Иван Ланджев, роден през 1986 година, е поет, есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия и др. Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017). Черпим ви със стихове от последната му спихосбирка „Ти, непрестанна новина“ (2018).

Школа по катерене

Годините ще бързат като минувачи,

а после ще се бавят като справедливост.

За нас това каквото и да значи,

по билото ще се изкачваме щастливи.

 

И стъпките ни дълго ще стоят

вклинени в яростния сняг, а хора

случайни в нас ще си пробиват път

и стъпките ще искат да повторят.

 

Студът захранва корена на дните:

тук нещо избуява, друго си отива.

Виелицата репетира нечия сюита

и влюбените пита знаят ли мотива.

 

Когато

Винаги когато споменът я споменава,

не казва нищо за началото,

нито за края,

а за това, което помни тялото,

и са́мо то си знае.

Плътта със всяка скръб се подиграва.

 

Когато мисълта нахълта в празни часове

и се засели, каже „Няма да напусна“,

паметта се трогва –

не от чувства, а от устни.

Те издигат своя догма

и плътта безгласна иска да се назове.

 

Познавам тези ловки зверове,

които от ръцете й

в ръцете ми се хвърлят.

Не помня нищо от съветите

на съвестта и на морала мърляв.

Помня другите неща. Не са едно и две.

 

Когато вечерта се просне и така нататък,

направи ме целомъдрен, Боже,

ала не веднага,

нека допирът се уталожи,

нека суша, нека влага

по гръбнака на тъгата да оставят отпечатък.

 

Чет Бейкър

Ти имаш дарба

да забравяш,

имаш тъничка

хартиена ръка.

Разполовяваш

сънища

отдавна.

Бавно

връщаш

малката стрелка.

 

Минутите

при тебе се прибират

след разходката си

в паметта.

Не зная

пазиш ли

бижутата,

привързваш ли се

към неща?

 

Надявам се да видиш

най-красивите места.

Желая топло време

и спокоен сън.

Носи подробна карта

на злините вън.

 

И нека весел вятър

да насочва твоя кораб.

Усмихни се днес, когато

побеждаваш в спора.

И когато губиш също –

няма да ти навреди.

Срещни се с много

интересни хора.

После и от тях

си отиди.

 

Разгледай

всичките музеи.

Напълни догоре

със изкуство

тая празнота,

за да не зее.

Татуирай тялото, да не е

пусто.

Снимай и рисувай.

Пей –

но ти избирай песента.

 

Аз няма да рискувам

и да спомена Чет Бейкър,

есента

и дървените пейки.

Входната врата.

 

И няма да напомням

оня път

във кехлибара на момента,

Вонегът,

говоренето,

ние –

обща плът.

 

Кръжат

софийските линейки

като лешояди.

Ти внимавай

и не стой задълго

по площадите,

не ставай

очевидна плячка.

 

Няма как да знаем

плана на предачките,

кога е

обедната им почивка,

твърда ли е нишката

на Клото

и каква е

канавата на живота.

Черен ли е, или бял?

 

Когато пак се видим

на Кристал,

ще ти се сторя малко блед.

Защото Бог обича всички,

аз – напротив – само теб.

 

И прочие баналности.

Прахът е намек за история,

за връзки, каузалности,

а може би това, което

не напуска стаята –

това си ти.

 

И делникът навярно е безкраен,

my funny valentine.

 

Каквото досега е

оцеляло,

то е късно да умре –

то е умело

закъсняло.

На същия принцип

и аз съм добре.

 

Щастлив съм,

че в твоето име

все още

няма тире.

 

Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

 

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже.

 

* * *

Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.

Не си длъжник на личната карта.

Ако си пил „Плиска“, опитай „Хенеси“.

От всички максими следвай старата.

 

Ако ще лъжеш, гледай да нямаш полза

и нека опитът те запази глупав.

Остави любовта дълго да те тормози

и скръбта като шу̀ма да се натрупа.

 

Пред всяко море предпочитай реката,

ясно защо – тя отива някъде,

избягва се и сама си е непозната.

Подражавай на нея, но без очаквания.

 

Не купувай книги – част от поредици.

Зарежи французите, препрочитай Кант и

при всички случаи не бъди себе си –

имаш къде по-добри варианти.

 

Ако си беден, прави скъпи подаръци

(за хляб и за плочи гледай да ти остава).

Безусловно обичай – както кучето господаря си,

но да бъдеш обичан недей настоява.

 

Не говори, не пиши – няколко седмици.

Разигравай позиции с изолирана пешка,

мисли за прането, за времето – не за себе си.

Ако все пак се случи – само с насмешка.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара