Даваме стотици левове за „прогресивни” очила, зъбни импланти, вътреочна леща, нова тазобедрена става, приложения за мерене на пулса, кръвното налягане и пр., за да поддържаме добро качество на живот и младежки вид.
Но когато започнем по-слабо да чуваме, минават години, докато се насилим да потърсим помощ. „Слухова помощ” (hearing aid) се нарича на английски изделието, което у нас носи гръмкото название „слухов апарат” – сигурно защото по времето на соца беше голямо колкото трактор…
А преди това задължително пробваме всякакви алтернативни средства. Е, няма! Още не са измислени. Светът дава милиони долари за научни експерименти, целящи да възстановят т.нар. „косъмчеви клетки” във вътрешното ухо, чието увреждане е една от причините за загуба на слуха. Защото лошо чуващите са над един милиард и техният брой расте.
Та докато се маем и ослушваме, оглушаваме още и още. А колкото повече оглушаваме, толкова повече оглупяваме. Защото всяко нещо, което не работи, ръждясва. Поленцето в мозъка, което приема звуковите сигнали, започва да си върши работата все по-незадоволително, просто защото звуковите сигнали са по-малко и с по-лошо качество. Научен факт.
И като почнем да оглупяваме, отиваме та купуваме най-простия и евтин слухов апарат, за да не ни свърши никаква работа. Вместо да инвестираме в качествен, осигуряващ отличен звуков комфорт, при това дискретно скрит в ушния канал.
Човек се учи, докато е жив, казват мъдреците. Но е по-точно да се каже: Човек се учи, докато чува добре.
Тези мисли, натрупани от личен опит, потвърди и Павел Касабов, слухопротезист, завършил аудиология в университета Оксфорд на Брукс, Англия (у нас такава специалност няма).
Мнозина се самозалъгват, че могат да останат активни до късна възраст, без да общуват свободно с останалия свят. В същото време държавата залъгва пенсионерите и безработните с някакви си 170 лв. за слухов апарат. Какво може да си купи човек за тази сума?
Моята практика показва, че половината от нуждаещите се не могат или не желаят да доплатят за по-добър апарат. За съжаление допреди година хората получаваха сравнително качествен апарат в рамките на държавната помощ, която беше 406 лв. (при условие, че са попаднали на почтено място!), но сега няма никакъв шанс да се сдобият с добър апарат от базов клас, освен ако не доплатят минимум 200-250 лв.
Това прави минимум 400-500 лв. за базов клас, а два апарата от среден клас струват колкото една добра кола втора употреба, да не кажа половин нова кола…
Производствената цена е доста по-ниска, но се продават скъпо, защото хората по света ценят здравето и работоспособността си и са готови да инвестират в тях. Освен това компаниите, диктуващи модата в областта на слуховите апарати, отделят десетки милиони за иновации и обучение на кадри. Естествено е и тези инвестиции да се отразят върху цената. И все пак два апарата от най-висок клас в Европа и Америка струват 5-6 хил. евро, а у нас – два пъти по-малко.
Задължително ли е да носиш два апарата?
Когато слухът е намален двустранно, това допринася за по-добра пространствена ориентация; по-добър комфорт в шумна среда; по-естествен звук; достатъчно е по-малко усилване на звука. Но в случай, че едното ухо не чува, но другото е със запазен слух, не се препоръчва апарат за глухото ухо, защото може да се увреди и здравото. Има едно изключение – при крос системата. На лошо чуващото ухо се поставя микрофон, а на добре чуващото – стандартен слухов апарат. Микрофонът и слуховият апарат се свързват чрез безжична комуникация. Когато някой говори от страната на увреденото ухо, микрофонът прехвърля сигнала към слуховия апарат, сложен на здравото ухо. Така човек чува всичко със здравото ухо.
Какъв апарат се избира при проводно намаление на слуха?
При него е засегнато външното или средното ухо – има перфорация на тъпанчето, отит, отосклероза, дисфункция на костиците, прекомерно натрупване на ушна кал в канала, която образува твърда тапа. Тогава сигналът към вътрешното ухо не се предава добре и слухът намалява с около 30%. Важно е да се знае, че при проводните нарушения слухопротезирането е ефективно и с по-нисък клас слухови апарати. Тези хора не изпитват дискомфорт в шумна среда, така че апаратите не трябва задължително да са с шумопотискащи функции.
Какви качества трябва да има апаратът, който се използва при най-често срещаното увреждане – приемното (невросензорното)?
Желателно е да позволява прецизна настройка, съответна на степента на намалението в отделните честотни зони; да има системи, подобряващи съотношението на говора спрямо шума и улесняващи разграничаването на трудно чуваемите беззвучни съгласни, особено при наличието на фонов шум. При този тип увреждане са засегнати вътрешното ухо или слуховият нерв. Причините могат да бъдат различни – вирусни инфекции, употреба на ототоксични медикаменти, продължително или кратковременно излагане на силен шум (акустична травма). Но основната причина е напредването на възрастта, когато се увреждат така наречените „косъмчеви” клетки в кортиевия орган. Тогава човек първо спира да чува високите честоти – пеенето на птиците, детския говор, звънеца.
Какви качества трябва да изискваме от един средно интелигентен (и средно скъп) апарат?
Трябва да е поне 8-канален, с 2 микрофона, да има функции за потискане на шума и микрофонията, да се свързва безжично с други устройства. Цената на такъв апарат е между 1000 и 1800 лева в зависимост от марката и модела.
Информацията, която насочва за кой тип увреждане става въпрос, се събира по време на анамнезата и е много важно кой и как я прави.
Да, цялото изследване на слуха отнема около час – да се разпита клиентът откога има намаление на слуха, какви са причините. Следва оглед на ушния канал. Ако се открият симптоми на заболяване – перфорация на тъпанче, секреция, възпалителен процес, гъбична инфекция, той трябва да бъде изпратен при УНГ специалист. Слухопротезистът може да пристъпи към настройка на апарата или снемане на отпечатък за отливка само когато няма медицински контраиндикации. Силно се съмнявам, че в България това се спазва. (В Англия например има закон, който задължава частно практикуващият аудиолог да съблюдава изключително и само здравето на пациента, а не да гледа на всяка цена да му продаде слухов апарат.) Едва след това идва ред на аудиометрията. Тя показва типа слухово увреждане. Освен проводно и приемно, има още смесено и централно. Смесеният тип включва елементи от първите два, т.е. могат да са засегнати външният слухов проход, средното и вътрешното ухо. Централното увреждане засяга центровете в мозъка, свързани със слуха. То се получава при инсулт и обикновено е едностранно.
Вие работите с различни фирми, което предполага, че можете да изберете най-подходящия апарат за даден потребител. В същото време е важно той да има време да го изпробва, за да се увери, че покрива очакванията му за съотношение между цена и качество.
2-3 седмици са достатъчни човек да се ориентира и да направи своя избор. Не трябва да се дават напразни надежди на хора с такава загуба на слуха, която и най-високият клас апарати не може да компенсира. Например способността да разбираш какво ти говорят може да се възстанови до 70% със слухов апарат. Но в един момент тя намалява до такава степен, че никой не може да ти помогне.
Какви са последните иновации в областта?
Всяка година основните конкуренти в бранша пускат на пазара поне по един нов продукт с подобрени качества – размер, дизайн, мощност. Това, което впечатляваше като иновация преди 5 г., вече е внедрено във всеки апарат от среден клас. Имам предвид възможността на апаратите да разпознават акустичната среда и автоматично да се настройват спрямо нея – например апаратът сам разпознава дали се намираш в ресторант, на улицата или вкъщи пред телевизора.
Най-новите апарати могат да се свързват чрез bluetooth със смартфона, което е голямо улеснение. Знаете, че говоренето по телефона предизвиква доста нерви на хората с лош слух. Апаратът може да се свърже и с телевизора, което дава възможност да го чувате достатъчно добре, без да тормозите останалите. Доста популярно е и едно безжично устройство, като молив (така се и казва на английски), което прехвърля сигнала директно към ухото. Ако си на семинар например и седиш на голяма маса, трябва да го сложиш в средата на масата. Този „молив” акумулира по безжичен път звуците от всички страни – така не е необходимо да правиш усилие да преодоляваш пространството и да се опитваш да се ориентираш кой от кой ъгъл какво казва. Говорът идва буквално „снесен” в ухото ти…
Първите слухови тръби са произведени в началото на XVIII век. Една от тях е ползвал Бетовен.
Никой не знае каква е истинската причина за оглушаването на Бетовен. Но на 26-годишна възраст той започва да чува бръмчене и звънене в ушите си. „В продължение на 2 години избягвах почти всички социални събирания, защото не мога да кажа на хората „аз съм глух “, пише той. „Ако принадлежа към друга професия, би било по-лесно, но за човек с моята професия това е страшно състояние.“
На 44-годишна възраст той е почти напълно глух. Съвременниците му съобщават, че е използвал много брилянтни трикове и технологии, за да се справи с глухотата си. Някои от тях са слуховите тръби, направени специално за него от приятеля му Йохан Непомук Малзел, изобретател на метронома. Уникални за Бетовен са и серията от “разговорни книги”, част от които са оцелели до днес. В тях приятелите му пишели това, което искат да му кажат, а той им отговорял устно или писмено, често с хумористична игра или илюстрации.
0 Коментара