След ограниченията, които пандемията ни наложи, остров Бали отново стана желана, предпочитана и модна дестинация.
През някои от месеците самолети с туристи кацат на всеки 3 минути. А местите жители продължават да ги посрещат с усмивка и онова присъщо им чувство за сервилност в най-добрия смисъл.
Разликата между това да отидеш на почивка на място, където други са дошли, за да изкарат някой лев от сезонната си работа, и да почиваш на остров, където от туризъм цял живот, целогодишно хората си изкарват прехраната, е голяма.
Какво имам предвид. Да вземем нашите курорти или което и да е друго място, където туризмът е развит само през летния сезон. Знаем, че много хора отиват да заработят бързи пари през топлите месеци, и това за тях не е основен поминък. Я се върнат на същото място, я не.
Не отричам, че собствениците на заведенията и обслужващият персонал на някои места дават всичко от себе си, за да ни привлекат, но сме чували и за „надписани“ сметки, за „надути“ за туристите цени, и какви ли не случки, показващи иширетите на сезонния бизнес.
Това отношение при балийците няма да го видите.
Там, както знаете, е лято през цялата година. Дори и през дъждовния период, който в последните години е само през декември-януари, Бали е посещаван от туристи. Дъждовете са приятно разхлаждащи и обикновено се случват през нощта, или пък не са през целия ден. А и винаги е топло и става за плаж.
Та, голяма част от хората, работещи в туристическата сфера в Бали разчитат на вас, за да оцеляват. Не само в месеците без „р“ в името.
И искат да се върнете. И много хора го правят.
Точно заради това мило отношение, в което няма нужда да си нащрек, че някой ще ти надпише сметката. Във всяка от групите ми досега имаше хора, които посещават Бали за втори, и дори трети път.
Но да ви разкажа защо мисля, че „островът на Боговете“ е място, което всеки търсещ по-духовно отношение, спокойствие и израстване човек трябва да посети поне веднъж в живота си.
Особено за йога ритрийт.
Всеки от нас влиза несъзнателно в рутина в ежедневието си. Всяка жена – домакиня, пък и работеща, майка и съпруга, познава чувството за еднообразие от извършването на ежедневни дейности като подреждане, чистене, гладене и готвене. Това да се грижиш за семейството си и да даваш всичко от себе си е в реда на не[1]щата. Не се оплаквам. Приятно е да се грижиш за любимите си хора. Просто казвам, че задачите ни се трупат, а препълненият ни график ни кара да живеем на бързи обороти. И така цяла година. Година след година.
За себе си установих, че за да противодействам на тази динамика, ми е нужно „бягство“ или отдръпване от нея. Поне от време на време. Не е задължително да бъде ритрийт. Може да е медитация, спорт, разходка или споделено кафе с приятели. Но думата
„ритрийт“ означава точно
това – отдръпване. А Бали е перфектното място. Когато си там, сякаш времето спира. Балийците си изпълняват също ежедневните ангажименти, като нас, но са намерили своя начин да се откъсват от тях. Няколко пъти на ден просто притихват, докато си правят своите молитвени ритуали.
Навсякъде може да видите от онези малки кошнички, пълни с ориз, бонбон, монета, малко храна, тютюнче и други продукти, с които разполагат, за да ги споделят с боговете и духовете. Кошничките поставят пред мини храмовете, които присъстват във всеки дом, или ако мястото няма храм (кола, мотор, магазин) пред вратата на таблото на колата и др. Така отдават своята почит към боговете, в които вярват, и в същото време, според тях, не допускат лошите духове.
Този ритуал, разбира се, се дължи на тяхната голяма религиозност и не казвам, че ние трябва да правим същото. Но можем да вземем пример от тях като си намерим нашия начин да се откъсваме от реалността. В къщата ни може да няма храм, а местенце, което да ни усмихва – мисъл залепена на хладилника ни, стайно растение, семейна снимка или картина, която ни вдъхновява и ни напомня, че сме живи и здрави, и можем да бъдем благодарни за всичко, което си имаме. Както навремето е имало почти във всяка къща малък олтар с кандило.
Ако приемем, че това е тяхната малка медитация, нещото, което ги центрира и припомня стойността и красотата на живота, защо ние да не си намерим нашата.
Освен тези ежедневни жестове на благодарност, в Бали се провеждат и много ритуални шествия по улиците. Възможно е докато пътувате да попаднете на такова. Дори самите балийци са ми разказвали, че често тръгнали за някъде, та дори и прибирайки се след работа може едно такова шествие да възпрепятства придвижването им. И ето тук отново примерът, който можем да вземем от тях. Понеже те не могат да прекъснат това тържество, им остава да се смирят, да сменят посоката, да се приспособят, да го изчакат, или да запълнят времето си с нещо друго. Понякога с часове. Това ни показва пък как да реагираме на външните обстоятелства, ако ни отклонят от пътя ни. Онези, които не можем да променим.
Освен заради ритуалите, обикновено по пътищата цари привиден хаос – безброй пъплещи коли, мотопеди, местни пешеходци и туристи забавят допълнително движението. За разлика от ситуацията у нас, там няма да видите псуващи и свиркащи шофьори, нито пък чести предпоставки за транспортни произшествия. Защото всеки мисли за другия, изчаква, предупреждава, благодари. Усеща се, че грижата за другия е приоритет пред ядосването и бързането.
Това отношение към живота и външните обстоятелства те кара да усетиш чувството за безвремие и онова духовно извисяване, което липсва в нашето ежедневие. Кара ни да се замислим за това, че има и друга гледна точка към нещата, вместо да се блокираме, стресираме, да обвиняваме и да се оплакваме. Да сме готови да приемем различното и неочакваното. Да обръщаме внимание повече на случващото се в нас и то да ни ръководи, отколкото да ставаме зависими от външното.
Та, ако се върна на йога частта – освен множеството центрове за йога практики, обучения, масажи и спа процедури, които допринасят за откъсването от нашето ежедневие, мога да кажа, че духът на йога се усеща навсякъде.
Сякаш всичко в Бали е йога.
Сякаш целият живот там е една осъзната отдаденост и медитация.
Надявам се, че разбрахте защо аз избрах Бали за моите йога ритрийти. Но и да не сте, достатъчно е да си направите извода, че всеки трябва да намери своя начин на отдръпване. Малко време за „dolche far niente“ (сладко-нищо-правене), сиеста или икигай, ако щете. Да намери нещо, което го зарежда. Да вкуси сладостта на бездействието, да се отдаде на малко ленива релаксация или любима дейност, да не си слага нищо на сърцето, да не се дразни, и да е над нещата.
Това ще ви позволи да си припомните, че животът е най-голямото ни богатство и единственото нещо, което притежаваме. Ще ни позволи да се погледнем отстрани и да направим разликата.
Накрая искам да ви уверя, че и аз се боря със същите проблеми, с които и вие. Лошо настроение понякога, мрачни мисли, безсъние, търсене на смисъл и начин да стана по-добра във всичко – по-добра майка, съпруга, приятел, по-добра в работата си, и изобщо по-добър човек.
И аз искам животът ми да е интересен и смислен, спокоен и вълнуващ. Това не става с обещания в бъдеще време, нито с повтаряне на мантри, а с навременно действие и вяра, че винаги има решение. Да намериш своето кратко бягство от суматохата и суетата и да живееш по-добре е напълно постижимо. На това се учим всеки ден. Да изпитваме удовлетворение от всеки избор в живота, да се учим от всеки човек, място или случка, влияе на нашия прогрес.
Да имаме совите начини да се противопоставим на напрежението отвън. И не на последно място – да живеем с благодарност. Защото благодарността би променила като цяло нашето отношение към света.
Заповядайте на третия ми йога ритрийт в Бали 2023-та година през ноември!
0 Коментара