркес, Хорхе Луис Борхес и Хуан Рулфо, той е един от шаманите-бащи на латиноамериканския магически реализъм.
Имам особен пиетет към разказа му „Лигите на дявола“, защото с него е свързан един от звездните мигове на нашата култура. По разказа режисьорът Микеланджело Антониони прави култовия филм на 70-те години „Фотоувеличение“. И продуцент е блестящият български интелектуалец Петър Увалиев. Литератор, критик, семиотик, театрален и кино режисьор, той е работил с Бърнард Шоу, Карло Понти, София Лорен, Дърк Богард, Марчело Мастрояни, Джералдин Чаплин. Увалиев е приятелят, който помага на Георги Марков да се установи в Лондон и да започне работа в Би Би Си.
„Фотоувеличение“, заедно с „Професия репортер“ и „Забрийски пойнт“, е един от трите „английски“ филма на Антониони. В него има парти с марихуана и безразборен секс и концерт на живо на групата „Ярбърдс“ на Джими Пейдж, затова той се превръща в една от емблемите на контракултурата. Филмът, според критиците, е почти толкова важен за разбирането на нейната емоционална отчужденост и екзистенциална самота, колкото са Джанис Джоплин, Уудсток и Анди Уорхол.
Сюжетът на „Фотоувеличение“ и на разказа „Лигите на дявола“ е прост. Моден фотограф прави снимки на любовна игра в парка. При промиването на негативите и фотоувеличението на снимките става ясно, че е фиксирана сцена на убийство.
Кортасар е кодирал посланието си в заглавието. В Аржентина наричат паяжините, носени от вятъра, „лиги на дявола“ и ги свързват с Лукавия. Във Франция, втората родина на автора, ги считат за „нишки на Богородицата“ и ги свързват с Божията майка.
Или: нищо не е същото, всичко се обръща, от двете страни на обектива – културата и контракултурата, доброто и злото, Бога и дяволът.
0 Коментара