Запознах се с Цвети Маринова преди почти 10 г., когато й отидох на гости, за да видя картините й. Цвети рисува с енергия. Или енергията рисува чрез Цвети. Тя самата не приема себе си за художник, казва, че не би могла да нарисува и маргаритка, а по-скоро за канал, средство, чрез което висшите сили (които и да са те) ни предават своите послания, любов и положителна енергия. Всъщност Цвети познава по име висшите същества, които се свързват и общуват с нея – Соломон, Исус…

Усещането, че трябва да рисува, е по-силно от Цветанка. Когато енергията реши да протече през нея и да сътвори своето послание на бялото платно, тя няма избор. Може да отложи  с ден-два, но трябва да пресъздаде с четката идващите образи.

При следващата ни среща Цвети реши да ми довери и другата форма, под която енергията се материализира чрез нея – да го нарека „писане в канал“. За последните 20 г. тя е натрупала стотици тетрадки, плътно изписани на ръка с информация, диктувана от „висшите сили“. Чела ми е малки части от нея и не съм сигурна как да я обобщя с няколко думи – в страниците се крие всеобхватен учебник по окултизъм, магия, висше знание за устройството на света, за прехода на планетата ни в четвъртото измерение и новите енергии, които идват за целта, предсказания за бъдещето, за пазителите на Земята, Вселената и всичко останало и т.н. Безкрайно интересни.

Третата дарба на Цвети, която по професия е метеоролог, вярващ в науката човек, и до преди 20 г. си е изкарвала хляба под пагон в ПВО на ВВС на армията, е да вижда енергията на хората – миналото, настоящето, бъдещето. Не искам да я наричам „врачка“, „ясновидка“ или „пророчица“, макар че и трите думи няма да са грешни. Един колега, с когото я запознах, не се поколеба да я сравни с баба Ванга и Слава Севрюкова. Тъй като аз не познавам делата на двете, няма да го правя. Апропо, на първата им среща същият колега я подложи на обстоен разпит, включващ въпроса „Ти смяташ ли, че си луда?“. Който въпрос Цвети прие като най-големия подарък, точно защото й помогна да преодолее себе си и да систематизира и да разкаже това, което е и което прави, пред напълно непознат умен човек.

С Цвети сме приятелки от 10 г. и сме водили многобройни разговори за какво ли не, позволявала съм си да я моля за помощ в трудни моменти и смея да твърдя, че е изключително здравомислещ човек.

След като години наред под една или друга форма тя се съпротивлява на случващото се с нея, днес Цветанка Маринова вече готова да споделя огромното натрупано знание с хора, които биха почувствали същото призвание. Мечтае си за група от съмишленици, школа, и знае, че точните хора ще се появят в живота й в точния момент.

Цвети се съгласи и да сподели част от знанията си – за по-разбираемите за нас, невежите, духовни аспекти на ежедневния живот. За да ни помогне по-лесно да вървим в собствения си път и живот. Очаквайте статиите й в авторския й профил в сайта на „Жената днес“.

А сега реших да не скачаме в дълбокото с новите енергии и планетарния преход, а да започнем отново с разговор за магиите – нещо, което очевидно вълнува силно и вярващи, и суеверни, и скептици – не случайно Google изважда 50 900 000 резултата на думата „магия“ и 15 400 000 – на „магии“ на български.

Цвети, какво представлява магията?

Магиите са кодирани информационни програми. Те са два вида. Ефирните програми съществуват от хилядолетия – с думи-кодове.  Когато тези думи се произнесат от даден маг, името ти влиза в тази програма и заживяваш не собствения си живот, а живота на програмата. Вторият вид са с водачи от т.нар. „нисък астрал“ и  там нещата са сериозни.

Какво представлява „ниския астрал“?

Ниският астрал е т.нар. от окултизма демонично присъствие. Всякакви са същностите там. Например духовете в т.нар. „изолатор“ – починали хора, които не са преминали Земята. Те остават по различни причини – едните поради взето решение за недовършена работа, другите – за отмъщение. Трети – при много тежки, изтощителни заболявания или при внезапна смърт – духът се обърква и не може да намери толкова бързо пътя. Изолаторът е чисто земно ниво. Какво е лошото, което се случва там? Лош е фактът, че това ниво е ниско и духът там живее с нас. Той си изгражда собствен свят, в който участват хората – несъзнателно. Когато говорим за обсебване – става дума за такива духове. Те могат да използват енергията ни. А когато говорим за магия, маговете използват духове от „изолатора“, както и преминали в ниския астрал всякакви същества, да не ги назовавам, които изпращат, за да им вършат работа.

Нивата на магията са общо шест.

Разкажи ни за всяко ниво.

Първото и второто нива са ниски ефирни програми, т.нар. „цигански неща“ – да разделиш някого, защото си решил да вземеш съпруга или съпругата му; да причиниш на някого зло, защото си му гневен.

В третото ниво се рушат кариери. Тук се използват тези същества,  малко трудно ми е да ги нарека духовни. Резултатът е, че се получават цели отворени пространства в дома на човек към тези ниски светове и започват да се случват доста неприятни неща. На хората не им върви, появяват се болести, може да се стигне до много сериозни страдания.

Четвъртото ниво може да докара смъртоносни преживявания. Тук можем да говорим за по-големи неща – за управление на общности, съсипване на държави, структури, на големи бизнеси и т.н. Те се правят от много можещи магове. Не че тези с достъп до ниските нива не могат да свършат някаква работа, но тя ще е малка.

Петото ниво е хубаво. Там се пазят т.нар. „съкровища” – енергийните места, които са защитени от Вселената по някакви причини. Тези магии се направени от пазители. Чувала си, че някой отива да разравя древна могила и загива там – това се случва, защото е сложена такава програма – да не се отвори това място, преди да му е дошло времето. Когато му дойде времето, то се отваря само, но дотогава не бива да бъде пипано, за да не се случат неприятни неща.

А какво представляват тези места – някакви енергийни резервоари ли?

Да, в голямата си част  са енергийни места, които пазят специална енергия – енергийни вихри, които в правилния момент  могат да ни дадат много. Тази енергия е турбулентна – и затова се пази така строго, защото когато хората не са готови, тя буквално може да ги помете. Но като дойде времето – както сега се раздвижиха новите енергии, и Земята влезе по пътя на Четвъртото измерение, постепенно тези места ще бъдат разкрити. И те ще дадат нов полъх, който с годините ще промени мисленето, но и ще затопли още планетата, за съжаление, защото тези енергии са горещи. Енергиите, в които живеем сега, са студени, дори ледени, тежки. Затова високите енергии, минавайки всеки ден през Земята, само се плъзгат отгоре по повърхността и отминават. И почти не можем да се възползваме от тях.

А шестото ниво на магията?

Шестото ниво са вече тежки зомбирания.

Да разбирам ли, че е хубаво само петото ниво?

Да, хубаво е само петото ниво. Шестото ниво вече е контролът. Пълен контрол.

Ти ни казваш, че няма хубава магия.

Има и хубави магии – магиите за баланс, за сила, за просперитет.

Те в кое ниво са?

Те въобще не влизат в тези ниски полета. Това са магиите, които се случват с помощта на високо извисени същности, които ти дават устойчивост, сила, увереност, благодат, без да пречиш на никого.

И всички магии са програми? Трябва да знаеш специалните кодове?

Да, те с това се различават от енергийните действия. Енергийни действия наричам опитите на всички школи да „пипнеш“ енергията, да се опиташ да контактуваш с енергията. Тук влизат и мислите и затова може да се случи например следното. Отиваш при ясновидец, който вижда много тежка енергия, и ти казва: „Имаш направена магия“. Но не може да я неутрализира. Когато става дума за злоба, завист, урочасване, енергийни удари, те не могат да бъдат неутрализирани с магически действия. Когато нещо не е магия, то си има начин да бъде неутрализирано, но не така. Срещала съм много хора, които са ходили къде ли не, навсякъде са им обяснили колко магии имат и никога не са им ги неутрализирали. Не са виновни, че не са могли да го направят, просто не са видели, че тук не става дума за магия, а за чисто енергийно въздействие. Магията е код, ако не махнеш кода – нищо не се променя.

Добре, да приемем, че магията е код. И магии могат да правят и съответно да развалят хора, които са посветени в тези кодове. Как един човек става маг? Кой го посвещава?

Той не става маг за един живот, това е дълга поредица от животи. Да си маг е доста високо еволюционно израстване. За съжаление, еволюцията не е само светла.

Ти самата как разбра, че имаш някакви такива способности?

Аз не разбрах. Аз просто започнах да пиша. Информацията започна да идва при мен и нямаше никакъв начин да не я записвам. И веднага след това започнах да виждам магиите. Къде е направена, кога е направена, как е поразила. Трябва да се каже, че когато става въпрос за направена магия на един човек в дома, това автоматично значи, че цялото семейство е засегнато.  Обикновено страдат най-много децата, тъй като са най-слаби. Ефектът е загуба на сила, увереност, самочувствие.

Познавам те от 10 години. И знам, че пишеш тези неща, диктувани ти от „небето“ от 20 години, в началото си се съпротивлявала, но то просто е било по-силно…

Много години се съпротивлявах…

Но явно е трябвало да си намери мястото.

Да, намери си го. В един момент престанах да се боря. Съпротивлявах се по простата причина, че не исках да вярвам във всичко това. Винаги съм вярвала и вярвам в науката. След това, за съжаление, видях толкова много разбити животи, че…

… че се наложи да си признаеш, че не си луда😊

Да, и че това съществува.

Правилно ли разбирам, че има „черни“ и „бели“ магове, както пише тук-там, т.е. едните правят магии  за лоши неща, а другите ги развалят.

Да, можем да наречем тези, които развалят, „бели“. Макар че е доста объркано – някои както развалят, така и правят магии.

Добре де, няма ли някаква регулация по този въпрос? Доста безотговорно ми се струва.

Живеем в полярен свят и всичко е въпрос на избор. Никой от висшите сили не отнема нищо по простата причина, че в нашия полярен свят така трябва да ни се случват нещата. Понякога заради една магия можеш да преживееш катарзис и да откриеш много – да откриеш себе си, възможности, спомени, изцяло да се промениш. Да срещнеш духа, както се казва.

Но можеш да бъдеш и съсипан.

Да, в мнозинството от случаите това се случва.

Защото някой просто е решил, че не му харесваш.

Нека приемем, че нищо случайно няма. Ние сме научени да гледаме този живот, не можем да мислим по друг начин.

Е, как да мислим за предишните си животи, когато не помним нищо.

Е, ето тук е голямата тайна, тук е мъдростта. Винаги да има една малка мисъл, че живеем поредния си живот. Изтокът добре се справя с това. Те знаят, че няма начало, няма и край, и са по-внимателни.

Всичко прави карма.

Да. И те гледат да минимализират колкото е възможно това. Знаят, че когато проявят злоба или завист – това е бумеранг, който автоматично ще стигне теб, особено сега в тези забързани времена. Но хората не знаят това. Не знаят, че изговаряйки една клетва, тази клетва ги заковава понякога за много животи напред. Когато е негативна. Когато обаче е клетвен обет, защото всяка клетва небето я приема като обет – „аз се заклевам, че ще направя това и това“ – нещата могат да станат сложни. Хората трябва да бъдат изключително бдителни, защото понякога, ако не изпълниш обета си и не знаеш как да го неутрализираш, ще се връщаш отново и отново на Земята, за да свършиш задачата.  А колко клетви и обети се хвърлят всеки ден ей така…

А какво представлява молитвата?

Тя е вибрационно излъчване към небето. Ако структурите ти са  добре подредени, матрицата ти не е изтощена, небето ще те чуе. Ако обаче е изтощена, се получава т.нар. информационно жужене и „Аз ли, Боже, криво те молих, или ти криво ме разбра“ се случва.

Какво значи да ти е изтощена вибрационната структура?

От много животи с натрупани много проблеми. Грешно е да си мислим, че като направиш две грешки за един живот, вече си се разпаднал като дух. Това изобщо не е вярно. Небето дава много шансове, само че понякога те не се използват, и една и съща грешка се повтаря и повтаря, и така всъщност се разкъсва самата мрежа на структурите. Когато се разкъса, се изкривява цялото вибрационно пространство и се получават т.нар. „криви огледала”. И започваш да гледаш живота в доста кривата му страна. Предполагам, че си срещала хора, които мислят само негативно. Това говори за лошо променени структури.

Сами ли решаваме какъв да бъде този ни живот, идвайки на Земята?

Съществува т.нар. „метър на времето“. Преди да дойде един дух на Земята, той прави споразумение с Бог, вселенското управление, за какво идва. И на този „метър на времето“ са закачени най-важните събития, които трябва да определят смисъла на избора на духа, това, което си избрал за този живот. Това са обикновени човешки събития – на 18 ще учиш това, ще работиш онова, ще срещнеш тези и тези хора по това време и т.н. Цялото пространство разтяга като ластик този метър на времето и ти дава много шансове. Шансове дори да увеличиш годините на живота си, защото когато всичко е хармонично и спокойно, нещата са добри. Но поне при 70% от хората това не се случва. Просто някъде по метъра нещо не се е случило. Било то, защото баща ти е казал: „Музикант къща не храни“ и си отишъл да учиш нещо съвсем друго. И това проваля цялата голяма съвършена програма, всичко, което е планирано и за което небето ти дава енергия. Вече го няма. И започва живот на принципа проба-грешка. И това изтощителен и нещастен живот. Не защото животът може да е лош външно, но заради постоянното недоволство, което ще изпитва човек, че не си е на мястото.

Има ли вариант да се върне на мястото си?

Да, има вариант да се върне. Това е обаче сериозна работа – с пазителите и лечителите на времето. И най-важното е да се види кога точно се е случило отклонението и какъв е бил проблемът, защото е доста опасно, времето е сериозно нещо.

И кой е способен да коригира това, хора като теб?

Не, това не е по силите на жив човек. Аз мога да го видя само и да помоля пазителите и лечителите на времето да коригират  нещата.

За мен това е най-големият проблем на човечеството. По-лошо е от това да ти причинят магия, защото когато има външно въздействие, небето е готово да помогне, но когато става въпрос за личен избор, пазителите стоят встрани, защото искат да видят каква еволюция ще направиш за един живот.

Да се върнем  на „дребнотемията“, които обаче са важни – злоба, завист, урочасване. Как да се научим да не ги правим неволно, и как можем да се предпазим от тях?

Урочасването се случва при отслабване на защитите и на енергията. Ставаш податлив. Може да ти го причинят отвън, но най-често вътрешно го правиш. Има много причини. Едната от тях е още в детството – огромният контрол, който бавно прави детето слабо. Същото прави и безкрайното обгрижване. Детето расте  слабо и неспособно да се справи със света. Като възрастен то се превръща в човек, който трудно може да се адаптира към живота и всичките му аспекти от гняв и грубост до мило отношение.

Как да си изграждаме сами защити?

Ще ми се тук да кажа за личната енергия на всеки, която е съграждал през времето, т.нар. нантална енергия. Тя се трупа в различните прераждания като собствена лична сила. И е най-важното нещо. Ако я попилееш, няма кой да ти помогне, никой не може да ти даде някаква привнесена енергия.

И когато си пазим енергията, сме защитени. За да я запазим, не бива да се впечатляваме от всяка казана дума. Когато се тръшкаме, премисляме, създаваме какви ли не сценарии в главата си – това е огромен теч на енергия, на най-важната ни енергия.

Т.е. да не се ядосваме за глупости.

Да. Да приемем лесния факт, че щом сме казали нещо или са ни казали нещо – така е трябвало.

А от злоба, завист, ревност как се пазим?

Всичко може да ни застигне само при слаба енергия. Тя може да си е слаба по принцип, човек да си дойде със слаба енергия, защото има малко животи или защото е изразходил много. И ще бъде слаб. Слабите хора в страховете си създават целия хаос. Страхът те кара да се чувстваш слаб и ненужен, да завиждаш, да си гневен. Това достига до другите хора и се връща обратно и може да закопчае и двамата, ако са слаби. Това са мисъл-форми, те си летят ей така в пространството и намират подходящия момент и човек да се закачат. Отвсякъде ни обграждат огромни мисловни потоци. Когато една мисъл излезе от нас, тя не отива в нищото, тя си търси сестрата. Както се образува дъжд от прашинката, така и мислите се събират и стават огромни потоци енергия. Затова и градовете са с доста по-лошо енергия в сравнение с малкото селце, където хората не мислят във всеки миг колко лош е светът. Светът всъщност не е нито лош, нито добър, а такъв, какъвто ние го виждаме.

Ти си натрупала огромно знание. Какво искаш да направиш с него?

Мисля си как бих могла да предам това знание и да науча хората как да се справят. Да направя школа. И съм убедена, че ще дойдат само хората, които наистина трябва да дойдат – искат това знание и са готови да го имат.

Личният сайт на Цветанка Маринова

Facebook Twitter Google+

0 Коментара