„Театро Реал“ в Мадрид беше първата сред големите оперни зали в Европа, която през юли реши да открие най-странния сезон с представления на живо насред “новата нормалност“. За „отварянето“ след първия глобален локдаун организаторите избраха да заложат на един от най-силните жокери в лицето на любимата на публиката „Травиата“ на Верди. Полусценичен вариант, специални мерки за сигурност, разместена конфигурация на залата, червени разграничителни линии, предпазни екрани, маски, разстояние включително между артистите, минута тишина за жертвите на коронавируса.

Fotos © Javier del Real и Monika Rittershaus

Аплодисментите са още по-големи заради впечатляващите усилия.

„Не можете дори да си представите какво означава за опера от такъв мащаб да продължи да работи при тези условия“, казва за „Жената Днес“ Граса Рамос от пресофиса на „Театро Реал“.

Останалите големи оперни зали бяха замръзнали в очакване дали експериментът на мадридската ще проработи. Комплицираната и постоянно променяща се реалност надхвърляше дори някои от най-заплетените фиктивни сюжети, пред които иначе тук не мигват. Директорът Игнасио Гарсия-Беленгер каза, че се надява

„желанието за удоволствие“ от изкуството „да надвие страха“.

Според оригиналното либрето на „Травиата“ главната героиня Виолета Валери умира от туберкулоза, една от най-страшните болести през XIX век. В първата оперна постановка след глобалния локдаун тя умира сама, изолирана, жертва на вирусно заболяване, което налага социална дистанция. Символика  и актуалност, напълно отговарящи на настоящия момент.

Действието на инжекцията оптимизъм и надежда от лятото продължава и през есента. След „Травиата“ мадридската опера показа и „Бал с маски“ на Джузепе Верди. През септември се случи и засега единственият голям инцидент. Заради недоволство от „новото“ разпределение на местата поради санитарните изисквания, част от публиката започна да скандира и тропа. Зрителите не се съгласиха с предложението по аудиоуредбата от страна на операта да им върне парите и предпочетоха да завършат с успех бойкота. След няколко опита на музикантите да започнат представлението, то бе отменено. Почти невъзможно се оказа да се установи кой носи отговорност за случилото се, но взетите мерки дадоха резултат.

След това дойде ред и на „Русалка“. Най-известната опера на чешкия композитор Антонин Дворжак направи световна премиера с нова продукция,

изцяло реализирана във време на пандемия.

Не само това, но в нея участват още оперните театри на Барселона, Валенсия, Дрезден и Болония, където също ще бъде показана.

Либретото на Ярослав Квапил е вдъхновено от централноевропейската легенда за водна нимфа, която решава да  изостави своя свят на всяка цена, за да спечели принца, в когото е влюбена, в неговия „човешки“ свят. Сюжетът е застъпен в много литературни творби, сред които и „Малката русалка“ (1837) от Ханс Кристиан Андерсен.

В концепцията на постановчика Кристоф Лой царството на водите на „Русалка“ се превърна в странно и забравено театрално семейство с някога славно минало. Затвореният декадентски театър, в който се развива действието, е замислен от сценографа Йоханес Леякер. Там всичко се движи според мечтата на русалката, в случая куца влюбена танцьорка, която се стреми да ги достигне, стъпила на върха на балетните си пуанти. Тя напълно вярва в трансформиращата сила на любовта. До един момент, както почти винаги се случва в драматичните обрати в операта.

Според музикалния директор Ивор Болтън „Русалка“ е „една от най-деликатните, блестящи и трогателни композиции“. Много критици смятат последните петнадесет минути за най-добрите в световната опера и нареждат „Русалка“ в Топ 10 на творбите в историята на това изкуство.

Оперна премиера от подобен мащаб насред глобалната пандемия е и истинско манифесто. Вече с натрупан опит и постоянни подобрения от лятото насам Игнасио Гарсия-Беленгер коментира, че мадридската опера „иска да продължи идеята за безопасна култура и ангажимента да останем отворени“. За да се осигури максимална сигурност, са

инсталирани повече ултравиолетови машини.

Освен това всяка седмица се правят тестове на целия екип артисти и персонал. Заради почти четиричасовата продължителност на „Русалка“ и действащия вечерен час от полунощ, представленията започваха в 19.30 ч., „за да гарантираме, че спазваме наложените ограничения и можем да се приберем у дома преди 24 ч.“.

Другите европейски оперни зали продължиха да гледат разиграващия се в Мадрид спектакъл, оставайки затворени за сценично представени постановки.

В средата на ноември „Театро Реал“ обяви и изпълни поредното си предизвикателство. За един уикенд там бяха показани десет спектакъла – от фламенко през детски марионетен театър до опера. С 66% заетост на местата при изискване от максимум 75%. И разбира се с финални акорди поне час преди полунощ. Минималната глоба за леко нарушение на вечерния час е сто евро, а максималната за грубо нарушение – 600 000 евро.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара