На 26 февруари изгубихме внезапно колегата Стоян Ангелов-Бъди, който от години правеше графичния дизайн на сп. “Жената днес”. Всички го обичахме много и след ненадейната загуба се чувстваме като смазани с влак. Толкова добър, сърцат, лоялен и весел човек като него е трудно вече да намериш. Беше всеотдаен и грижовен съпруг, баща и син, дядо. Беше…
Стоян Ангелов беше едно голямо сърце, толкова голямо, че в един миг се скъса и животът неудържимо изтече от него заедно с всички насъбрани житейски уроци, разочарования и победи, с радостите и трудностите, които сме делили, с милите спомени от бачкане и купони, които сме трупали заедно. Познавахме се сякаш от векове, разбирахме се от половин дума.
През последните 35 години той беше една от “носещите колони” на много печатни български медии. През последните 25 години се трудехме в “окопа” рамо до рамо – като се почне от пресгрупа “168 часа”, през вестник “Сега” и се стигне до списанията “Жената днес”, “Наш дом”, VOYAGE.
Сплотената мини-общност на една редакция продуцира жаргонен език по традиция. В нашата мини-общност от графични дизайнери и редактори думата “колега” беше титла. Oбръщахме се най-често един към друг с “колега” – дума-парола, хем закачка, хем таен код на принадлежност към тази особена професионална “ложа”. Тандемът “редактор-графичен дизайнер” не е лесен и си има своите специфики – изисква взаимно доверие, постоянно настоява за внимание и бърза реакция. Стоян беше винаги бърз, компетентен и отзивчив, не познаваше “не” като отговор. Бъди, както му викаха още в легендарните софийски компании от 80-те години на миналия век, беше запален киноман и меломан.
На традиционните ни предколедни партита през последните двайсетина години в Боровец (прикачената негова снимка е от декември 2024) винаги оставахме накрая неколцина “обичайни заподозрени” – в малките часове колегата щедро ни черпеше с най-хубавите рок парчета, чужди и български. Беше чисто злато. Беше щедро софийско момче с кино във вените и с музика в дробовете. И винаги ще си остане такъв. На 59.
Лек път отвъд, колега! Оставяш след себе си огромна дупка и от нея вее мраз като от кратер на Марс. Обич по теб!
Ще изпратим Стоян в събота, 1 март, с опело на Централните софийски гробища след 11,30 часа.
0 Коментара