Лесно и почти неизбежно е да потънеш в клишета, решиш ли да разкажеш за Тунис. Но това е положението – а пък и кой всъщност твърди, че е кофти да преживееш или поживееш в клише.
Не знам дали е добре да живееш в Тунис, но със сигурност си заслужава да се озовеш там като турист. С една уговорка – не засядай на златистия плаж край топлото Средиземно море (приятно клише) за цялото време на ваканцията си, а попътувай из страната. Клише, но факт е, че Тунис е изключително атрактивна дестинация за хора от цял свят поради ниските цени на масовия туризъм (и по-високи за по-екзотични и нестандартни маршрути и преживявания), както и заради приятните съчетания (в добри пропорции) на история и модерност, арабска екзотика и табиети и европейско обслужване.
Клише е и
омайният мирис на жасмин –
тук неизбежно някой ще ви подари малко букетче, което ще продължи да пази аромата си дори хербаризирано. Синьо, бяло и охра, туктам пронизвани от ярката експлозия на цветните храсти. Макар и мюсюлманска държава, Тунис няма да ви стресне с ислямски порядки – минаретата на джамиите не се натрапват от всеки ъгъл, много от жените са незабулени (начинът на обличане е въпрос на личен избор и традиции в семейството), а в заведенията сервират алкохол (тунизийското вино е прекрасно). Местните мъже няма да клатят неодобрително глава, ако се разхождате по плажно облекло. Доста от младите и неженени обичат да флиртуват с чужденките, но не нахално и натрапчиво – кодът е намигане. Отказът се приема любезно и с подобаващото уважение.
На младите мъже в Тунис не им е много лесно – за да се оженят, трябва да са се сдобили със собствен дом. А колкото и светска държава да е Тунис, връзките с местни момичета преди брака хич не са общодостъпни. Затова пък публичните домове са разрешени – дискретни, под контрола на държавата. Жените са се сдобили с повече права от посестримите си в други мюсюлмански държави – многоженството е забранено със закон още преди половин век, разводът – разрешен, и в повечето случаи децата остават при майката, а баща им е длъжен да издържа всички. Но да се върнем към туристическите прелести на Тунис. Столицата, също носеща името Тунис, е приятен град, в чиято архитектура се преплитат
френският колониализъм, арабската традиция и соцреализмът –
последният – в бедните квартали, каквито не липсват. Скоро към този микс ще се добави и дубайски блясък – емирството инвестира милиарди долари в ултрамодерни бизнес и туристически центрове.Тук е и най-голямата медина в страната – зад старите крепостни стени на града, на десетки криволичещи улички и сокаци живее цял шумен и пъстър град от магазини, сергии, ресторанти, музеи, джамии, мавзолеи, гробници, дворци. Тунизийската медина, както и тези в Кайруан и Сус, са в списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Ако ви изкушава историята, отидете в един от най-известните музеи в Северна Африка – „Бардо”, чиято сграда е бивш дворец на хафсидите от XIII век. Десетки музеи по света мечтаят за колекцията му от римски мозайки.
За величието на римската епоха край африканските брегове на Средиземно море свидетелстват и прекрасните мраморни статуи и колони, урни, амфори и бижута. В „Бардо” има експонати от праисторическо време, както и от по-късните християнски и ислямски епохи, от сушата и от морето – от корабите, не успели да се доберат до пристанищата и потънали на дъното край бреговете.
Картаген
днес е предградие на тунизийската столица, само на 15-ина километра от града. От хълма на Картаген заливът и градът се разстилат като на длан – не случайно мястото е изключително скъпо, запазено за вилите на най-богатите. Разбираш и защо принцеса Елиса е избрала мястото за града. Освен че е имало много удобен път по море към днешна Сицилия. Името Картаген идва от финикийското „Карт хадаш” – Нов град. Според римската легенда е основан през 814 г. пр.Хр. от финикийци, бягащи от Тир, и предвождани от Елиса – митичната царица Дидона, почитана по-късно като богиня. Тя поискала от местния берберски владетел земя колкото една волска кожа, а след това наредила да бъде нарязана на много тънки лентички, с които оградила достатъчно място за хората си. Дидона се влюбила в Еней, който също потърсил убежище в Картаген след Троянската война, но по-късно я напуснал и се върнал в Рим, което съкрушило нейното сърце. Картаген се превръща в основен конкурент на Рим и съперничеството им е причина за три поредни войни, останали в историята под името пунически. Всяка една от тях води до поражение на Картаген. Третата пуническа война завършва със сриването на града до основи през 146 пр.Хр. Картаген е родното място на друг митичен герой – Ханибал, който преминава Алпите със слонове. Атракциони в днешен Тунис напомнят за пълководеца и африканските животни, принудени да катерят заснежената европейска планина. В най-големия курорт Хамамет е създаден атракцион – Картиджленд, къSдето ви посрещат макети на слонове и римляни, а в зоопарка са намерили дом живи тигри. Децата със сигурност ще харесат мястото.
. Римският Картаген бил построен на старото място при Юлий Цезар от 49-а до 44 г. пр.Хр. Превърнал се във втория по значение град в западната част на Римската империя и център на провинция Африка с население над 500 000 души. Запазва приоритетното си място до мюсюлманското превземане през 698 г., когато бил разрушен за втори път.Днес са запазени и възстановени части от римския Картаген, сред които останки от амфитеатри, стадиони, вили, и, разбира се, термалните бани на император Антонин от II век преди Хр., които са все още впечатляващи. Различни артефакти се пазят в музея, а част вероятно са послужили и за строителен материал за ислямските сгради – в голямата джамия в Кайруан част от колоните определено имат вид на римски. (Кайруан е четвъртият най-свещен град за мюсюлманите след Медина, Мека и Йерусалим, а джамията му е наистина впечатляваща. Името му означава керван и е мястото, откъдето арабите завладяват ключовите пътища на берберските кервани). Край Картаген има и католическа църква, построена през XIX век върху руините на античен храм. Има и прекрасни ресторанти, от чиято тераса ще може да се опитате да си представите какво са виждали картагенските владетели от върха на хълма…На 20-ина километра от столицата е едно от най-живописните места в Тунис, синьобялото градче
Сиди бу Саид
Тук сините врати на варосаните бели къщи – запазена марка на Тунис във всички туристически справочници, са на всеки ъгъл. Градчето, или по-скоро селцето, кацнало на върха на скалите над тюркоазен залив, е притегателен център за художници от цял свят. И за тълпи туристи, разбира се. То е толкова живописно, че туристите почти се спъват по павираните улички, опитвайки се да запечатат в камерите си околната красота. Клише, но приятно – не пропускайте удоволствието от местния тунизийски чай с мента и кедрови ядки и може би наргиле в кафенето точно над марината за яхти. По залез слънце е особено вълшебно.
Хаммамет, Монастир, Сус и Порт Ел Кантауи,
са имената, които ще срещнете в офертите на туроператорите. Четирите курорта са един до друг, с добри и не толкова добри хотели, чудесни плажове, яхтени пристанища, кафенета, ресторанти, магазинчета за сувенири и бижута, исторически забележителности, атракциони за възрастни и деца, СПА центрове и седем 18-дупкови голф игрища – ако сте любители на аристократичния спорт. От туроператорските агенции най-вероятно ще ви предложат екскурзии до столицата, Картаген и Сиди бу Саид (на час и нещодва с кола) и до пустинята.
А пустинята… тя е друга вселена
Казват, че за много араби пустинята е място за медитация. Когато искат да избягат от суетата на битието и житието, опват шатрата си насред Сахара и съзерцават безкрая на пясъците под горещите лъчи на слънцето и ярките звезди на небосклона в студената пустинна нощ, оставяйки съзнанието им да се рее в „небитието”. Нямаше да узная този факт, ако инстинктивно не бях изключила съзнанието си, докато оставях пясъка да изтича между разтворените ми пръсти, галещи земята, а водачът ни за трети път ми задаваше един и същи въпрос… Върнах се тук и сега, едва когато на английски с лек френски акцент ми каза: „А, ти май медитираш…”. Сахара е вселенски величествена, кара те да затаиш дъх – подобно на безкрая на синьото на морето или, може би, на гледката от самолет на суровите върхове на Хиндукуш, или пък сибирската тайга… Сигурно има и още сравнения, но нито едно от тях не е съвсем вярно. Докоснах се до площ като наночастица от Сахара (съзнанието ми трудно може да обеме 9 065 000 кв. км, на колкото се простира), в Тунис, на входа й откъм градаоазис Тозер, на брега на соленото езеро Шот-ел-Дже-рид. И останах завинаги влюбена в нея. Тозер е подходяща спирка за всеки, който едновременно обича лукса, СПА релакса и добрата храна, но желае да се докосне до стария дух на Арабия – медина от XIV век, с много магазинчета за килими, керамика, берберски бижута и други занаятчийски произведения, кервани свободно пасящи камили, бербери, живеещи по собствени правила както преди много векове… Тук растат стотици финикови палми. Фурмите, редом с маслините и зехтина, са едни от основните продукти за износ на Тунис. Историята на Тозер датира още от времето на Древния Рим, оттогава е името му. През вековете винаги е бил важна спирка за керваните към подстъпите на Сахара. Днес Тозер е запазил автентичната си атмосфера, но и разумно е допуснал цивилизацията – градът има международно летище, луксозни хотели, предлагащи СПА и таласотерапия (Тунис е втората по популярност в света дестинация за таласотерапия след Франция), голф игрище на подстъпите на пустинята…В близките години в Тозер ще бъде реализиран мегатуристически проект на Катар. Върху 60 хектара земя ще бъдат построени луксозни вили и хотели, кафенета, ресторанти, търговски центрове и детски атракциони. Инвеститорите обаче твърдо са обещали на местните власти да впишат мащабните си строежи в автентичната атмосфера на града.
Холивудски декор
На запад от Тозер, в пясъчните дюни в началото на пустинята са запазени непокътнати декорите от „Междузвездни войни” – планетата Татуин, родно място на Люк Скайуотър. Джордж Лукас очевидно е харесал пейзажа на пустинята и Атласките планини, защото в района е снимал и части от поредицата за Индиана Джоунс. Всички тези факти, разбира се, местните туроператори охотно разказват и водят туристите до запазените декори. Наблизо до Татуин са и декорите на „Английският пациент“. Друг световен шедьовър – „Гладиатор” с Ръсел Кроу, е сниман в Ел Джем, град на около 250 км от столицата Тунис, където е най-запазеният римски колизеум с над 35 000 места.
0 Коментара