Вашата връзка със… самите вас

Много жени се вкопчват във въпроса: „Как да бъда удовлетворена, ако нямам партньор?“ Това е тревожна концепция за немалко жени. Трябва да признаем страховете си и да ги преодолеем.

Нап­равете списък на всичките си страхове (СТРАХ МЕ Е ОТ…), вгледайте се във всеки от тях и после за­почнете да ги разграждате. Няма нужда да се бо­рите с тях – това им дава прекалено голяма сила.

Медитирайте, докато се съсредоточавате във всеки страх поотделно, а после ги пуснете в теча­ща вода, за да ги разтворите в буквалния смисъл на думата и да си отидат в канализацията. След това превърнете всеки страх в положително .твърдение. „Страхувам се, че никой никога няма да ме обича“ може да стане

„Аз съм някой и оби­чам себе си дълбоко и истински“.

Ако не съумеем да дадем на себе си любовта, която казваме, че искаме, значи никога няма да я намерим в света извън себе си. Не пилейте време в копнежи по не­що, което го няма в живота ви в този момент. За­почнете, като бъдете нежни и любящи към себе си. Позволете на тялото и сърцето си да усетят любовта. Отнасяйте се със себе си така, както искате някой любовник да се отнася към вас.

Почти всяка жена живее сама в някой момент от живота си – като млада девойка, разведена или овдовяла. Аз мисля, че ВСИЧКИ жени, дори онези, които понастоящем имат прекрасни връзки, трябва да си зададат въпроса:

„Готова ли съм да живея сама?“

Да зависиш изцяло от други хора, ко­ито да се грижат за теб, означава да не си в кон­такт със собствените си вътрешни ресурси. До­ри когато имаме връзка, изпитваме потребност да оставаме понякога насаме – нужно ни е време, за да открием кои сме, да мислим за целите си и за промените, които искаме да направим за себе си. Времето, прекарано от нас насаме, може да бъде точно толкова удовлетворяващо, колкото и вре­мето, което прекарваме с други хора – особено ако превърнем мислите си в свои най-добри приятели.

Днес неомъжената жена има целия свят пред себе си. Тя може да се издигне толкова високо, кол­кото й позволяват способностите и вярата й в себе си. Може да пътува, да избира какво да рабо­ти, да изкарва добри пари, да има много приятели и да развие голямо самоуважение. Ако иска, може дори да има сексуални партньори и изпълнени с любоб връзки. Днес жената може да избере да има дете, без да има съпруг, и все пак обществото да я приема, както правят много от известните ак­триси и други публични личности. Днешната жена може да създаде собствения си начин на живот.

Много жени по света може никога да нямат продължителна връзка с мъж. Те могат да оста­нат сами до края на живота си. Понастоящем в Съединените щати има приблизително 122 милио­на мъже и 129 милиона жени (разликата в числе­ността на двата пола в други страни е дори още по-голяма, например във Франция). Все повече хо­ра живеят сами. Не искаме да разглеждаме тази статистика като някаква заплаха. Искаме да я ви­дим като възможност за еволюцията на жените.

Знаете как се случва това в собствения ни живот – когато не правим промените, които трябва да направим, животът често се намесва и ни принуж­дава да направим промяната. Например не напус­кате омразната ви работа, но в крайна сметка ви УВОЛНЯВАТ. Така животът ви дава възможност­та, която сами навреме не сте си дали. Жените не са превърнали в необходимост положителните промени в съзнанието си, затова сега животът се намесва.

У всички нас има любов

Тъжно е, че толкова много жени продължават да охкат и да плачат, ако нямат мъж до себе си Не е нужно да се чувстваме непълноценни, ако не сме омъжени или нямаме постоянен партньор. Когато „търсим любов“, казваме, че я нямаме. Но у всички ни има любов. Като дадем любов на себе си, никой не може да ни я отнеме. Ние искаме да престанем „да търсим любов там, където я ня­ма“.

Ако се пристрастим към идеята да търсим партньор, това е също толкова нездравословно, колкото и ако продължаваме да търпим някоя ма­ниакална или разстроена връзка. Маниакалното търсене на партньор отразява единствено усеща­нето, че нещо ни липсва. То е толкова нездравос­ловно, колкото и всяко друго пристрастяване. То­ва е друг начин да се запитаме:

„Какво не ми е на­ред?“

Натрапчивата идея „партньор на всяка це­на“ е обкръжена с много страх и остро усеща­не, че „не струваме“. Натискът да намерим парт­ньор, който сами си налагаме, е толкова силен, че прекалено много жени се примиряват с незадово­лителна или дори вредяща им връзка. Не трябва да си причиняваме това. То не е признак, че обича­ме себе си.

Няма нужда да си създаваме болка и да стра­даме за себе си, нито пък трябва да се чувстваме ужасно самотни и нещастни. Всичко това е избор и ние можем да направим „нов избор“, който да ни подкрепя и да ни удовлетворява. Наистина, били сме програмирани да имаме ограничено право на избор. Но това е в миналото. Ние искаме да не забравя­ме, че днес е нов ден, а темата за силата винаги е в настоящето. Това, в което изберем да вярваме и което приемаме днес, ще създаде нашето бъдеще. Можем да променим мисленето й вярванията си. Можем да започнем точно сега, в този момент да създаваме нови хоризонти за себе си. Ние жела­ем да можем да схващаме времето, прекарвано от нас насаме, като дар!

Понякога за нас е по-добре да бъдем сами. Все повече и повече жени с по един брак зад гърба си (или разведени, или овдовели), които могат сами да се издържат, решават да не се омъжват повтор­но. Бракът е обичай, от който полза имат предимно мъжете. Те гледат на брака като на заробване и загуба на независимостта. Ние, жените, сме били учени да пренебрегваме себе си заради брака и мъ­жете вярват, че бракът съществува, за да ги под­крепя. Вместо да губят независимостта си, мно­го жени избират да останат неомъжени. Вече не ги привлича перспективата да се покоряват на ня­кой мъж.

Една стара пословица гласи:

„Жените крепят половината небе.“

Време е да осъществим това. Но няма да се научим как да го направим, ако хлен­чим и се цупим, ако се поставяме в положението на жертви или ако отстъпваме властта си на мъ­жете или на системата.

Мъжете в живота ни са отражение на онова, което вярваме за себе.

За­това често търсим другите – нужни са ни, за да се чувстваме обичани и свързани, докато те мо­гат само да отразяват собствената ни връзка със самите нас. За да се придвижим напред, ние действително трябва да подобрим връзката със самите себе си. Бих искала да съсредоточа работата си предимно върху това, да помагам на же­ните „да приемат и да използват“ собствената си сила по възможно най-добрия начин.

Трябва да ни бъде съвършено ясно, че любовта в живота ни започва от самите нас. Много често търсим „истинския“ мъж, който да разреши всич­ките ни проблеми, в лицето на бащата, любовни­ка, съпруга. Сега е време да бъдем „истинските“ жени за себе си. Дори да нямам „истинския“ мъж до себе си в момента, мога да бъда „истинската“ жена за себе си. Мога да управлявам живота си и да си създам такъв живот, какъвто искам да имам.

Затова, ако нямате партньор, не мислете, че сте осъдени да бъдете сами. Мислете за това ка­то за възможност да си създадеше живот, за ка­къвто не сте си и мечтали, че е възможен. Като дете и дори като млада жена никога не съм си представяла, че мога да имам живота, който имам сега. Обичайте себе си и нека Животът ви води натам, където трябва да стигнете. Всички бари­ери падат. Ние можем да литнем толкова високо, колкото ни се иска.