Едно неочаквано пътуване до градовете Адана и Газиантеп в югоизточна Турция те очарова напълно, показвайки ти, че декември е прекрасен месец за туризъм, храната е божествена (не случайно мястото е обявено за гастрономическа столица на Турция), а културните забележителности крият мистерии за всички, изкушени от археологията.

Възстановка на римски воин на колесница

Музеят в Адана събира хилядолетна история

Основан през 1924 г., той се помещава в огромната сграда на бивша арменска текстилна фабрика, а експозицията му е от реликви, открити в околностите на Адана, Кахраманмараш, Османийе и други селища наоколо. Интерактивен, с мащабна колекция, музеят е събрал артефакти от неолита през епохата на хетите, гръко-римския период, елинистичната и османската култура. Една истинска съкровищница, която си струва да бъде посетена!

Бог Тархунда в Музея на Адана

Феновете на историята със сигурност ще бъдат впечатлени от базалтовата скулптура на Тархунда, датирана от VIII в. пр. Хр., или късния хетски период. Статуята е с височина 190 см. Монументът е на пиедестал. Богът е върху колесница, теглена от два бика, частично запазени, изработени в техника висок баралеф.

Взираш се в колекция красиви ритони…

Разхождаш се сред мъжки римски бюстове, от I в. пр.Хр.

Снимаш мраморна статуя на римски император, от II в. сл. Хр., и на красива Афродита, открита в Газиантеп…

Саркофагът на Ахил

Впечатлява те саркофаг на Ахил, намерен в Мерсин (Помпейполис), за когото се смята, че всъщност е направен в град Сидон, център на подобни изработки. Саркофазите с човешка форма произхождат от египетската култура. Лицата на мъртвите често са изрисувани цветно върху дърво, та човекът лесно да бъде идентифициран по рисунката. Но тъй като дървото е гниело, по-късно се възприема практиката върху каменния саркофаг да се издялат чертите на лицето и формата на тялото, така починалият ще стане безсмъртен. Сфинкс и два грифона красят забележителната творба, от 170-190 г. сл. Хр.

Детайл от саркофага

И нещо миниатюрно – лакримарии или съдове за събиране на сълзи. Скърбящите по близките, както жени, така и мъже, често събирали своите сълзи в малки шишенца. Когато течността от съда се изпарявала, периодът на траур можел да се счита за приключен.

Великолепни мозайки са експонирани в друга част на музея. Чудесна работа, представяща два Ероса, които ловят риба, заобиколени от раковини и риби на морското дъно. Или мозайката „Мирното царство“, представена с изображения и текст: „Вълкът ще живее с агнето и т.н.“, открита в църква

Мозайка от музея

Музеят е действително впечатляващ!

В старата част на града цари сутрешно спокойствие

Гълъби са окупирали малкия площад пред голямата джамия Улу, построена през ХVI в., в периода на династията Рамазаноглу. В архитектурата й личат особеностите на селджукската, мамелюкската и османската архитектура. Разхождаш се из двора, надникваш във вътрешността на джамията, откриваш частното помещение на владетеля, гробницата – основно място за поклонение, тайния изход.

Най-старата джамия Улу

И не защото си преуморен, а защото отсреща е чудесно място за кафе, спираш в райска градина, (пълна с рози, все още със зелени листа, но без цвят,) в центъра на която е фонтанът чешма за ритуално измиване на ръцете и краката на мюсюлманите. Посръбваш турско кафе, ядеш сочни мандарини. А около теб хора четат, разговарят, пушат…

В близост е имението Рамазаноглу. Построено през 1495 г., то днес е музей, а преди време е било най-високата и импозантна сграда в града, откъдето е управлявала династията. Цели 200 години! Знаменити гости са я посещавали: Мурат IV – преди похода му в Египет, Явуз Султан Селим – на път за Багдад.

Интериор от имението на Рамазаноглу

Тук не само са се ковали законите, но от прозорче на втория етаж владетелят е наблюдавал своите подчинени и с лека ръка е сменял министри и велможи. Тайно стълбище било път за бягство, а на най-горния етаж на диваните е заседавал самият Диван – висшият съвещателен орган.

Адана се гордее и с голямата си часовникова кула. Висока 32 м и изградена от тухли и дялан камък, тя се намира насред пазара Казанчилар, един от най-старите традиционни покрити пазари в Анадола. Изкушението следобед да хлътнеш в дюкянчетата е голямо и с удоволствие се потапяш в атмосферата на магазинчетата за ръчношити кожени изделия, за броеници, мъниста, за какво ли не.

Мостът Таш и джамията Сабанджи с шестте минарета

Вече пада сумрак, а ти си правиш селфи за спомен от моста Таш с неговите 21 арки и с фон Централната джамия Сабанджи, с цели 6 минарета. Мостът е един от най-важните символи на града, историята му датира от Римската империя. Автор на тази 1700-годишна антика е известният архитект Авксентий. След ремонт през 2006 г. мостът е само пешеходен.

Каратепе-Асланташ – великолепен музей на открито

А най-голямо естетическо удоволствие от обиколката на югоизточна Турция ти доставя именно посещението на този автентичен археологически обект. През 2020 г. той е включен в предварителния списък на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, но все още не е достатъчно популярен, което ти помага да се вживееш в ролята на „откривател“.

Крепостните стени на замъка и язовирът Асланташ

Разположен е в едноименния национален парк, с площ от 4341 хектара, и е отличен пример за успешна археологическа консервация. Местните с право се гордеят, че това е първият и най-голям музей на открито в Турция. Заобиколен си от чудна природна красота – долу е язовир Асланташ, а около теб ухаят борови гори. Останки от крепостни стени те въвеждат в историята на мястото.

Тук, в късния хетски период, през 700 г. пр.Хр., в покрайнините на планината Тавър, се е извисявал замък. От една страна, той контролирал пътя на финикийските кервани. От друга, оттук минавала кедровата дървесина, която била транспортирана по река Джейхан до морския бряг за изграждане на кораби.

Древният замък е заобиколен от масивни стени,

4 м дебели, укрепени с правоъгълни кули. Монументални порти, едната от север, другата от юг, давали достъп до укреплението.

В свещената зона се извисява колосалната статуя на бог Тархунда (на лувийски) или Баал на финикийски, върху цокъл с двоен бик.

Бог Тархунда в музея на открито Каратепе-Асланташ

Барелефи образуват ламперия върху вътрешните стени  на портата. Скулптурите изобразяват лъвове и сфинксове, богове и богини, сцени със смъртни. Статуите и релефите представят характеристиките на различни култури – хетска, египетска, асирийска, финикийска, арамейска, гръцка. Релефите осветяват период от VII-VIII в. пр. Хр. и отразяват по уникален начин синтеза на източните и западните култури. Изобразени са богове и митологични същества, коне, колесници, музикални инструменти, мебели, пиршества, ловни сцени, забави, доспехи и оръжия на воини, рибарски лодки, военни кораби.

Детайли от барелефите

А това, което прави мястото истински уникално, са надписите, издълбани в камъка и стигнали до нас през вековете.

Има текст на финикийски език и с лувийски йероглифи

върху торса на божествената фигура. Надписите образуват двуезичен текст, което прави възможно разшифроването на лувийските йероглифи.

Ето защо тези надписи са сравнявани с Розетския камък, който по времето на Наполеон е позволил на Жан-Франсоа Шамполион да разгадае египетските йероглифи.

Истинско удоволствие е да се вторачиш в някоя сцена от барелефите и да различиш музикален фестивал с обичайното празнуване на изобилие, богатство и просперитет. В една сцена са изобразени слуги, предлагащи храна и напитки на владетеля и гостите, в друга са изобразени музиканти, свирещи на лира и китара.

Детайли от барелефите

От релефните гравюри разбираш, че Азативада, владетелят на региона, за разлика от своите съвременници, не се хвали, че е бил крал, който унищожава и граби, а крал, погрижил се хората му да живеят в изобилие и мир с всички съседи…

Различаваш свинкс, митологично същество с човешка глава, лъвско тяло и крила. Пазителят на вратата е изобразен с огромни уши, две крила и змийска опашка. Предната му част е с украса, докато

гърбът е пълен с йероглифи.

Откриваш и грифон – друго митично създание, с птича глава, често срещано в асирийското изкуство. Той благославя, вдигнал нагоре двете си ръце. Над главата му е изобразен слънчев диск с крила – символ на царството в египетското и хетското изкуство…

Очарован, дълго не можеш да се откъснеш от този великолепен археологически обект. Вглеждаш се притихнал в каменните релефи и се опитваш да чуеш гласовете на миналото…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара