Деси Бакърджиева е една от най-популярните актриси у нас. Последното й превъплъщение е в ролята на д-р Лора Хинова в сериала „Откраднат живот“. Познаваме я и от други два успешни родни сериали – „Стъклен дом“ и „Фамилията“, както и от многобройните й роли на театралната сцена.
В момента всички живеем в безпрецедентна ситуация – пандемия от коронавирус, която спря света и затвори всички ни. Кое е чувството, което най-силно изпитваш?
Тъга…тъжно ми е за всички тези хора, които не могат да преборят вируса, за незнанието какво ще дойде след това, за празните театрални салони, за хората в нищета.
Каква е личната ти рецепта за утеха и кураж – на теб самата и на близките ти?
Има много прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи и в тези трудни времена да ни дават кураж. Любовта, семейството и приятелите са сред тях. Тази криза се надявам да ни научи да оценяваме стойностните неща в живота си на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали. Знам, че този период е свързан с лишения, воля, компромиси и много търпение. Това, че съм далеч от срещата с публиката, не ме е обезкуражило. Може би това ни прави експериментатори и ни показва, че е настъпил моментът да импровизираме, да се учим от грешките си, да сме единни, да бъдем иновативни. Съжалението води до отчаяние, отчаянието до депресия, а това в никакъв случай не е нещо стимулиращо, здравословно или градивно. Трябва да се научим да се изправяме, след като сме паднали.
Научи ли нещо ново за себе си? Преосмисли ли нещо? А какво те изненада?
Може би съм прекалено търпелив човек, но вече ужасно ми липсват представленията, снимачната площадка, посещението на изложби, концертите… Изненадана съм, че хората стават все по-отчуждени.
Като жена, какво най-вече ти липсва в тази социална и физическа изолация?
Срещита с приятелите ми и пътуванията. Това, че използваме видеоразговори или различните платформи за комуникация, по никакъв начин не може да се сравни с истинската жива комуникация.
Може ли битката с коронавируса, начинът, по който се води и последствията от нея да разбъркат моралната и ценностна координатна система, да променят представите ни за добро, лошо, смело, достойно…?
Според мен след пандемията светът ще се определя като годините преди коронавируса и след него. За мен 2020 ще е своеобразно начало на ново летоброене за човешката душа и психика.
Ювал Ноа Харари казва: „Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще са живи – но ще населяваме един различен свят.“ Как си представяш този различен свят?
Засега не смея да давам прогнози или да си представям как точно ще изглежда светът. Знам само, че за България предстои много труден период…
Коя е най-голямата опасност за след утрешния ден?
Гладът, безверието и омразата.
0 Коментара