Валди Тотев дълги години е композитор, певец и клавирист на легендарната група “Щурците”. Преди това – през 1971-1974 г., свири с група „Фактор“, както и с големия Емил Димитров. „Щурец“ е от 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, „Навечерие“, „Не умирай“ и др. В началото на 90-те години започва солова кариера и издава няколко албума. Песента му „Вдигни очи“ се превръща в химн на демократичните движения. Валди живее в русенското село Писанец с приятелката си Дими Димитрова, която е цигуларка в Русенската опера – двамата са дуо „Вал-Ди”.
Живеем в безпрецедентна ситуация – пандемия от коронавирус, която спря света и затвори всички ни. Кое е чувството, което най-силно изпитваш?
Най-силно изпитвам чувство на безпаричие. Моята работа е свързана главно с публика, а сега единствената слушателска аудитория са нашите осем котки.
Физически сме затворници с маски, но те не пазят душата. Къде търсиш спасение, какво ти дава утеха и кураж?
Живея с жената, която обичам. Това е напълно достатъчно за утеха, кураж и щастие.
Какво най-вече отнема от теб тази социална и физическа изолация? А какво ти дава?
Ще се повторя – публиката. Към това прибавям невъзможността да се срещам с децата, внуците и приятелите ми.
Има ли урок, който научи – лично за себе си и за света, в който живеем?
Препрочетох идеите на Томас Малтус. Ако прибавим някои тенденции, които той не е могъл да предвиди, ще се окаже, че не е много далеч от истината. Изглежда, природата периодично прави някакви гърчове, за да се оттръска от част от населението. Всичко все още не е свършило, за да теглим чертата и да направим равносметка.
Може ли битката с коронавируса, начинът, по който се води и последствията от нея, да разбъркат моралната и ценностна координатна система, да променят представите ни за добро, лошо, смело, достойно…
Не вярвам хората да се променят след това премеждие, защото то надали ще продължи много дълго. Ще трябва доста по-стресова ситуация, за да стане прелом в потребителския манталитет на човечеството.
А ще ценим ли повече свободата и свободите си?
Да, но за кратко.
Ювал Ноа Харари казва: „Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще са живи – но ще населяваме един различен свят.“ Как си представяш този различен свят?
Светът ще се промени когато и ако климатичните промени достигнат критична точка. Цивилизованият свят днес е позагубил чувство за самозащита.
Ако трябва да нарисуваш, напишеш или изпееш утрешния ден – коя картина, песен, книга щеше да е?
Нов ден след неприятен сън.
0 Коментара