Пътешествие към себе си

С тази притча ще се впуснем в едно дълбоко, почти магическо изследване… приключение, което ще ни разкрие малко повече от красотите и тайните на собственото ни съществуване. Предлагам ви едно пътешествие из магическия свят на квантовата физика… ще стигнем до и под основата на това, което сме свикнали да виждаме, разбираме и осъзнаване. Ще попътуваме из времето и пространството.. което може да не се окаже това, което сме свикнали да разбираме. Добри дошли на влакчето към приказния свят на собствената ви същност.

Веднъж при Буда дошъл младеж, който търсел задълбочено учение.  Учителят се съгласил, но предложил преди това ученикът да изпие една чаша чай. Учителят налял чай, но когато ученикът я поднесъл към устните си, тя се

превърнала в обширно езеро,

заобиколено от планини. Докато младежът стоял на брега на езерото и се наслаждавал на красивата гледка, зад него се появила красива девойка, която идвала да напълни ведрото си с вода от езерото. И за двамата тази среща била любов от пръв поглед. Младежът отишъл с нея до дома на родителите й. Постепенно те също харесали младежа и благословили съюза им. Младите се оженили. След три години се родило първото им дете – син. След още няколко години се появила и дъщеричката им. Децата растяли щастливи и силни, докато един ден ненадейно, когато бил на четиринадесет години,

синът се разболял тежко.

Нито едно от лекарствата не успяло да излекува болестта му и детето скоро починало. Малко след тази случка, малкото момиче отишло за дърва в гората, но било нападнато и убито от тигър. Младата съпруга не могла да понесе скръбта и загубата на двете си деца и се хвърлила в близкото езеро. След като изгубил всички, които обичал, младият мъж се зачудил дали и той да не сложи край на живота си. Отишъл на брега на езерото, решен да скочи в него. Тъкмо се канел да скочи във водата, когато внезапно се озовал отново в дома на учителя си, вдигнал чашата чай към устните си. Макар да

бил изживял цял един живот,

бил изминал само миг – чашата била топла в ръцете му, а чаят парел. Погледнал през масата към учителя, който кимнал и казал „Вече разбираш. Всички явления се дължат на съзнанието, което е пустота. Те не съществуват наистина освен в съзнанието, но не са нищо. Ето това е задълбочено учение.“

Да започнем от пустотата. Неее, това не е празнота. Не е нищо. Това е мястото и състоянието, в което съществува ВСИЧКО. Когато будистите говорят за пустота, имат пред вид неограниченият потенциал нещо да се появи, да се промени, или да изчезне. Всъщност учението на будизма има невероятни, много близки паралели с физиката. Особено с квантовата физика.

Будизмът дава интуитивното познание,

достигнато чрез опитността, чрез преживяването, а физиката обяснява защо и как се случват тези явления.

Според физиката, фона на който се случват всички податомни явления се нарича „основно състояние“. В основното си състояние (дори една обикновена маса) частиците непрекъснато се появяват и изчезват в тъй наречения квантов вакуум. Затова макар наглед да е празен, вакуумът всъщност е доста активен  и е изпълнен от потенциала да произвежда каквото и да е. И в точно този смисъл, вакуумът има сходни свойства с пустотата на съзнанието. Това е усещането за отвореност, за разширение, в което съществуват всички потенциали.

Пустотата е всичко –

всички възможности на съществуването и несъществуването, които можем да си представим, случващи се едновременно. Съзнанието е онази константа, абсолютът, който никога не се променя, не може да се раздроби на по-малки съставни частици. То просто Е. То е основата, фона на който се случват и преминават всички събития, хора, случки, мисли, емоции, страхове, радости. А изброените явления са толкова нетрайни.. те са проблясък, създаден от съзнанието, частици по-малки от атома, които при съвкупност от обстоятелства съумяват да се проявят. Ако условията се променят се променят и те.

Съзнанието е като океана –

„цветът“ му се мени ден след ден, отразявайки мислите и емоциите, плуващи в него. Но самото то остава непроменено, чисто и ясно независимо от отраженията, мяркащи се по повърхността му. Объркахте ли се? Хората, събитията, мислите, чувствата, случките, вашето собствено тяло – всичко това е относително, променливо. Като на принципа на субатомните частици в квантовата механика – те се появяват и изчезват във всеки един момет,

те са нетрайни.

Те са просто явления, които може съзнанието ти да наблюдава. То е онова, което е абсолюта, константата, вечната чистота и абсолютното познание.

А можете ли да кажете коя част от цялото си същество всъщност сте вие? Коя част от   това тяло съм „АЗ“? Можем да кажем „Е, ръката ми не съм АЗ, но това е моята ръка.“ Ръцете обаче имат горна и долна част на дланта, пръсти, кожа, нокти. Ако продължим да навлизаме в по-малките изграждащи частици, през клетките, до субатомно ниво

ще открием безброй стрелкащи се частици –

изчезващи и появяващи се във всеки един момент. Кое от всичкото това е АЗ? Ако започнем да анализираме така тялото си и изобщо материалните обекти, ще осъзнаем, че този анализ може да трае вечно. И колкото повече осъзнаваме съвкупността от фактори, които да породят усещането за конкретна личност, толкова повече ни се иска да се откажем от желанието си да контролираме или блокираме всички мисли, чувства, емоции, страхове. А просто да ги преживяваме без болка или вина, а да ги наблюдаваме като вселена от безкрайни възможности.

Това е състоянието, което буквално включва всички възможности, отвъд времето и пространството. Не ви беше хрумвало, че това се крие зад иначе баналния израз „Бъди над нещата“, нали?

Според когнитивната психология, значението на получената от нас информация зависи от контекста в който я разглеждаме. Тя не притежава абсолютна реалност. Съзнанието ви създава реалност.

А линейното време, в което се разиграват всички тези явления е съвършено относително понятие. Миналото е като семе, изгоряло в огъня. То е само мисъл, представа. Ами бъдещето? То е все още нереализирана мисъл, отново представа.

Остава само Тук и Сега.

А как да дефинираме кога е сега? Годините са изградени от месеци, седмици, дни, часове, секунди… Докато четете този текст, вече мигът е отминал и вече е „тогава“. И пак. И пак. И пак. От абсолютна гледна точка няма никаква разлика между един миг и един еон.

Вижте колко е нетрайно и относително всичко. Освен съзнанието. То контролира, създава и променя реалности. Вашата реалност. Вашия живот. То е АЗ СЪМ. И какво излиза – актът на съзнателно наблюдаване на дадено събитие може да промени реалността ви. Изведнъж осъзнавате, че НАИСТИНА сте отговорни за абсолютно всичко, което ви се случва и проявява във вашата реалност. Не Бог, който е извън вас я сътворява, не Съдбата, не някаква магическа сила. Вие сте отговорни за всичко, което се проявява във вашата реалност.

Плашещо, нали?

Това е дарът на свободния избор. Много по-лесно е да възприемеш ролята на жертва и да припишеш отговорността за преживяванията си на друг човек, или външна сила. Но, ето откритията на съвременната наука говорят друго. Не някакво абстрактно (за непознаващите го) учение, което повечето здраво стъпили върху логиката си индивиди биха отхвърлили, ами науката.

Следващия път, когато шефът ви се накрещи, или жената ви ядоса, или се скарате с някой в автобуса, или когато решите да теглите една благословия на политиците, почувствате се неуверено, уплашено, виновно, измъчват ви всякакви мисли, гняв и угризения… замислете се. Каква реалност сътворявате? Бъдете над нещата.

Публикацията е вдъхновена от книгата „Радостта да живееш„, щастливо оказала се мое притежание, чрез светлия си приносител от Акробо.

От сайта на Мартина Иванова Свой избор