Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Вече 18 години Богдана е част от екипа на БГ Радио. Заедно със Симеон Колев водят „Стартер“ – сутрешното шоу. Това е първото радио в живота й и първото работно място, на което се чувства на място!
Виждали сте я и на екран – най-скоро в „Часът на мама“ по бТВ, а от миналата година можете да я видите и на театрална сцена. Богдана се върна към театъра след пауза от 20 години и сега заедно със Здрава Каменова играят две гладни за живот жени в „Апетит“ на Камерна сцена на „Сълза и смях“
Защо се съгласи да участваш?
Защото става дума за Кожа! Точка Орг!
Защото кожата е най-големия орган в човешкото тяло. Защото кожата ни пази, държи ни цели…
Защото искам да се опитам да се видя извън собствената си кожа.
Защото искам да се усетя по-дълбоко в кожата си.
Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло?
Мама много е искала да си има момче. Никога не си е падала по розовото, панделките, воланчетата и тюла… Така че, аз съм си расла в тъмносиньо, дънково, къси панталонки и къса коса. До днес харесвам стилната женственост. Няма как. Обаче, когато бях малка, обличах едни дантелени нощници на мама и заставах пред огледалото. Огромна част от времето ми минаваше там – монолози, диалози… колко принцеси са намерили принцовете си в това огледало, колко песни са изпети на лунна светлина… Може би това беше първата ми категорична женска проява и осъзнаване като момиче, оглеждащо се в подчертано женско тяло, облечено много женски☺
Относно социалната роля на жените и натикването в клишета… мисля, че слагането под общ знаменател е направо скучно. Няма правило. Жената може да кара като мъж. Мъжът може да прекарва часове в магазин за дрехи. Да, ние сме различни, но пък е много еднообразно и ограничено да поставяме хората в кутии с надпис. Момиче ли е? Ооооо, сложете я в кутията „Лоши шофьори“. Или в кутията „До печката“. Или в онази водонепропускливата кутия „Плаче на филми“… Няма такъв филм!
Какво е успехът за теб? Какво означава да си реализирана жена?
Успехът е свободата. Във всичките й посоки – свобода като време, като финансова независимост, като начин на изразяване, като избори… Много обичам да я усещам. Когато се усетя свободна, тогава се чувствам силна и реализирана. И искам децата ми да виждат и усещат това.
Кажи ми три (пет, десет) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света и с какво ти помагат?
Обичам да общувам. Комуникацията ми дава комфорт, сигурност. Аз обичам да съм обиколена с хора. Това е и една от причините да се чувствам много по-уверена и отдадена, когато работя в екип.
Добронамерена съм. Някак естествено ми идва. Такава съм си. Големият плюс е, че е много често това се връща към мен. И усещането е топло и приятно.
Умея да казвам „Благодаря!“ и да зачитам хората около себе си.
Опитвам се да влизам в чужди обувки и кожи. Пак някак сама съм открила силата на емпатията. Това помага много!
Умея да търся изход. И винаги намирам. В мен има някаква непримиримост, че всичко може да се оправи. Положението е нещо като „няма начин да няма начин“. И се намира начинът. Пък и винаги има някой, който да ти помогне. И да е добронамерен към теб, защото ти си към него… и затваряме кръга.
Ето такава е моята усмихната схема на спасение.
Какво е отношението ти към романтичното парньорство? Можем ли да съществуваме по отделно или имаме нужда от връзка?
Сигурно някои могат и по отделно. Аз не мога. Или по-точно не искам. Доста съм романтична, сантиментална, емоционална… Много съм „жена“ в тази посока и си искам мъжа до мен. Харесва ми да го усещам по-силен, понякога доминиращ. Харесва ми дори, когато ми се кара понякога, защото усещам искрената загриженост (тук психотерапевтите ще се усмихнат и ще се заровят в дълбочина… и да, ще са прави, от детството идва).
Обичам да си представям остаряването в уют и тиха бавност с човека, когото си приел за най-скъпо другарче. Важна ми е романтиката в отношенията! Не мога, не искам, на харесвам да съм сама.
Цялото интервю четете в КОЖА
0 Коментара