Чуйте това:

Лицето ти без никакво белило

със женския ти чар ме заплени;

сърцето ти, и то е женски мило,

без женските кокетни хитрини.

Красавец млад от благородна школа,

в обноските и сдържан, и открит,

ти с погледа си звезден двата пола

към себе си влечеш като магнит.

Природата създавала е вещо

от теб жена със образ съвършен,

но сетне присадила ти е нещо,

за радост на жените, не на мен.

Щом тъй е, нека стори ни богати —

с наслада тях, а мене с обичта ти!

Това е Сонет номер 20 от Шекспир. Преводът е на Валери Петров.

Смята се, че Шекспир е бил хомосексуалист. Е, и?

Такава любов, казват, е вдъхновила „Давид“ и „Пиета“, „Портретът на Дориан Грей“ и „Лебедово езеро“.

Ако имате проблем с това, то нека да се разделим на тази страница. Този брой не е за вас.

На останалите, които вярват, че всяка обич е път към човешкото – приятно четене.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара