Романът на Гергана Лаптева „Божествен аромат“ отвежда читателя сред приказно красивата природа на Странджа, мистичната планина, запазила културното наследство на няколко цивилизации. Романът е вдъхновен от действителни проучвания на археолози, исторически сведения и научни факти, като същевременно разкрива съвременната десйтвителност, наситена със задкулисни игри и романтична фабула.
Гергана е автор на книги с пътеписи и интересни факти от миналото и настоящето на Южна Америка и Антарктида, като превръща интересите си и в професионален ангажимент към Българския антарктически институт, ръководейки културната дейност. Участник е в седем експедиции до Ледения континент. Името на Гергана Лаптева носи остров „Лаптева“.
Приключения, загадки, мистична планина, културно наследство, задкулисни игри, любов. Звучи като измислен екшън, но сте вплела в романа „Божествен аромат“ историческа линия, почиваща на действителни проучвания. Защо тя е толкова важна за вас?
Идеите за моите книги заимствам от реалния живот, от преживявания и случки, разказани ми от мои познати или такива, за които съм чела, но също така имам богато въображение и влагам и не малко фантазия. Пиша на теми, за които бих чела и от които вярвам, че читателят има какво да научи. Искам да отбележа, че всички местности, градове, археоложки обекти, антични и култови светилища в книгата са действителни, за разлика от героите, които са
изцяло плод на въображението ми.
Този роман беше голямо предизвикателство, тъй като за да бъде максимално достоверен от историческа гледна точка, се запознах с огромен архив от научни знания, факти и проучвания на археолози и специалисти. В продължение на една година посетих всяко от местата, описани в романа, и се срещнах с изследователите, които в момента работят на някои от обектите. От разговорите ми с тях научих за
живота, културата и познанията, които са притежавали нашите предци.
Постарах се чрез страниците на романа да предам тези знания на читателите и по този начин да съхраня всички известни и по-малко известни факти за племената, живели по нашите земи преди хилядолетия. В него се преплитат минало и настояще. Всеки от нас трябва да знае историята на земите, в които живее, да цени миналото и да се учи от него, както и да помисли какво може да даде на идните поколения.
Най-старото известно население на Странджа
са множество племена от индоевропейски произход, вероятно дошли от земите между Егейско море и Карпатите. Те се смятат за предци на траките, формирали се като етнос в средата на второ хилядолетие пр. н. е. За тях се знае малко, но все пак достатъчно, за да се смята, че те са притежавали изключителни познания по астрономия, занимавали са се с производство на керамика, развивали са земеделие и са познавали лечебните свойства на растенията.
Един от най-впечатляващите факти, свързани с тяхното съществуване е, че те са ползвали много организирана и логична система за предаване на информация. Тази протописменост отговаря на културното и обществено ниво на развитие по това време. Разбира се, тя представлява по-скоро идеограми и пиктограми, както и комбинация от такива, и е далеч от писмеността, която ползваме днес. Но това, което наистина ме заинтригува, е самата форма на комуникацията, при която се наблюдава значително по-сложна систематика, за разлика от Шумерската писменост, а дори и от Дунавската протописменост, за която знаете още се водят дискусии.
Какво не знаем за предците ни? Какво ви се иска да предадете чрез тази книга?
Знанията, представени в една книга, остават завинаги. Те могат да се допълват и обогатяват, но никога няма да изчезнат. Това е и една от причините да напиша „Божествен аромат”. Хилядолетия ни делят от времето, в което са живели въпросните племена в земите на Източните Родопи, Сакар и Странджа. Въпреки това, една цивилизация никога не изчезва безследно. Така е и в този случай. Освен многото светилища, култови и обредни паметници, градежи на крепости и гробници, построени от тези племена още през каменно-медната епоха и които са доста добре запазени в наши дни, ние сме наследили и част от техните гени.
Всяка следваща цивилизация надгражда предходната,
но и пази нейните основи.
Да вземем например траките, които се считат за близки родственици на това население. Те са оставили и гробници – като Казанлъшката, Мезешката, Свещарската и други, но също така и своите следи във фолклорното наследство на българите, а и на други съвременни балкански народи. Нестинарството е обявено за световно културно наследство. Днес то прославя Светите равноапостоли Константин и Елена с обреди, чиято кулминация е именно играта върху жарава, но трябва да кажем, че този обичай всъщност е слабо християнизиран вариант на почитта на траките към Великата богиня майка и Бога-Слънце.
Вярата на затворените нестинарски общества е в силата на свещения огън,
а това е Слънцето на земята. Едновременно с това е съхранен начинът на общуването с божествените енергии. Те са го осъществявали, следвайки календар, различен от общоприетите християнски. Те влизат в огъня, за да почитат двете равнопоставени божества. Обожествяването на природните сили също е наследено от живелите преди тях племена, но то е характерно за всички етноси по това време.
А защо Странджа?
Магията на Странджа завладява всеки, който е стъпил в нейните дебри. Тя е една от най-красивите и мистични планини в България. Пазителка е на тайното познание, била е населявана от не една цивилизации и е своеобразен оазис на редки растителни и животински видове. Тук е запазен един от най-древните обичаи по нашите земи – нестинарството.
Странджа не е като другите планини. Не само защото там ледниковият период е бил сравнително слабо изявен, а на места дори е липсвал, но тя е съхранила ендемични и реликтови форми. Въпреки че е ниска планина,
тя никак не е леснодостъпна.
Любимо ми е южното крайбрежие на Черно море, там където планината се губи в морето и растат най-лековитите билки и най-уханните цветя. Обикаляйки из селата и разговаряйки с местните хора, научих много за растенията и различните им свойства. Тук легендите са преплетени с фактите, а науката с мистицизма. Тъй като винаги съм обичала природата, а и се интересувам от антична история, когато започнах да пиша „Божествен аромат”, всичко това ме накара да избера Странджа за сцена на действие на романа.
Кое беше най-голямото предизвикателство при написването на романа?
Докато създавах историята на „Божествен аромат” се потопих в свят, изпълнен с уханни парфюми, омайно вино и предания за тракийските богове, жреци и тайнствени обреди. Върнах се хилядолетия назад, когато хората са почитали природата, научих за техните обичаи и ритуали, вярвания и учения, които по-късно траките унаследяват. Под една или друга форма те достигат и до нас и ние сме тяхно продължение.
Една от целите, които си бях поставила бе с написването на този роман да предам максимално точно и достоверно знанията за нашите предци. Без да имам претенции на специалист в областта, се постарах
да бъда както обективна, така и полезна.
Много ми помогна професор Диана Гергова, за което искрено ѝ благодаря. Тя е един от най-изявените учени в областта на тракологията и античната история. Исках романът освен художествена, да има и исторически правдоподобна стойност. Мнението на професор Гергова е особено ценно за мен, тъй като доказва, че съм на прав път и съм изпълнила задачата си.
От друга страна, предизвикателство е и да успея да вплета чисто житейските истории, разказани в книгата с научните истини и то по начин, който да интригува и държи читателите в напрежение до самия край. В този роман всеки може да открие нещо, близко до душата му. Смятам, че той би се харесал както на любителите на древни тайни и загадки, на пътешествениците и авантюристите, така и на романтичните натури.
Как трябва да ухае истинският божествен аромат?
Тук ще цитирам моята главна героиня Дарина Стоева, която е парфюмерист и създател на не една линия с изцяло натурална козметика, вдъхновена от траките и техните познания в билкарството. Тя казва: „Исках да създам аромат, който носи спомени от безгрижното лято, в което
всяко желание може да стане реалност, стига да го поискаш!
Исках в него да се долавя сладостта на овощни градини, да напомня за приятна и спокойна разходка из горски пътеки, между осеяни с цветя поляни. Парфюмът трябва да дарява с магически чар жената, която го носи, да създава усещането за флирт. Да има съблазнително и закачливо ухание. Този парфюм има леко тръпчив аромат, а композицията открива пикантните нотки на малина, лимон и бял мед, които придават фина сладост подчертават женствеността.”
Казвате, че книгите са втората ви страст, която е резултат от първата – пътуванията. Как бихте довършила изречението „Човекът, който пътува е…“?
Човекът, който пътува, е истински богат!
Увличам се по историческото развитие на човечеството, следите, които сме оставили в различни епохи от съществуването си. Страстта ми към пътешествията и опознаването на различни култури и етноси още повече засилиха това мое увлечение. Видях, че всяко едно пътуване е като книга, в която са записани знанията и традициите на местното население и ако човек има очи за тях, ще се прибере с много по-широк кръгозор и пълен с емоции.
Краят на едно пътуване е като последната страница от любима книга!
Старая се чрез моите творби да срещна минало и настояще, през погледа писател и пътешественик, да ги разкажа по емоционален и неподправен начин, за да може читателят изцяло да се потопи в атмосферата и сюжета! Никога няма да се уморя да споделям за местата, които съм посетила, за хората, които съм опознала, за нещата, които съм научила и преживяла. Още не съм се върнала от едно пътуване и започвам да планирам следващото.
Много пъти сте била част от антарктическата ни експедиция. С какво привлича толкова много Антарктида?
От години работя в Българския антарктически институт и се занимавам с културната дейност, свързана с Ледения континент. Благодарение на професор Христо Пимпирев имах шанса да участвам в седем експедиции до Антарктида. Отначало работех по съвместен геоморфоложки проект с учени от Лисабонски университет, а в последствие в редица еко-арт проекти.
Когато за пръв път заминах за базата ни „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън бях слушала доста разкази, гледала много снимки и имах някаква представа къде отивам. Когато обаче се озовах там и се докоснах до красотата и природата на това най-слабо засегнато от човешката дейност място, бях очарована и дълбоко запленена. При описанието на Ледения континент почти винаги се употребяват превъзходни степени – най-студеното,
най-ветровитото, най-сухото място на Земята.
Първото впечатление от досега с Антарктида е най-силно и запомнящо се. Абстрахираш се от студа и ледения вятър и изцяло се потапяш в необятната и магнетична ледена красота. Там природата се променя изключително бързо. Пейзажите непрекъснато менят цветовете и формите си. Там хората са част от хармонията на природата, без да представляват заплаха за нея.
Самото достигане до Антарктида също представлява изключително вълнуващо преживяване. Пътят до там е дълъг. Преминава се през цяла Южна Америка – Аржентина, Чили, Бразилия и Уругвай. Сменят се климатични и часови зони. Плаването през едни от най-опасните води в света – пролива на Дрейк – също не е за подценяване. За щастие се адаптирам бързо и не страдам от морска болест, което само ми е от полза и мога да посветя времето си на
моите страсти писането и фотографията.
Антарктида, колкото и да е красива и притегателна, крие и много рискове. Изключително опасни са цепнатините в ледниците, също и Леопардовите тюлени. Въпреки това няма човек, който веднъж да се е докоснал до магията на Ледената красавица и да не е останал в неин плен завинаги.
А какво е усещането остров да носи твоето име?
От 1994 г. съществува Комисия по антарктически наименования, към МВнР. Тя одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на Републиката, съгласно Българската конституция и установената международна практика.
Особеното тук е, че Антарктида е единственото място в света, където имената на живи хора се дават на географски обекти. Остров Лаптева се намира на 1 километър от северното крайбрежие на остров Анвър в архипелага Палмър. Наименованието е дадено за приноса ми към дейността на България в Антарктика.
За мен е огромна чест и признание, че той да носи моето име, наред с имената на изявени полярници като професор Пимпирев, известния наш писател и бивш ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев, испанския писател и командир на базата „Хуан Карлсо I” Хавиер Качо, както и дългогодишния директор на Дирекция Антарктика на Аржентина Мариано Мемоли.
0 Коментара